Стефан Делайе: Френският бизнес има голям интерес за преместване на производства от Азия към България

България посрещна преди дни най-голямата френска бизнес делегация в историята на двустранните ни икономически отношения. Тя включваше повече от 130 представители от разнообразни индустрии. В рамките на визитата беше организиран българо-френски бизнес форум от Българската стопанска камара и Medef35 – най-голямата френска конфедерация, която подкрепя стъпването на френския бизнес на чужди пазари. Съдействие за провеждането на събитието бе оказано от Френското посолство у нас и от Френско-българската търговска и индустриална камара. По време на посещението си в България представителите на френския бизнес посетиха наши компании и се запознаха на място с дейността им. По данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции от Франция в България възлизат на 1,1 млрд. евро.

Каква беше целта на посещението на френските фирми, бяха ли обявени нови инвестиции, има ли интерес от френски компании да преместят бизнес от Азия към България, кои са основните сектори, в които инвестират френските компании у нас, какво прави България атрактивна за френските компании, кои са най-големите предизвикателства пред френския бизнес в страната, кои са успешните френски компании у нас, какъв трябва да е подходът на Европа спрямо Китай – тези и други въпроси коментирахме със Стефан Делайе, председател на УС на Френско-българската търговско-индустриална камара (ФБТИК).

Г-н Делайе, най-голямата делегация от френски фирми посети България. Каква бе целта на това посещение? На какво се дължи интересът на предприемачите към страната ни в момента?
В действителност това е най-многобройната френска делегация, която някога е посещавала страната. Целта на това посещение бе опознавателна, като фокусът е поставен върху индустрията. Надсловът на посещението бе: „Европейските индустрии на първо място“ и основна задача на делегацията бе да установи възможностите за индустриални партньорства между Франция и България и осигуряване на доставки на европейска продукция до френски производители. Стимулът е да се оптимизират доставките и да се идентифицират европейски производители за максимален брой компоненти и суровини. С цел да засвидетелства потенциала за развитие на компаниите в България Френско-българската търговска и индустриална камара организира посещения в иновативни и бързоразвиващи се предприятия наши членове като: Sofia Flight Training (Институт по въздушен транспорт), Насекомо, Топ Хаус, Шнайдер Електрик и Латекоер.

От кои сектори основно бяха компаниите в делегацията?
Секторите на дейност бяха много разнообразни: банки и финанси, енергетика, строителство, цифрови технологии, електроника, химия, комуникация, стратегическо консултиране, култура, човешки ресурси. Групата беше придружена от журналисти от регионалната и икономическата преса.

Бяха ли обявени нови инвестиции?
Това е първо проучвателно посещение на България от френските компании от региона на град Рен, по време на което те имаха възможност да разговарят и да обменят опит с успешни български и френски предприемачи в страната. Надяваме се част от френските компании да се завърнат в България след няколко месеца с конкретни бизнес проекти, като Френско-българската търговска и индустриална камара е готова да съдейства за реализация на тези проекти и за създаване на партньорства с местни компании. Успоредно с това първо посещение бяха организирани няколко търговски мисии и програми от срещи, от които очакваме конкретен резултат. На място се установи потенциал за сътрудничество в областта и на възобновяемите енергийни източници, както и в птицевъдството.

Какъв е потенциалът на страната ни като ниършоринг дестинация? Има ли интерес от френски компании, които искат да се релокират от Азия към Европа и по-конкретно в България?
Потенциалът на България като ниършоринг дестинация е значителен. Сигурността на енергийните доставки и наличието на местни компании с производствен капацитет са определящи. Затруднение продължава да представлява ненапълно развитата транспортна инфраструктура. Съществува голям интерес за релокиране на производствени мощности от Азия и други страни извън ЕС, като решаващи фактори към този момент са наличието на работна ръка и политическата стабилност на България. В този контекст, традиционни индустриални области в България могат да се възползват от потенциала за преориентиране на производството от един сектор към друг. За това е необходима координирана програма между централни и местни институции.

Кои са основните сектори, в които инвестират френските компании у нас?
Френските компании инвестират в разнообразни структуроопределящи сектори за България: около 60% в индустрия – производство на машинни и електрически компоненти, 30% в застрахователни и финансови услуги, споделени центрове за услуги и 10% в земеделие и храни.

Какво прави България атрактивна за френските компании?
България предлага редица предимства за френските компании: квалифицираната работна ръка, владееща чужди езици и традициите в редица индустриални сектори, в които все по-трудно се намират специалисти, като информационните технологии и инженерните науки, съчетана с близостта до европейския пазар, централна Европа и Близкия изток, е основен фактор. Той се допълва от атрактивното данъчно облагане и фиксирания валутен курс към еврото, който на практика минимизира валутния риск.
Успоредно, разходите за заплати и оперативните разходи в България като цяло са по-ниски, отколкото в страните от Западна Европа, което може да бъде от полза за компаниите, които искат да намалят разходите си, а вече са стъпили на международните пазари и търсят да заемат нови позиции.

Кои са най-големите предизвикателства пред френския бизнес в България?
Сред най-големите предизвикателства пред френския бизнес в България е понякога често променящото се законодателство в някои сфери, което прави средата по-трудно предвидима. Липсата на директен контакт с институциите може също да бъде проблем, но тук Френско-българската търговска и индустриална камара съдейства много успешно на своите членове и на всички френски компании, в качеството си на посредник в диалога между компаниите и държавната администрация. Смятам, че можем да разчитаме на едни изключително добри контакти и партньорски взаимоотношения с всички държавни институции.
По-същественият проблем в страната са административните процедури, които понякога са дълги и сложни, което може да доведе до забавяния и допълнителни разходи.
От друга страна, въпреки че са направени подобрения, транспортната и комуникационната инфраструктура на България все още не е на нивото на най-развитите страни.
Също така България има растяща икономика, което е добре, и страната се развива, но това създава и конкуренция на местния пазар, особено в ключови сектори.
Не на последно място разбирането и адаптирането към местната култура са от съществено значение за установяването на успешни бизнес отношения.
Предизвикателства обаче има навсякъде. Както вече споменах, предимствата на България са много и всъщност важното за френските компании е да се консултират с местни партньори като ФБТИК, за да преодолеят тези предизвикателства, да се възползват от предимствата на страната и да успеят на този пазар.

Кои са примерите за успешни проекти, реализирани от френски компании у нас?
Успешните примери за френски инвестиции в България са много – Латекоер, Шнайдер Електрик, Данон, Насекомо, Атос/Евиден и Майтел (Mitel), Обертюр, БИК Сървисис, Веолия, Акуо Енерджи, Ер Ликид, Акт Лоджистикс, Дасо Систем, Декатлон, Мосю Бриколаж, групата Акор, Групама, Имерис минералс, Малтери Суфле, Серта, Сен Гобен, Линамар, Идънред, Ла Пост.

Френските компании в България осигуряват заетост общо на 12 000 души. Тези компании продължават да инвестират в страната:

• Малтери Суфле започна изграждането на нов завод в Плевен на стойност 60 млн. евро.
• Акуел потвърди намерението си за инвестиция в България, като избра за дестинация Стара Загора.
• Френските компании, които инвестират в страната, допринасят за износа на България към Европа и целия свят.
• Благодарение на компании като Schneider Electric и Latécoère България се превърна в основен износител на електрически компоненти и части за самолетостроенето.

Как оценявате развитието на икономическите отношения между Франция и България?
Икономическите отношения между двете страни стават все по-интензивни, като Франция допринася с трансфера на високотехнологично ноу-хау и с отварянето на световния пазар за българския износ в сектори с висока добавена стойност: машиностроене, метални елементи, електрическо оборудване, текстил, кръгова икономика, както и земеделска продукция. А България допринася за конкурентоспособността на някои френски продукти на международния пазар, включително за традиционни български продукти като розовото масло и патешкия черен дроб. По-значително място на френския пазар могат да намерят и българските вина и мебели.

Какъв трябва да бъде подходът на Европа спрямо Китай? Къде трябва да е фокусът – върху De-Risking (намаляване на риска) или Decoupling (отделяне)? И каква е ролята на новата Стратегия за икономическа сигурност на ЕС в това отношение?
Новата стратегия за икономическа сигурност на ЕС е важен инструмент за управление на рисковете, свързани с чуждестранните инвестиции и технологичната зависимост. Тази стратегия има за цел да защитава европейските интереси, като същевременно запазва отворената инвестиционна среда.
Подходът на ЕС към Китай трябва да бъде балансиран, прагматичен и насочен към управление на риска, като същевременно се поддържа някаква форма на икономически ангажимент.
От съществено значение е Европа да се съсредоточи върху намаляването на риска в отношенията си с Китай. Това означава защита на икономическите интереси и интересите в областта на сигурността на ЕС, особено по отношение на киберсигурността, инфраструктурната сигурност и защитата на интелектуалната собственост.
Пълното отделяне би могло да има неблагоприятни икономически последици, така че е важно да се направи задълбочена оценка на предимствата и недостатъците.
В отношенията си с Китай Европа следва да продължи да насърчава своите ценности на демокрация, права на човека и върховенство на закона. Това може да стане чрез участие в конструктивен диалог, като същевременно ЕС следва да говори с един глас, за да укрепи позицията си в преговорите с Китай, а не да оставя държавите членки да действат самостоятелно.
Европа трябва да бъде все по-обединена, по-суверенна и по-демократична, както подчерта това миналата година президентът Еманюел Макрон. Съответно енергетиката и изхранването отново възприемат своето основополагащо геополитическо значение.