Мръсният въздух се свързва с повишена антибиотична резистентност

Снимка: ЕП

Замърсяването на въздуха спомага за повишаване на антибиотичната резистентност, която представлява значителна заплаха за човешкото здраве в световен мащаб, показва глобално проучване, съобщи The Guardian.

Анализът, използващ данни от повече от 100 страни, обхващащи почти две десетилетия, показва, че повишеното замърсяване на въздуха е свързано с нарастващата резистентност към антибиотици във всяка страна и континент. Данните предполагат, че връзката между двете се е засилила с течение на времето, като увеличаването на нивата на замърсяване на въздуха съвпада с по-голямото повишаване на антибиотичната резистентност.

„Нашият анализ представя убедителни доказателства, че нарастващите нива на замърсяване на въздуха са свързани с повишен риск от антибиотична резистентност“, пишат изследователи от Китай и Обединеното кралство. „Този анализ е първият, който показва как замърсяването на въздуха влияе върху антибиотичната резистентност в световен мащаб.“ Техните открития са публикувани в списанието Lancet Planetary Health.

Антибиотичната резистентност е една от най-бързо нарастващите заплахи за глобалното здраве. Може да засегне хора от всякаква възраст във всяка страна и вече убива 1,3 милиона души годишно, показват различни оценки.

Основните двигатели за повишаващата се антибиотична резистентност са злоупотребата и прекомерната употреба на антибиотици, които се използват за лечение на инфекции. Но проучването предполага, че проблемът се влошава от нарастващите нива на замърсяване на въздуха.

То не разглежда научни аргументи защо двете може да са свързани. Доказателствата сочат, че праховите частици PM2,5 могат да съдържат устойчиви на антибиотици бактерии и резистентни гени, които могат да се прехвърлят между различни среди и да се вдишват директно от хората, казват авторите.

Замърсяването на въздуха вече е най-големият екологичен риск за общественото здраве. Дългосрочното излагане на замърсен въздух е свързано с хронични заболявания като сърдечни заболявания, астма и рак на белия дроб, намаляващи продължителността на живота. Краткотрайното излагане на високи нива на замърсяване може да причини кашлица, хрипове и астматични пристъпи и води до увеличаване на посещенията в болници и лични лекари в световен мащаб.

Ограничаването на замърсяването на въздуха може да помогне за намаляване на антибиотичната резистентност, според проучването, първият задълбочен глобален анализ на възможните връзки между двете. Освен това контролирането на замърсяването на въздуха може значително да намали смъртните случаи и икономическите разходи, произтичащи от устойчиви на антибиотици инфекции.

Водещият автор, проф. Хонг Чен от университета Zhejiang в Китай, каза: „Резистентността към антибиотици и замърсяването на въздуха са сами по себе си сред най-големите заплахи за глобалното здраве... Досега нямахме ясна представа за възможните връзки между двете, но това проучване предполага, че ползите от контролирането на замърсяването на въздуха могат да бъдат двойни: не само ще намали вредните ефекти от лошото качество на въздуха, но и играе основна роля в борбата с нарастването и разпространението на устойчиви на антибиотици бактерии.“

Въпреки че въздухът е признат за пряк път за разпространение на резистентност към антибиотици, има ограничени данни за различните пътища, по които резистентните към антибиотици гени се пренасят чрез замърсяването на въздуха. Потенциалните пътища включват болници, ферми и съоръжения за пречистване на отпадъчни води, които излъчват и разпространяват устойчиви на антибиотици частици във въздуха на големи разстояния.

Досега имаше ограничени данни за влиянието на замърсяването на въздуха с PM2,5, които се състоят от частици, 30 пъти по-малки от ширината на човешки косъм, върху резистентността към антибиотици в световен мащаб. Източниците на PM2,5 включват пътния трафик, промишлените процеси и битовото изгаряне на въглища и дърва. Данните показват, че 7,3 милиарда души по света са пряко изложени на опасни средни годишни нива на PM2,5.

Авторите създават обширен набор от данни, за да проучат дали PM2,5 е ключов фактор, движещ глобалната резистентност към антибиотици, използвайки данни от 116 страни от 2000 г. до 2018 г. Източниците на данни включват Световната здравна организация, Европейската агенция по околна среда и Световната банка.

Констатациите показват, че антибиотичната резистентност се увеличава с PM2,5, като всяко 10-процентно увеличение на замърсяването на въздуха е свързано с повишаване на антибиотичната резистентност от 1,1%.

Връзката се засилва с течение на времето, като промените в нивата на PM2,5 водят до по-големи увеличения на антибиотичната резистентност през последните години. Анализът показва, че антибиотичната резистентност в резултат на замърсяването на въздуха е свързана с приблизително 480 000 преждевременни смъртни случая през 2018 г.

Моделиране на възможни бъдещи сценарии показва, че ако няма промени в настоящите политики относно замърсяването на въздуха, до 2050 г. нивата на резистентност към антибиотици в световен мащаб може да се увеличат със 17%. Годишният брой на преждевременните смъртни случаи, свързани с резистентност към антибиотици, може да нарасне до около 840 000.

Авторите признават ограниченията на своето изследване. Липсата на данни в някои страни може да е повлияла на цялостния анализ, казаха те. Проучването е наблюдателно, така че не може да докаже причинно-следствена връзка. Бъдещите изследвания трябва да се съсредоточат върху изследването на основния механизъм за това как замърсяването на въздуха влияе върху антибиотичната резистентност, казаха те.