Румяна Тренчева e начело на SAP България от септември 2012. През последните 15 години тя е заемала ключови управленски позиции в големи мултинационални компании в сферата на информационните и комуникационни технологии, сред които HP, Alcatel-Lucent и Ericsson. Кариерата ѝ е свързана с управлението и развитието на стратегически клиенти в рамките на България и Македония; с преструктурирането на партньорските мрежи на компаниите; с управлението на мащабни и дългосрочни проекти. Румяна Тренчева е завършила Американския университет в България и притежава професионални управленски квалификации от Duke University (Fuqua School of Business) и IMD (International Institute for Management Development).
Попитахме г-жа Тренчева за пазара на „облачни” услуги у нас и как трансформацията на SAP към „облачна” компания се отразява на профила на търсените специалисти.
За трансформацията на SAP в "облачна" компания и пазара на "облачни" услуги у нас
Г-жо Тренчева, SAP продължава трансформацията си в „облачна” компания. Защо се налага тя и какво е мястото на България в реализирането на тази стратегия? Това е естествен процес, който се случва не само в България, но и в глобален мащаб. За нас това откъде ползваме информацията вече става относителен въпрос. Ние всички сме потребители на „облачни” услуги, било то в социалното ни общуване или в общуването с колегите. Това е процес, който не може да бъде спрян. Той обхваща вече и бизнеса.
Нашата стратегия като компания е да достигнем ръст на „облачните” услуги толкова, колкото и на on-premise услугите (внедрени на място при клиента). Данните на компанията за 2014 сочат, че над 7 пъти се е увеличило потреблението на „облачни” услуги в глобален мащаб. Потребността всички приложения да бъдат предлагани и чрез модела „софтуер като услуга” (SaaS) вече се налага като тенденция и на българския пазар. Имаме вече значителна част от сделки, които първоначално са стартирали като on-premise проект, но постепенно преминават в „облачен” проект. Основната причина за това е желанието на клиентите да не притежават активи, да не инвестират в собствена инфраструктура, да не инвестират в екипи, които да поддържат тези приложения и системи. Вместо това те предпочитат използването на едно решение, за което могат да плащат разсрочено под формата на абонамент. Увеличаването на възможните решения дава гъвкавост на компаниите. Ако днес имаме нужда да ползваме един модул от едно решение, а с развитието на дейността на фирмата или с наемането на нови хора – от друг, ние можем да добавим и развием функционалностите на това, което ползваме. По този начин не се ангажираме с цялата инвестиция днес, а разсрочваме в бъдещето. Предлагаме решения, които са гъвкави и съобразени с нуждите на клиентите. Не мога да ви дам точна цифра на броя клиенти на „облачни” услуги, които имаме. Мога да кажа, че има тенденция всяко предложение, което клиентите ни искат да получат за on-premise услуга да бъде и с алтернативно решение за „облачна” услуга.
Какъв тип компании в България се интересуват от „облачни” услуги? Наши клиенти днес са малки, средни и големи предприятия.
От кои сектори? От всички сектори. Интересна тенденция е, че между 30-40% от нашите продажби тази година са били в сектора на потребителските стоки. Останалите 30% са в областта на производството. И една значителна част са от публичния сектор. Това показва един много здравословен микс на пазар, който осъзнава потребността от постигане на по-висока ефективност на различните процеси.
За конкуренцията на пазара на "облачни" услуги
Наскоро изпълнителният директор на SAP Бил МакДърмот заяви, че навлизането на компанията на „облачния” пазар е засилило конкуренцията. Как изглежда ситуацията на местно ниво? И на глобално, и на ниво България SAP присъства на пазара на „облачни” услуги. Сега вече имаме друг вид конкуренти. Защото „облачни” решения се предоставят от много компании, появили се не преди 40 години като SAP, а може би през последните пет. Хубавото е, че в момента ние, като компания, можем да се конкурираме както с малките и гъвкави технологични компании, разработващи решения за конкретен бизнес сегмент, така и с по-всеобхватните производители на софтуер. С други думи, имаме гъвкавост, която ни дава възможност да обхванем по-голям сегмент от пазара. Да, с нашето навлизане на пазара на „облачни” услуги конкуренцията за нас става по-голяма, но може би и за пазара като цяло, тъй като ние, като 40-годишна компания, вече сме се доказали в областта на бизнес софтуера и софтуерните решения.
Как адресирате притесненията на потребителите относно сигурността на данните им в „облака”? Мнението ми е, че потребителите нямат такова притеснение. Хората публикуват собствените си снимки или тези на децата си във Facebook. В разговорите, които ние водим с нашите клиенти, този въпрос за сигурността вече не стои. Може би е стоял преди години. Това днес не е спирачка за инвестиции в тази насока. Защото технологично образованите хора, които трябва да взимат такива инвестиционни решения, знаят, че в повечето случаи едно „облачно” базирано решение по отношение на сигурността има по-голяма надеждност и покрива много повече показатели.
За инвестицията в България
Планира ли SAP да разшири инвестицията си в България? Това вече се случва и то беше обявено от колегите. Развитието на SAP Labs в България продължава. В основата на това разширяване отново са „облачните” услуги, като приоритетна ос в портфолиото на SAP. Нашите колеги в SAP Labs разработват точно този иновативен сегмент. Ние се гордеем, че тук се намира т.нар. „облачен Lab”. Уникалните продукти, които разработват нашите колеги, заемат значителна част от бъдещата стратегия на компанията. Развитието на инвестицията в България е естествен резултат от стратегията ни всяко наше приложение, налично за on-premise, да бъде налично и в „облака” с по-добри функционалности, захранвани от HANA като база данни.
За пазара на ИТ специалисти у нас
Как трансформацията на SAP към „облачна” компания се отрази на служителите ви? Промени ли се профилът на търсените от вас специалисти? Профилът на търсените специалисти се променя постоянно в последното десетилетие и то не само заради изискванията, свързани със стратегията на една компания. По-скоро това се дължи на промяната в нашите крайни клиенти, които боравят с технологии много повече в ежедневието си. Дължи се на новото поколение, което преди наричахме Millennials. Те обаче вече са част от нашите екипи и работят с нас. Ако преди 10 години ни беше странен подходът, по който работи това поколение, днес ние го виждаме всеки ден, защото много от тях са наши колеги. Те самите ни карат да се променяме стратегически, като визия и като позициониране. Това е един естествен процес, който се случва както в обществото, така и в компаниите. Може би изискването към технологични компании като нашата са темпът и бързината, с който правим тези промени, да изпреварват социалните и обществено-икономическите нагласи. Така създаваме необходимата предпоставка тези промени да се случват.
Имате ли проблеми с намирането на подходящи специалисти? Ние се състезаваме за тях, което е много хубаво. Това говори за зрялост на пазара и за желанието на компании като нашата да инвестира в образованието и бизнеса като цяло. Защото нашите бъдещи служители и клиенти са вече на пазара. За да можем да получим възможно най-добрия резултат, ние трябва да инвестираме, да създадем собствени образователни модули към някои от университетите, да инвестираме в партньорите си на пазара, за да създадат собствени партньорски мрежи от клиенти, да обучат добри и качествени консултанти, които да продават нашите решения.
Много ИТ компании у нас все по-често отправят поглед на Изток в търсене на специалисти. Каква е ситуацията при вас? Ние сме на Изток. Това ни прави доста интересни и конкурентни за нашите партньори, които са на Запад. Считам, че бъдещето на пазара и на икономиката зависи от качествената инвестиция в основното и средното образование, от цялостната трансформация на образователните модели. Само така ще създадем хора, подготвени за променящата се икономика. Това изисква дори претрансформиране на мисленето на учителите и децата, насърчаване на проектния начин на мислене още в най-ранна възраст. Защото е късно да мислим за пазара на готовите кадри, когато се състезаваме за фиксиран брой студенти, излизащи от университета. Важно е да имаме трансформация на образователната система, така че да имаме по-ранно осъзнаване, кое е важно за икономиката ни.
Тази трансформацията обаче няма да стане бързо. А вие имате нужда от специалисти сега? Трансформацията вече се случва. Това, което ми прави впечатление е, че все повече университети се отварят към възможността да си партнират с компании като нашата, да търсят алтернативни методи за създаване на екосистеми около университетите, които да са насочени към предприемачеството и високите технологии.
Как се управлява бизнесът на компания като SAP у нас?
Трудно ли се управлява бизнесът на компания като SAP у нас? Това е въпрос, който аз лично никога не си задавам. Това е едно динамично ежедневие, което ми носи голямо удовлетворение. За мен е важно всяко едно действие да има някакъв принос, както там където работя, така и към средата, която променяме и в която добавяме малка стойност всеки ден. Гледам по различен начин на своята работа и тя затова не е под знаменател „трудност”.
Вие имате дългогодишен опит в ИТ индустрията у нас. Как се промени тя през последните години? Тя винаги е била много различна и открояваща се, ако трябва да говоря на ниво регион. Винаги в позициите, които съм заемала, ми се е налагало да отговарям за региона или да защитавам инвестицията в България, сравнена с други региони. Моето лично удовлетворение е като професионалист да защитя нуждата от инвестиция в България, за развитие на бизнеса в една малка балканска държава, която въпреки това, с възможностите на икономиката и на крайните потребители, е доста по-различна и интересна, най-вече със склонността на хората да използват високи технологии. За мен е било удоволствие да представям България в регионалните позиции, които съм заемала. Мисля, че все още запазваме този облик. Продължаваме да сме уникални в това, че създаваме здрава екосистема от големи компании като SAP, които продължават да инвестират у нас, но и със зараждащата се стартъп екосистема. Тази екосистема има нужда от компании като SAP, които да допринесат за разгръщането на тяхната дейност.
Подкрепяте ли предложението за квоти за жените в бордовете на компаниите? Всеки ден аз взимам решения, които са водени от моята лична етика и морал като човек. Те не се определят от това, дали аз съм жена, или мъж, а са водени от естествения бизнес процес, който ми налага средата. Може би в определени ситуации това, че съм жена, ми дава възможност да съм много по-гъвкава, по-внимателна и по-толерантна. Ако това са необходими качества за бизнес лидерите в една променяща се икономика, то тогава може би ще бъде полезно да има още повече жени, които да заемат ръководни постове.
България вече е сред държавите в ЕС с най-облекчени правила за задължителен финансов одит – Пламен Донев, член на УС на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България