Как се заражда концепцията за отворено съдържание?

Георги Пенков ще говори по темата: „Причини и нагласи за отворено съдържание“ на OpenFest 2021

Георги Пенков e възпитаник на НПМГ и ФМИ. Добива от рано опит с ИТ проекти още в предното хилядолетие, а после и с 1000+ часа като преподавател по 6-7 дисциплини, някои авторски, в бакалавърските програми на ФМИ. Интересите му са в областта на големите данни, ГИС системи, архитектура на модели, целенасочена и ефективна работа. Жури в няколко хакатона, участник в конференции с теми, вариращи от чисто технологични, до такива с почти философска насоченост. Познат като преподавател по Perl, ES6, C++, Бази Данни и СДП. Работил е на чело на звено за разработка с няколко екипа, и още като бизнес аналитик, организатор на събития и журналист. Понастоящем софтуерен архитект и консултант системни интеграции и модели на данни.
На OpenFest 2021 - най-голямата българска конференция, посветена на свободната култура, свободния софтуер и софтуера с отворен код, Георги ще говори по темата: „Причини и нагласи за отворено съдържание“.
OpenFest 2021 ще се проведе този уикенд – на 14 и 15 август в Борисовата градина в София, а входът е свободен.

Георги, разкажи ни малко повече за т. нар. „отворено съдържание“ – как се заражда тази концепция и какво всъщност представлява?
Още в края на 70-те години покрай софтуера за пространствени анализи в САЩ са поръчани няколко продукта, които са разпространявани като отворен код. Впоследствие през 80-те години идеята е популяризирана от Ричърд Столмън, който основава Free Software Foundation и започва нещото, наречено GNU, което е първообразът на всички Linux дистрибуции. Неговата цел не е била просто да доставя код с отворено съдържание, а да създаде свободна операционна система и вследствие да формализира правата на създателите на безплатен софтуер.
По същество идеята за „отворено съдържание“ представлява очакване за достъпност до източника на дадена творба – било то код, данни, произведение на изкуството. Конкретно в областта на софтуера става дума за публикуване на изходния код на даден продукт / библиотека.
Когато преди години Лорънс Лесиг изнесе лекция за Creative Commons в НБУ, ние по детски се пошегувахме, че copyright и авторски права като такива в България преди просто нямаше като явление – така, както нямаше не-био домати. Но всъщност нелегалното разпространение на пиратско съдържание няма общо с идеята за отворения и свободния софтуер и е важно да се прави разлика.
Безплатният продукт може да бъде с отворен източник, но може и да е безплатен, без да се предостави източникът. Обикновено под free software се подразбира както безплатен, така и софтуер с отворен източник. Често open source се бърка с public domain, което в превод би било буквално „обществено достояние“ и е напълно освободено от авторски права съдържание. Например моята песен може да е public domain, свободно да я пускат по радиото, да я ползват в реклами, без да ми дължат дори и пет лева, но все пак източникът – нейният source проект, отделните звуци или софтуерният файл, от който е породена – да не бъде оповестен и съответно достъпен.

Би ли описал някои от бизнес моделите, които се прилагат в концепцията за отворено съдържание? Както спомена, не трябва да правим асоциация между отворено съдържание и безплатно съдържание.
Самото свързване на отвореното съдържание с безплатно съдържание е естествено. Но е важно да знаем, че двете не са тъждествено равни, напротив. Free като свободен достъп е различно от free като безплатно за ползване. Може би понякога се губим в превода. Open source не е бизнес модел сам по себе си. Бизнес моделите са обусловени от договори за ползване, договори за поддръжка. Един производител на бизнес софтуер например се интересува предимно от това от кого и как ще се поддържат компонентите, на които „стъпва“ неговата разработка след десет години например, а не непременно доколко са отворени.
Един продукт може да е closed source и отново да е свободен / безплатен за ползване, просто няма да можем да го допишем или променим. Вероятно няма да можем да го използваме ефективно на ARM, ако е създаден за Intel. Така че безплатен софтуер, свободен софтуер и софтуер с отворен код звучат подобно, могат да се отнасят до една и съща разработка, но не са една и съща категория.
Лицензите, според които са публикувани проектите с отворено съдържание, също така в различна степен могат да наложат ограничения върху ползването. Например много често се пропуска фактът, че ако създаваме авторска разработка въз основа на нещо, което е с лиценз от семейството на GNU/GPL, то тогава следваме визията на Столмън, че всичко следва да е open source и сме длъжни от своя страна да оповестим кода.

Кои са основните ползи от отвореното съдържание – не само като софтуер, а като данни, знания, опит?
Съществена полза помоему има тогава, когато отворено съдържание се създава съвместно. Но вие ще кажете „е, то всяко съдържание може да бъде създавано съвместно“. Това е така, но когато се работи с отворен източник, ние имаме една отчетност и отговорност към незнайните ползватели или изобщо към цялата целева аудитория, не само към участниците в проекта. Освен това съвместната работа в обществена среда вдъхновява участниците, а когато това става в публично пространство, е и по-вълнуващо. При мнозина това създава допълнително чувство за отговорност и принадлежност.
А други ползи можем да посочим още много, сред които например възможност за преглед на кода от независими трети лица, включване на доброволци или участници, които споделят визията на проекта, възможност за доставка на кода на платформи и т.н.
Погрешно обаче е да се смята, че поканата и възможността за съвместна работа е характеристика на всички проекти с отворен код. Например създателят на SQLite, най-използваната в световен мащаб мини-система за бази от данни, съвсем откровено заявява – „SQLite e open source, но не e open contribution“.
Ние например съвсем естествено бихме разпознали ползата научните публикации да са напълно достъпни и свободни. Те като знание и достижения на човечеството в някаква степен са свободни, но често самите носители, файлове или списания изобщо не са евтини и издателите държат правата върху съдържанието. В академичните среди се води ожесточен спор в последните години по този въпрос и мненията са много крайни.

Би ли споделил някои от най-популярните проекти с отворен код, които са започнали като работа на екип от програмисти и достигнали до широко използвани платформи? Както и за компании, които предлагат свои проекти и/или продукти с отворено съдържание?
Един от най-успешните проекти с много либерален лиценз е този на системата за управление на бази данни - PostgreSQL. Разбира се, зад него стои не кой да е, а самият Майкъл Стоунбрейкър, който е светило в областта от десетилетия насам. При появата си през 90-те този продукт е далеч зад силните на деня като Oracle и DB2. Днес екосистемата на PostgreSQL е изключително жива, наситена с партньорски организации и много конкурентна и се ползва от почти всички Fortune 500 компании.
Много успешен е и примерът на редакторa за видео и триизмерни изображения Blender, започнат в далечната 1994 от самоукия по онова време програмист Тед Розендал. Тази среда добива отворен характер едва през 2002 г, но през 2021 г. Blender вече се ползва в най-големите филмови студиа като средство за видео композиция и изграждане на 3D сцени. Това е един проект с изцяло отворен код, зад който сега стои Blender фондацията.
През последните години няма компания сред „големите“, която да не участва по някакъв начин в състезанието по отваряне на източниците – според мен не винаги от безкористни подбуди. Но сякаш разбраха, че стратегическото предимство много по-често е в подхода, тертипа на работа, пазарното позициониране, отношенията с клиентите и изобщо – аспекти, които не са самият код. Освен това отвореният код привлича внимание и създава общество около себе си. Почти всяка от големите компании отваря нещо в момента, изберете произволен играч на пазара и най-вероятно вече ще има дузина отворени библиотеки около него.

Може ли да дадеш примери за подобни проекти в България?
Иска ми се да мога, но за голяма своя изненада наскоро установих, че към момента не мога да посоча и един световно успешен free software продукт, започнат или активно развиван у нас. Надявам се темата, която разглеждам на OpenFest, да може да ми помогне да ги открием, ако съществуват. Разбира се, има компании, които отварят част от компонентите, които създават предимно с цел интеграция. Telerik например имат доста отворени компоненти покрай Kendo UI, но самият продукт не е свободен или безплатен софтуер.
Мнозина смятат проектът за видео разговори Jitsy за български, но съм готов да споря, защото авторът му Емил Ивов всъщност учи в Страсбург по времето, по което започва проекта, а в последствие компанията, която застава зад Jitsy е основана извън България. Ние със същия успех повтаряме приказката за това как американският гражданин Джон Атанасов бил българин и бил изобретил компютъра, но това е далеч от реалността, защото компютърът на Атанасов-Бери е прототип разработен в щатски университет и не компютър от общ характер, макар и за пръв път да демонстрира модел за оперативна памет.
Всичко това с липсата на значим проект с отворен код, който тръгва от България звучи странно на пръв поглед, тъй като са известни множество родни компании и екипи, създаващи софтуерни изделия, които се използват и продават в световен мащаб – при това не една или две. Факт е, че мнозина наши съграждани допринасят за развитието на световни проекти като Debian, FreeBSD, WordPress, Elasticsearch, Angular и други.
По-веселото е, че още през 2016 г. бе прието законодателство, което изисква написаният по поръчка за правителството софтуер да бъде отварян, както и данните, създадени с пари на данъкоплатци. От 2019 г. във връзка с това бе обновена и директивата на ЕК за open data. Там има да се извърви един дълъг път, който изглежда доста трънлив към момента.
Все пак ми се струва, че IT средата в България постепенно узрява за това разбиране от ползата от съвместна дейност и отворени източници и все по-често се работи и в тази посока. Използвам случая да поканя желаещите да се включат в речника на ИТ термините в превод на български, който организираме със съмишленици по отворен начин на адрес: https://github.com/stelf/en2bg4term/

Защо е добре специалисти да работят по отворено съдържание и какво получават в замяна?
Ползите могат да бъдат много – от това да се срещнем с неочаквани съратници, през това да получим безвъзмездна помощ за откриване недостатъци в кода, до това да подобрим разбиранията си по даденото съдържание и дори да използваме разработката като портфолио. Не на последно място – все по-важно е да може да се прегледат и проверят от независими трети лица проектите, които имат ключова роля в изработки със стратегическа важност за сигурността на правителствения сектор.

Какви са най-често срещаните предизвикателства за един проект с отворен код?
В зависимост от подбудите на авторите предизвикателствата могат да бъдат различни. При изработката на софтуер с отворен код се добавя и това, че при нарастване на интереса към даден проект нарастват и очакванията към него. Координацията между участниците е по-различна, защото и отчетността е направена обществено достояние. Понякога обществото, което се заражда около проекта, може да „задърпа“ развитието в неочаквана от оригиналния автор посока. Има и риск от межудособици и политиканство.
Времето, което полагат участниците в един подобен проект, си е работа като всяка друга. Когато става дума за дарение на това време – е едно, но когато по един подобен проект се работи целодневно – излиза и съвсем естествено въпросът за обезпечаването на авторите. Противно на едно битуващо у нас разбиране проектите с отворен код не са единствено дело на доброволци. Много по-често, отколкото би ни се искало да си мислим, зад успешните такива проекти стоят големи компании, академична институция, спонсори, прилежно изработени стратегически планове и т.н.

Демократичен ли е по своята натура отвореният код?
Отвореният код и използването на отворени източници по същество определят само едно – възможност за достъп в човешки четим вид до източника. Изненадващо е, че много често отвореният код се отъждествява с демокрация, но всъщност кодът и съдържанието са резултат от една дейност, регламентът на която е в предходна стъпка. Ние навярно можем да проследим как се е случвало развитието на подобен проект, но това няма да ни отговори на всички въпроси по какъв начин и дали е бил демократичен и наистина включващ процесът по създаване на изделието.
В света на open source има множество примери за код, който е отворен, но писан от един автократично настроен автор, както и за работни групи, чиято основна цел е преди всичко да могат да включат максимален брой участници. По-скоро е правилно да се каже, че отвореният код може да бъде средство за провеждане на демокрация, но не можем да кажем, че от отворения вид на един проект автоматично следват заключения за наличието на демократични процеси при разработката му. Обикновено проектите с отворено съдържание имат ясни изисквания и правила за включването на новите участници, за да се запази добрият тон и да се избегне хаотизмът.

Какво е нужно да притежава един проект, за да изпълни изцяло изискванията и културата на проекти с отворен код?
Например, според определението на Open Source for America, в дефиницията на open source се споменава съвместна работа, резултатът от която е съдържание, до което обществеността има свободен достъп. Само че американското free понякога може да бъде преведено като „безплатен“, друг път – като „освободен от ангажименти“, а трети път – „просто достъпен“. Валиден е и въпросът, ако даден резултат не е породен от съвместна дейност, то дали е по същество open source?
Според една друга дефиниция open source следва да може да бъде разпространяван и променян. Тук отново обаче навлизаме в темата за лицензирането на отворения код, защото по право, ако не съм се отказал изрично като автор на една творба, имам права върху нея. Начинът, по който ще споделя правата, е определен от лиценза, който ще избера да ползвам. Има лицензи, които изискват всяка промяна да бъде също отворена, а други дават пълно право за ползване. Има и такива, които изрично забраняват репродукцията на съдържанието, дори то да е публикувано с цел преглед.
Наистина този въпрос е много правилен, но отговорът не може да бъде обобщен в няколко изречения. За всичко това, което загатвам по-горе, ще разкажа повече в представянето на OpenFest на 14 август (събота) от 13:00 ч, което е под надслов „Причини и нагласи за отворено съдържание“. Това е много интересна и не толкова тривиална тема, а въпросите не винаги са кратки отговори – така, както изглеждат на пръв поглед. Каня всички желаещи да заповядат и да се включат в дискусията.