Лилия Месечкова е директор „Софтуерно инженерство“ в Progress. Тя ръководи екипа от софтуерни инженери, които създават системата за управление на уеб съдържание Progress Sitefinity. Лилия се присъединява към Progress през 2011 г. като софтуерен разработчик, след което става мениджър на екип и от февруари 2015 г. ръководи инженерния екип на Progress Sitefinity. Завършила е „Информатика“ в Софийския университет.
Срещнахме се с Лилия, за да ни разкаже повече за настоящата си позиция. С какво се занимава, какви отговорности има, как поддържа квалификацията си, какви са възможностите за развитие и кои са най-големите заблуди за професията.
Какво е да работиш като директор „Софтуерно инженерство“ в Progress?
Началото на кариерата Още по време на обучението си в Софийския университет Лилия преподава на студенти в по-нисък курс C++ програмиране, както и Компютърни технологии на незрящи студенти. В трети курс решава, че е време и за практическо развитие и започва работа като част от софтуерния екип на английска компания за преводи, която по това време стартира дейност в България. С годините бизнесът на младата фирма се развива, както и отговорностите на Лилия в нея. След 6 години натрупан опит там решава, че е време за нова стъпка и вниманието ѝ привлича Progress, по онова време Telerik. „Технологичният спектър и продуктите, които създаваха, бяха много интересни и затова кандидатствах. Извикаха ме на интервю, одобриха ме и така през 2011 г. станах част от екипа на компанията“, спомня си Лилия. Започва като разработчик на софтуер, след 6 месеца става старши програмист, след още 3 сформира собствен екип. Преминава през позициите ръководител на екип, старши мениджър и в момента е директор „Софтуерно инженерство“.
Какви са основните отговорности на тази позиция? Като директор „Софтуерно инженерство“ управлявам 6 екипа. Част от тях са продуктови, друга част отговарят за инструментите и инфраструктурата, които се използват в разработката на софтуер. Сред тях е и екип от специалисти по потребителско преживяване. Отговарям за успешната им съвместна работа - за това всяка част, която те разработват поотделно, да допринася за завършения продукт, който предоставяме на пазара. Основните предизвикателства, с които се сблъсквам, са насочени към това как да бъдем по-бързи, по-ефективни и как постоянно да повишаваме качеството на продукта си. И, разбира се, как да сме по-различни от останалите на пазара.
Продуктът, върху който работим, се нарича Sitefinity. Това е система за управление на съдържанието, приложима във всички онлайн бизнеси, които искат да предоставят гладко и вълнуващо потребителско преживяване. Тя дава възможност на бизнеса за разделение на ролите при управление на уеб преживяването: маркетинг специалисти, които създават успешно съдържание; разработчици, които разработват сайта, и ИТ администратори. Най-силната страна на нашия продукт е потребителският интерфейс, с който се работи леко, поддръжката на различни мобилни версии и възможността да се интегрира с различни външни системи.
Как типично протича един работен ден? Сутрин обичам да идвам доста рано на работа за разлика от останалите разработчици, с които работим. Това е времето, което аз мога да прекарвам със себе си. Проверявам кореспонденцията си, отговарям на важни имейли, запознавам се с новостите на пазара и бизнеса, както и в технологиите. Тези 1-2 часа сутрин използвам, за да се поддържам във форма и да работя по задачите, които зависят изцяло и само от мен. В 10:30 ч. имаме среща, на която всеки споделя своите отговорности за деня, зависимостите от другите екипи и трудностите си, за да може всички заедно да ги решим. В рамките на 15-20 минути споделяме как можем да си помогнем един на друг, кой докъде е стигнал и т.н.
През следващия час обикновено работим по задачите, дискутирани на тази среща, и планираме как продължаваме следващия ден. На обяд излизам с екипа. Старая се да обядвам периодично с различните екипи и да съм близо до тях. За мен е много важен социалният елемент и комуникацията с колегите на различни теми, както свързани с работата, така и извън нея.
Следобед денят ми продължава с различни срещи - както регулярни, на които планираме и преглеждаме това, което сме свършили, така и тактически, на които вземаме решения, свързани с различни инициативи. Имам и срещи с колеги от други отдели – продуктов мениджмънт, маркетинг и т.н. В промеждутъците се стремя да се фокусирам върху целите, които си поставяме – да бъдат ясни за екипите, добре дефинирани, добре комуникирани. Следя и как върви изпълнението им. На по-глобално ниво в компанията работя с колеги, които ръководят други продукти и с които постоянно обменяме опит и знания.
Често ми се налага и да пътувам. През последната година няколко пъти бях в САЩ, където се намира е главният офис на Progress. Наскоро бях в Краков, където се срещнах с наши клиенти.
Какви умения и качества са необходими за тази професия? За мен най-важните качества не само за моята позиция, а въобще в сферата на софтуерната разработка са гъвкавостта и адаптивността. Светът на технологиите е толкова динамичен, изискванията на потребителите към технологиите се променят с всеки изминал ден. Постоянно излизат нови технологии, с които ние трябва да работим и да познаваме. И ако не сме гъвкави и не откликваме бързо на промяната, тогава не можем да следваме естествения поток на нещата.
От гледна точка на технологичния опит, важно е да съм добре запозната с всички аспекти на софтуерната разработка. С писането на код, неговото автоматизиране, интегриране, архитектурните решения, които вземаме, и как потребителят работи със системата. Това са все аспекти, които трябва да бъдат добре подплатени с теоретична подготовка, но със сигурност и с опит. В ежедневието си работя с много различни специалисти и за мен е абсолютно необходимо да имам широк аспект от познания.
За моята позиция са необходими и лидерски умения. На първо място винаги се стремя да давам свобода на колегите да се развиват, да експериментират, да грешат и да си вземат поуките от това. Но тази свобода върви и с отговорност. Важно също е директорът да ръководи екипите си чрез личен пример и това е нещо, към което се стремя. Друг важен аспект е, когато ни е много трудно, да не се отказваме, а да излизаме от комфортната си зона.
Как поддържаш знанията и квалификацията си? Предизвикателство е да поддържаш квалификацията си, защото технологичният свят е много динамичен. За щастие, имам честта да работя с най-добрите специалисти тук, в Progress. Някои от тях са лектори на различни международни конференции, имаме носители на патенти. Всички тези хора са ресурси на информация и ежедневно споделят знания със своите колеги. Що се касае до по-детайлни технически умения, истината е, че се уча от своя екип. Старая се да преглеждам работата им и така научавам всичко, което те вкарват като новости и като практика.
Какви са възможностите за развитие? Възможностите за развитие са безгранични, защото за мен те не са свързани с определено йерархично ниво. Развиваш се винаги, когато имаш нужда да придобиеш нов опит, било то да работиш по различен бизнес проблем, да дадеш различно бизнес решение или възможността да натрупваш опит в софтуерното инженерство в различни сценарии. Може да имаш много екипи, които работят върху различни аспекти от разработката на софтуер, и това изисква един начин на работа. Или пък може да работиш с екипи, фокусирани върху един голям проект, което изисква друг тип умения. Всяка възможност да натрупаш опит в различен тип дейности и ситуации за мен е развитие. Най-голямото ми удовлетворение не е да се изкачвам по стълбицата, а във всеки един момент да давам най-голяма добавена стойност в това, което правя.
Кои са най-големите заблуди за тази професия? Що се касае до моята позиция, може би най-голямата заблуда е, че директорът винаги има верния отговор и решение. Истината е, че човек на тази длъжност не може да е успешен, ако няма успешен екип зад себе си. Той трябва да може да изслушва, да анализира, да делегира, да създава обстановка, в която екипът може да достигне до правилното решение.
Друг важен момент е, че на тази позиция се виждат празни места в работния поток, които трябва да бъдат попълнени, а директорът невинаги има ресурсите за това. Често се случва директорът сам да попълва празните места, за да може да върви дивизията напред. Това са все неща, които според мен не са видими отвън.