Какво четат PR лидерите: Рая Стефанова, Параграф 42

Рая Стефанова, Client Service Director в Параграф 42. Снимка: Economy.bg

Директният отговор на този въпрос е, че PR специалистите четем много и най-различни неща – от бизнес информация на нашите клиенти до новини, доклади, проучвания и анализи от всички сфери на икономическия, политическия, обществения живот. И това за мен е специфичен чар, който носи професията ни. Книгите и четенето пък са отделна любима тема, за която винаги се радвам да говоря, да споделям… и да чета. Особено удоволствие за мен е, когато интересни за мен хора говорят за книги.

Така започнах и 2024-та – със „За книгите и четенето“ от Анна Лазарова и Светлозар Желев, която е вдъхновяващо потапяне в магията на литературата. Веднага след това на един дъх прочетох и „Безкраят в стрък тръстика“, Ирене Вайехо – още една ода за писменото слово и малките букви, които създават светове. Винаги чета няколко книги едновременно – заради безкрайното ми любопитство, вероятно.

Последната, която завърших, е „Как да общуваме с непознати?“. Много харесвам таланта на Малкълм Гладуел да посочва важни детайли в големите исторически събития или по-малките случки от съвременната ни действителност и да показва как сме пропуснали да осъзнаем и научим важни уроци. И ценното тук не е да получим рецепта – заглавието е провокация към онези, които ще търсят готово решение. Ценното е сами да сглобим пъзела, от който имаме достатъчно парчета. Само така ще осъзнаем защо „общуването с непознати е нещо, в което изобщо не ни бива“ в един свят, в който непрекъснато сме в контакт с хора, чиито възгледи, нагласи и начин на живот са напълно различни от нашите. А както знаем, да разберем проблема е първата стъпка от разрешаването му. В тази книга Гладуел ни подава ръка в една тема, която е предизвикателство не само за нас, консултантите по комуникации, а и за всяка делнична среща или разговор, който водим, дори и с познати.

„Как да общуваме…“ вече е в библиотеката ми, а на нощното ми шкафче сега ме чакат „Дом за начинаещи“, Емануил Видински и „Уроци“, Иън Макюън.

Имам и един друг тип любими книги, през чиито страници преминавам много бавно, в разбъркан ред и често препрочитам. Това са издания компилации на смисъл. Всеки текст в тях е като първо стъпало – позиционира те някъде във времето или ти дава тема за размисъл и оттам сам започваш да проверяваш, да търсиш нова информация и да правиш връзки, за да продължиш да се изкачваш по стълбичката. Чудесна „игра“ за тези, които искат да знаят още и още.

Такава е „12 писма до дванайсетокласници“ – един страхотен Facebook проект, който, за щастие, вече е и книга и който обединява мислите на ярки български личности в един истински морален компас за всяка възраст. Последната, която ще спомена, получих като подарък за рождения си ден и ѝ купих масичка, за да стои близо до любимото ми икейско кресло. Letters of note (compiled by Shaun Usher) e сборник с най-вдъхновяващите, интересни, забавни и необикновени писма в световната политика, наука, култура и обществен живот. Тук четем как кралица Елизабет II изпраща рецепта за скоунс на президента Айзенхауер; Алберт Айнщайн поставя началото на проекта „Манхатън“, а през 1974 г. Рей Бредбъри пише до Браян Сибли: „Не се страхувам от роботите. Страхувам се от хората.“ В книгата е и онова емблематично писмо, в което редакторът на The Sun потвърждава на 8-годишната Вирджиния, че Дядо Коледа съществува. Него чета с децата си всеки декември и винаги ме усмихва. Такива книги обичам – смисъл и вдъхновение, но и удоволствие за ума и душата.

Вижте профила и актуалните позиции за работа на Параграф 42 в JOBS.bg

Вижте още материали от рубриката на Economy.bg „Какво четат PR лидерите?":

Ива Григорова, MSL Sofia
Любомир Аламанов, SiteMedia Consultancy
Соня Славчева, Well Done
Ана Арнаудова, All Channels
Максим Бехар, M3 Communications Group, Inc.
Елина Цанкова, Карлсберг България АД