вторник, 29 ноември 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    11961 прочитания

    VMware България: Отправяме поглед към страни извън ЕС в търсене на таланти

    Управляващият директор на компанията Диана Стефанова пред Economy.bg
    20 ноември 2014, 14:44 a+ a- a

    През октомври VМware обяви, че създава нов център за професионални софтуерни услуги в България. От американската компания заявиха, че ще разширят и развойния си център у нас. Планира се и поетапно увеличение на екипа в България. До няколко години служителите на компанията у нас трябва да достигнат 1000 души от около 500 в момента.

    Разговаряхме с управляващия директор на VMware България Диана Стефанова, за да ни разкаже повече за плановете на компанията, за предизвикателствата на пазара на труда у нас и за това, как се промени софтуерната индустрия в България през последните години.

    За новия център за професионални софтуерни услуги

    Г-жо Стефанова, на какъв етап е създаването на центъра за професионални софтуерни услуги на VMware?
    Обявихме новия център в София преди месец. Много усилия бяха хвърлени в посока наемането на най-подходящите и най-добрите кадри за него. Вече имаме близо 35 служители, които се фокусират върху това да предоставят софтуерни и консултантски услуги. Те са в различен етап от своето развитие. Някои от тях вече изпълняват консултантски услуги, работят с Европа, но също с Америка и Азия. Други са още в етап на обучение и разбиране как работи целият процес.

    Стартира ли процесът по преместване към новата офис сграда?
    Да, част от екипа вече е в новата сграда. Два етажа от нея вече са запълнени. Ще продължим да се разрастваме и през следващата година.

    Какво наложи откриването на подобен център в София?
    Този център е уникален за VMware. Такъв център досега не е правен. Идеята до голяма степен възникна от това, че имаме концентрация на експертиза тук в България от развойния център. Нашият изпълнителен директор Пат Гелсингер и други ръководители забелязаха колко колаборативен е духът на работа в центъра. На тази база те видяха възможност да се изгради още един център, който да работи с развойния център. Усилията ще бъдат насочени да направим успешен втория център благодарение на първия, защото експертизата ще е ключов фактор.

    Какъв е профилът на търсените от вас кандидат за новия център?
    Профилът на кандидата за новия център е подобен като на този, който търсим за развойния център.Това са софтуерни специалисти, чийто фокус ще е повече в посока клиенти и техните нужди, в посока интегрирани решения и къстъмизация на нашите продукти, за да може нашите клиенти да получат един цялостен продукт. От една страна, имаме нашите продукти, които се правят от развойния център, от друга страна, центърът за софтуерни услуги взима тези продукти и намира начин да ги интегрира или да ги къстъмизира на база нуждите на клиентите. Защото много често в зависимост от средата, в която клиентите ни работят, те имат нужда от различни неща, които ние смятаме, че трябва да им предоставим.

    За предизвикателствата на пазара на труда у нас и възможността за привличане на специалисти от страни извън ЕС

    Казахте, че има концентрация на експертиза тук. В същото време много компании на пазара се оплакват от недостиг на квалифицирани кадри. За вас реалистична ли е целта да удвоите екипа си до няколко години?
    Исторически ние се разрастваме с около 20% всяка година. Вече сме 500 души. Целта ни през следващите няколко години е да станем близо 1000 души.
    Да, недостиг на таланти и професионалисти на пазара има и това е нещо, което ние, бизнесът и управляващите, трябва да решим. Защото софтуерната индустрия е една от най-големите и бързо разрастващи се. Най-високите заплати се плащат в този сектор. В момента според прогнозни данни за 2014, предоставени ни от БАСКОМ, заетите в сектора са около 17 хиляди. Очакванията за следващите шест години – до 2020, са да се удвоят работните места в софтуерната индустрия. Това е огромна възможност за всички нас – за разгръщане на икономиката, за допълнителна добавена стойност, за по-добър живот за всички нас като цяло.
    Недостиг има. Опитваме се да го адресираме по различни начини. Много активно работим с университетите и имаме различни програми, като започнем от стажантската, като преминем през двете ИТ академии, които основахме в два от университетите с надеждата да ги разширим и в останалите, и стигнем до различните лекторски възможности за наши специалисти в университетите. Наскоро имаше откриване на магистърска програма в Техническия университет, където наши служители ще направят курс по виртуализация за студентите.
    Това обаче адресира качеството на образованието. А ние имаме нужда от повече кадри на пазара. Затова ще ни трябва повече помощ от управляващите, ще трябва да се инвестира в тази посока. Защото имаме нужда от повече преподаватели, по-голяма база в университетите и т.н.
    От друга страна, за последните две години ние наемаме и служители от ЕС. През последната година успяхме да наемем кадри от Румъния и Гърция. Не е лесно, особено когато вървим повече към Западна Европа. България не е най-привлекателното място, въпреки че това, което можем да им предложим като работа и иновативни технологии, върху които да работят, е доста привлекателно.

    Като заплащане конкуренти ли сме със Западна Европа?
    Ние сме конкурентни на нашия пазар. Не можем да бъдем конкуренти на западноевропейския пазар, но когато хората вземат такива решения, те отчитат и разходите, които ще имат в съответната държава, за да преживяват.
    И макар този подход да е добър, това няма да ни помогне да удвоим индустрията през следващите години. Затова напоследък отправям поглед малко пó на Изток, а именно към страни, които не са членки на ЕС. Там смятам, че има доста възможности. Говорих с няколко локални консултанти, които очертаха възможностите и процедурите за издаване на работна виза за професионалисти от ИТ сектора.

    В момента обаче регулациите на пазара пречат?
    Информираха ме, че има специална процедура за специалисти в ИТ сектора. Издаването на такова разрешение за пребиваване и работа според моята информация отнема около три месеца. Много малко от кандидатите обаче реално завършват този процес. Бюрокрацията и продължителността на процедурите, които реално отнемат понякога до девет месеца, отказват кандидатите. Защото един ИТ специалист има много възможности навсякъде по света. Обикновено нивото му на търпимост няма да е девет месеца.
    Моят призив към цялата индустрия и управляващите е да направим така, че да можем бързо и лесно да удвоим индустрията, защото има такъв потенциал. Компании навлизат на пазара, останалите се разрастват, има стартъпи с възможности, и за да им дадем шанс, трябва наистина да има повече талант на пазара.
    Има много възможности. Това е високоплатена индустрия, която се разраства изключително бързо и ако нямаше ограничения на пазара на труда, бихме могли да бъдем много по-успешни.

    Водите ли разговори с други компании от сектора или с управляващите, за да се постигне напредък в тази посока?
    Да, такива разговори се водят на ниво БАСКОМ. Някои от колегите споделиха добри практики. Единици са успели обаче да преминат през целия процес за издаване на такова разрешение за работа. Това не е, защото те нямат желание или нямат свободни работни места, а защото процесът е много труден. Това е червена лампичка за мен, а трябва да бъде такава и за управляващите, защото ценните кадри са ценни навсякъде по света. И ако ние можем да ги привлечем в България, защо да не го направим.

    Каква беше 2014 за софтуерната индустрия и как се промени секторът през последните години?

    Годината вече е към края си. Какви са Вашите наблюдения, каква беше 2014 за софтуерната индустрия у нас?
    Много динамична. Много сектори говорят за криза не само в България, а и в Европа. В софтуерната и ИТ индустрията криза нямаше. Ние продължихме много стремглаво да се разрастваме, да се развиваме. Според прогнозните данни индустрията ще достигне 1.8% от БВП с тенденция тази цифра да се удвоява и утроява в рамките на 6-7 години. Това са данни на анализатори на българския пазар, като „KBM Панов, Стойчев и Сие”.

    Кои са останалите предизвикателства пред бранша освен недостига на талант?
    На първо място е недостигът на талант. На второ място е работата с администрацията. Ако може да се намали бюрокрацията, това ще привлече повече инвестиции.

    Как се промени българският ИТ пазар през последните години? Каква беше водещата мотивация при избор на кариера преди кризата, по време на кризата и днес?
    За мен няма периоди преди и след кризата, защото в софтуерната индустрия нямаше криза. По-холистично погледнато, софтуерният бранш в България през 2005 започна с около 5 хиляди заети в индустрията, като главният фокус беше услуги. Към днешна дата вече има изключително много както местни, така и международни компании с фокус върху продуктите, което е следващата фаза на развитие. От друга страна, вече имаме и стартъп компании с нови идеи и иновативно мислене, които са бъдещето. Така че пазарът значително се промени. Тази година дори имахме и продажба на една от големите български софтуерни компании за стойност, която досега не сме виждали в България. Това е ярък пример за всички новосъздадени компании и пътя, който трябва да извървят. Така че софтуерната индустрия отбеляза голям прогрес, но потенциалът е още по-голям.

    Кои са топ технологичните тенденции в момента?

    Кои са основните технологични тенденции в момента?
    Движещите сили в момента са мобилни устройства, Big Data и cloud. Много от компаниите структурират визиите и стратегическите си приоритети около тях. Това се случва и във VMware. Ние имаме три стратегически приоритета в посока адресиране нуждите на пазара. От една страна е т.нар. софтуерно дефиниран център за данни, който представлява виртуализация на целия дейта център, като започнем от сървърната виртуализация, преминем през мрежите и стигнем до сториджа. Всичко това, осъществено по един автоматизиран начин. От друга страна са мобилните устройства. Предизвикателството на ИТ специалистите е как да управляват тези устройства, как да управляват данните и приложенията върху тях и как да го направят по един сигурен начин. Тук имаме доста технологични решения, което е и вторият ни основен приоритет. На трето, но не последно място, миналата година обявихме нашите хибридни „облачни” услуги. Те реално позволяват на нашите клиенти, които вече използват нашия софтуерно дефиниран център за данни, в техния собствен дейта център много лесно и бързо, използвайки същите технологии, същата платформа и мрежа, да преминат към VMware „облачна” среда. Когато им е необходимо те могат да преминават от техния дейта център към VMware „облачните” среди и обратно. Това са трите основни приоритета на VMware.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    Министърът на енергетиката представи в Турция възможностите за инвестиции у нас
    Имаме условия за изграждане на соларни паркове, посочи Христов
    преди 2 часа
    Ирландия глоби Meta с €265 млн.
    Глобите, наложени на компанията майка на Facebook в Европа през последната година надхвърлят €900 млн.
    преди 3 часа
    288 нови случая на Covid-19 у нас
    Общият брой потвърдени случаи на новия коронавирус у нас от началото на пандемията е 1 286 872
    преди 18 часа
    БНБ определи 8 банки за системно значими институции
    Определен е и размерът на буфера, който те трябва да поддържат
    преди 19 часа
    Flix разширява екипа в софийския Експертен център
    Българският офис е планиран като най-големия хъб след тези в Мюнхен и Берлин
    преди 20 часа
    Компанията Mail Boxes откри първия си франчайз в България
    Веригата за куриерски, маркетингови и принт услуги вече има два собствени центъра у нас