понеделник, 17 юни 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    11946 прочитания

    Летящи очи

    За потенциала, пазара и бъдещето на дроните - Боян Желев, изпълнителен директор на Quadro Dynamics, пред Economy.bg
    23 септември 2014, 13:14 a+ a- a

    След като се наложиха във военните операции, сега безпилотните летателни апарати (UAV) са на път да превземат и живота ни. Летящите роботи имат потенциала да променят множество индустрии – наблюдение, охрана, спасителни служби, земеделие, доставки, журналистика. С прибавянето на нови приложения обаче се увеличават и етичните въпроси, които тези устройства пораждат. Освен че създава различни опасения сред хората, липсата на регулации по отношение на гражданската употреба на дрони е пречка и за развитието на пазара.

    Една от първите компании, които се занимават с разработване на професионални безпилотни летателни апарати у нас, е Quadro Dynamics. В момента фирмата разработва дрон за киноцентъра в Бояна, който да се използва при заснемането на филми. От началото на годината Quadro Dynamics работи и върху проект за любителски безпилотен летателен апарат.

    За това как се развива пазарът на дрони по света и у нас, какъв е потенциалът и бъдещето им, разговаряхме с Боян Желев, изпълнителен директор на Quadro Dynamics

    За началото, клиентите и цените

    Г-н Желев, какви точно безпилотни апарати разработвате?
    Това, което разработваме, е базирано на принципа на вертикално излитане и кацане. Спрели сме се на многороторни схеми. Акцентът е в електрониката и в софтуера, който се използва за стабилизация на такива системи.

    Откога се занимавате с дрони? Откъде дойде интересът ви към тези устройства?
    Нашият екип се занимава с подобни апарати вече 10 години. Идеята се зароди в една от първите охранителни СОТ фирми в България. Целта беше да се разработи устройство, което да даде възможност на патрулите да оглеждат труднодостъпни обекти. Впоследствие това прерасна в по-голям проект. През 2006 разработихме първата система за автономна навигация и стабилизация, която имаше доста повече възможности от първоначалната идея.

    За кого са предназначени разработените от вас устройства? Кои са основните ви клиенти?
    До началото на 2014 се занимавахме предимно с индустриални приложения на подобни апарати. Имаме клиенти в Българска академия на науките (БАН). Наши устройства се използват в Археологическия институт, както и от геодезически компании у нас.
    От началото на тази година идеята ни е да пренесем опита, който сме натрупали, в по-достъпни за масовия потребител устройства.
    Паралелно с проекта за по-достъпен дрон продължаваме да развиваме и професионалната серия апарати. В момента имаме разработка на летателен апарат, който е с повишени товароподемност и полетно време за нуждите на киноцентъра в Бояна. Идеята е на него да се монтира професионална камера с тегло 7 кг. Това е устройство от по-друг клас.

    Какви са цените на устройствата, които предлагате?
    През 2007, когато по-сериозно започнахме да се занимаваме с професионални приложения, цените на тези устройства бяха сравнително високи. Една такава система излиза колкото среден клас автомобил. В момента целта е по-масовите системи да са в рамките на достъпна цена за всеки.

    Какво означава достъпна цена?
    Таргетът ни е около 1000 долара да бъде цената за крайния потребител на такова устройство. Горе-долу такива са и конкурентните цени в момента.

    Кои са най-търсените модели апарати?
    Допреди около две години пазарът на такъв тип устройства беше силно ограничен откъм приложения в по-специфични сфери. С навлизането на китайските компании на този пазар се оказа, че за устройства, които са в ценовия диапазон около 1000 долара, има достатъчно голям интерес. Това в момента са най-търсените апарати.

    Как работи системата на Quadro Dynamics?

    Към кои ваши устройства има най-голям интерес?
    Това, което сме успели да постигнем, е една достатъчно добра адаптивност на нашата система, така че да можем да предложим най-доброто решение според изискванията на конкретния клиент. Нашите системи са с товароподемност от 100 грама до 10 килограма. Имаме всякакви решения. В момента обаче сме се насочили към по-масовия потребител.

    На каква височина могат да летят тези апарати?
    Височината се определя от характеристиките на двигателите и витлата на системата. Тук обаче стои въпросът за липсващите регулации, които да определят до каква височина трябва да се ползват такива устройства. Това, което масово се възприема, са регулациите за хоби моделите. Там се регламентира използването на устройства до 150 метра и в рамките на пряка видимост.

    За пазара на дрони у нас и по света

    В кои индустрии очаквате най-бързо да навлязат комерсиалните дрони?
    Няколко индустрии имат сериозен интерес към развитието на тези технологии. Напоследък много актуална стана темата за доставки във въздуха на пратки, които са в рамките на 1 кг или 1.5 кг. Има и други проекти с голям потенциал, свързани с обследването на електропреносните мрежи в труднодостъпни местности, където използването на такъв тип системи би могло значително да увеличи бързодействието и реакцията на оператора. Предимствата на система от такъв тип са свързани основно с нейната пълна автономност, т.е. тя не се нуждае от висококвалифициран оператор, за да работи с нея. Всеки би могъл сравнително бързо (в рамките на 10 минути) да се обучи да работи с нея.

    Как се развива пазарът у нас и по света?
    Пазарът в България за такъв тип по-специфични приложения е много слаб. В световен мащаб водещите компании, които през последните 5-6 години се занимават с производството на такива апарати, са успели да реализират около 2-3 хиляди устройства в различни специфични сфери на приложение – напр. полиция, пожарна служба и т.н. За сравнение китайските компании, които навлязоха на по-масовия пазар, за последната година и половина са успели да реализират над 2 млн. устройства.

    Кои са водещите световни компании, разработващи такива устройства?
    В професионалната сфера водещи компании с традиции в производството на такива апарати са две немски компании. Ние сме работили и с двете. Едната компания се казва MicroDrones. Тя е насочена по-скоро към полупрофесионални приложения. Другата компания е AirRobot. Тя работи предимно във военната сфера и такъв тип специални приложения. В хоби сферата водеща е китайската компания DJI. Тя откри необятен пазар в САЩ и се сблъска с липсата на регулации за ползването на такива устройства.

    В България има ли интерес към хоби устройствата?
    Да, към хоби устройствата определено има интерес. Такива устройства се продават вече почти навсякъде. Дори във веригите за техника.

    За нуждата от регулации на пазара

    Известният професор по роботика Ила Нурбакш в книгата си Robot Futures предвижда появата на феномена „Robot Smog” (смог от роботи), като визира най-вече дроните. Според него те ще нарушават личната ни свобода в парка, на улиците, в градините. Според него те ще преминават покрай нас, без никой да е наясно какво точно правят. В този смисъл необходима ли е регулация на този пазар?
    Разбира се, че има нужда от регулация както за бизнеса, така и за всички хора, които имат желание да ползват такива устройства. Най-големият проблем е липсата на регулации какви точно устройства, с какви характеристики, кои хора биха могли да ги ползват и с какви цели. Такъв тип регулации би трябвало да успокоят подобни опасения.
    В България и в цяла Европа няма действащи регулации за такъв тип летателни апарати. И в САЩ, и в Европа това е основният проблем. Всички, които виждат потенциал в комерсиалното използване на такъв тип апарати, практически не могат да го използват в момента.

    За бъдещето на дроните

    Как виждате бъдещето на дроните?
    Бъдещето на дроните е свързано най-вече с развитието на тяхната автономност, с развитието на тяхната възможност да избягват препятствия, да се съобразяват със съществуващия въздушен трафик. Със сигурност дроните имат място в нашето бъдеще.

    Кога можем да очакваме дроните да станат ежедневие?
    Дроните са навсякъде около нас, но за да се случи нещо в по-голям мащаб, условието е технологията да напредне. Необходими са поне две-три години, за да се приложат всички алгоритми за избягване на препятствия, за следене на въздушния трафик и за да се използват максимално безопасно за хората и за операторите възможностите на тези устройства.

    Според проучване на Association for Unmanned Vehicle Systems International дрон индустрията може да създаде 100 хил. работни места в САЩ до 2025. Какви нови позиции могат да бъдат създадени?
    В производството на такъв тип летателни апарати са необходими достатъчно квалифицирани кадри, особено когато става дума за по-големи мащаби. За сравнение ще кажа, че германските компании, които са 7-8 години на пазара, имат персонал от около 25 души. Докато една китайска компания като DJI разполага с екип от 900 души. Мащабът определя наличието на работни места.

    Колко голям е вашият екип?
    Ние в момента сме петима, като трима от екипа активно се занимават с техническата част, а останалите двама с производството и развитието на бизнес частта на проекта.

    Как виждате вашето бъдеще в индустрията? Какви цели си поставяте?
    Нашите цели са да успеем да създадем достатъчно достъпен продукт, който да даде възможност на компанията да продължи да се развива в професионалните приложения. Там е нашият акцент. За тази цел искаме да поставим една основа, която да ни позволи да се развиваме в тази посока.

    Кои са основните предизвикателства в момента при разработката на дрони?
    Това, което основно пречи за развитието в момента на доставките на пратки, е липсата на достатъчно интелигентни системи на борда на тези апарати, които да кажат дали неговото трасе е безопасно за полет. Едно от основните предизвикателства в разработката на такава система е нейната достатъчно висока прецизност на позициониране. Това се постига с всички сензори, които са в системата, както и система за глобално позициониране, т.нар GPS. Справянето с различни атмосферни условия е въпрос на достатъчната прецизност на тази система.

    Какъв е потенциалът на дрон журналистиката?
    В съвсем близко бъдеще използването на дрони в журналистиката ще бъде задължително.

    Интервю: Детелина Калфова

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 3 часа
    БФБ с нова платформа за заеми
    Тя отваря врати към късите продажби на българския капиталов пазар
    преди 4 часа
    преди 5 часа
    Федералният резерв остави лихвите непроменени
    Американската централна банка прогнозира едно намаляване през 2024 г.
    14 юни 2024, 14:39
    България постигна пълна дигитална трансформация в здравеопазването за 3 години
    За по-малко от 3 години общият брой на издадените електронни рецепти надхвърля 54 млн.
    14 юни 2024, 14:22
    ЕБВР инвестира 15 млн. евро в Eldrive
    Компанията ще добави 7400 станции за зареждане
    14 юни 2024, 13:30