Какво трябва да знаят работодателите и кандидатите за Синята карта на ЕС?

Николай Джонев - Старши правен консултант в КейсПро (CasePro). Снимка: Личен архив

На 25 януари 2023 г. беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. С него се улесняват процесът и условията за привличане на висококвалифицирани специалисти във всички сектори на икономиката ни чрез т.нар. „Синя карта на ЕС“. Какво конкретно се променя и какво означават тези промени за работодателите и за кандидатите за работа?

Темата коментира Николай Джонев - Старши правен консултант с над 15-годишен опит в областта на трудовото и имиграционно право. В текущата си роля като част от екипа на правна кантора КейсПро (CasePro) Николай е предимно ангажиран с предоставяне на консултации на компании в посока спазване на установените изисквания относно заетостта, трудова мобилност и трудова мобилност, политики и процедури в съответствие с актуалната нормативна уредба и добри бизнес практики, както и предоставяне на препоръки и съвети във връзка със законосъобразното уреждане на специфични трудовоправни и имиграционни казуси.

Кантората, в която Николай работи, оперира на българския пазар от над дванадесет години и е специализирана в цялостно обслужване на местни и чуждестранни корпоративни клиенти с фокус върху IT, BPO и финтех сектора, авиацията и бизнеса с недвижими имоти, както и обслужването на сделки по сливания и придобивания (M&A) и private equity инвестиции.

Г-н Джонев, преди да коментирате промените, припомнете ни какво представлява Синята карта на ЕС?
Синята карта на ЕС е специфичен тип разрешение за работа и пребиваване за висококвалифицирани чужденци - граждани на държави извън Европейския съюз (ЕС). Разрешението дава право на притежателя му да влезе и да пребивава на територията на държавата членка на ЕС, която го е издала, за целите на упражняване на висококвалифицирана трудова заетост. 

Всяка държава членка, в това число и България, поставя специфични изисквания и определя приложимите за издаването на Синя карта на ЕС за чуждестранни граждани процедури. 

От въвеждането ѝ в българското законодателство през 2011 г. процедурата по издаване на Синя карта на ЕС в България е тромава и отнема необосновано дълго време, което затруднява избора на работодателите при наемането на висококвалифицирани кадри. През годините неколкократно са правени законодателни опити за облекчаване на процеса. 

Какво се промени с последните изменения в Закона от началото на тази година?
На 25 януари 2023 г. беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Посредством приетите промени се въведоха допълнителни облекчения на процеса и условията за издаване Синя карта, сред които скъсяване на нормативните срокове за вътрешни проверки и обмен на документи между органите и въвеждане на възможност за подаване на документи по електронен път след създаване на съответната техническа инфраструктура (към момента такава не е налична).

Въпреки промените процесът по кандидатстване и получаване на Синя карта в България на практика остава сложен, а сроковете за осъществяване на процедурите са сравнително дълги. Процесът изисква осъществяването на много на брой стъпки от различни участници: чужденецът - кандидат за работа, представители на работодателя, компетентните институции в България и чужбина и предишни работодатели на кандидата за работа, както и интензивна комуникация помежду им за осъществяване на съответните действия.  

В този смисъл от изключителна важност за по-ефективното протичане на процеса е доброто познаване на изискванията, приложимите процедури и срокове и доброто взаимодействие между участниците в процеса.

Какви са основните изисквания за издаване на Синя карта на ЕС и какво се промени с новия Закон?
Висока професионална квалификация - основно изискване за издаване на Синя карта на ЕС в България е кандидатите за работа да притежават висока квалификация, удостоверена с доказателство за придобито висше образование или висока степен на професионални умения.

От години единствената възможност за чуждестранни граждани да упражняват висококвалифицирана заетост в България бе да притежават диплома за висше образование със срок на обучение от поне три години по специалност, съответстваща на упражняваната от тях трудова дейност. 

С последно приетите законодателни промени в сила от януари 2023 г. се създаде допълнителна възможност за доказване на висока квалификация на чужденци, кандидатстващи за Синя карта на ЕС – освен с диплома за висше образование с документ за притежаван професионален опит, издаден от компетентен орган.

Изискванията за притежаван опит са поставени в зависимост от заеманата длъжност съобразно списък, утвърден от министъра на труда и социалната политика. За длъжности, включени в списъка – квалификацията се удостоверява чрез официален документ, издаден от компетентен орган, придобит в срока, посочен в списъка. Съответно за длъжности извън списъка – необходим ще бъде официален документ за поне пет години професионален опит.

Трудов договор – издаване на Синя карта на ЕС изисква наличието на сключен трудов договор между кандидата и неговия бъдещ български работодател.  Трудовият договор следва да бъде сключен за определен срок - между 6 месеца и 5 години, като след изтичането на максималния срок няма ограничение да бъде сключен нов трудов договор със същия служител. Трудовият договор следва да бъде съобразен с изискванията на българското законодателство, включително по отношение на дължимото от страните предизвестие за прекратяване – съгласно действащото законодателство срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. 

Разрешението за работа и пребиваване „Синя карта на ЕС“ се издава с валидност, съобразена със срока на трудовия договор – за максимален срок от 5 години, но не по-кратък от 24 месеца. Когато срокът на трудовия договор е по-кратък от 24 месеца, Синята карта се издава за срока на договора, удължен с три месеца, но за максимален срок от 24 месеца.

Възнаграждение – основно изискване за издаване на Синя карта на ЕС е и служителят да има уговорено възнаграждение над определен в закона минимум. Брутната работна заплата на служителя, посочена в трудовия договор, следва да бъде най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в България съгласно наличните данни последно публикувани от Националния статистически институт за период от 12 месеца преди сключването на трудовия договор.

С промените в закона в сила от януари 2023 г. чужденците, притежатели на Синя карта, вече попадат в кръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в България, по реда на българския Закон за здравното осигуряване, считано от датата на издаване на Синя карта. В този смисъл работодателите следва да удържат необходимите здравноосигурителни вноски от дължимото на служителя брутно възнаграждение по трудов договор за времето на неговото действие. 

Осигурено жилище в България – Законът поставя изискване към кандидатите за Синя карта на ЕС да представят доказателства за осигурено жилище в България за срока на пребиваване, което следва да бъде изпълнено преди стартиране на процедурата пред българските институции.  

Какво трябва да знаем за процеса по наемане?
Процесът по наемане на висококвалифициран чуждестранен гражданин в България при добра организация отнема между 4 и 5 месеца – от идентифициране на подходящия кандидат до започване на изпълнение на задълженията на чужденеца по трудов договор за българския му работодател.

Законовите срокове за издаване на необходимите разрешения от българските институции са общо около 3 месеца. Тези срокове не биха могли да се съкратят освен при законодателни промени, но периодът на предварителния етап по подготовка, който предшества официалните процедури пред компетентните българските органи, може да бъде оптимизиран при познаване на изискванията и добра координация от страна на участниците в процеса.

През какви етапи преминава процесът, как протичат, какво е важно да знаем за всеки един от тях и какво се промени?
Етапите са три - предварителен, процедури пред компетентните органи и след издаване на Синя карта.

Предварителен етап
Преди официалния старт на процедурата по кандидатстване за Сина карта на ЕС се извършва основната част от процеса по наемане на кандидата и подготовката за издаване на необходимите разрешения за законното му пребиваване и работа в страната.  Този етап е изключително важен, но често подценяван от работодателите поради различни фактори, като често се дължи на непознаване на изискванията на закона и липса на практика от страна на някои от участниците в процеса. В този етап е необходимо да се отбележат няколко основни момента: 

На първо място, от значение за процеса е работодателят правилно да анализира информацията по отношение на кандидата и да оцени възможността за наемането му спрямо изискванията за издаване на Синя карта. Анализът включва проверка и потвърждаване на притежаваните от кандидата образование и опит, но и не по-малко важно – възможността да бъдат доказани с официални документи, заверени и легализирани по съответния надлежен ред.  

Правилният анализ на информацията и познаване на изискванията и процеса по издаване на Синя карта ще позволи на работодателя да представи на своя кандидат оферта за работа, която да отрази коректно очакванията и на двете страни – по отношение на заплащане, условия на договора и най-вече по отношение на очакваната дата на започване на изпълнение на задълженията от страна на кандидата. Често в практиката се наблюдава разминаване между очакванията на работодателя и служителя по отношение на действителната дата на стартиране на трудовото правоотношение, което създава трудности както на работодателя поради липса на ресурс за изпълнение на съответната дейност, така и за бъдещия служител. В много случаи кандидатите следва да предприемат действия по прекратяване на съществуващ договор в страната, в която пребивават, за да започнат работа в България, и недобре планирано предсрочно прекратяване на договор би могло да доведе до липса на доход за кандидата за определен период. Правилното планиране би елиминирало предпоставките за затрудняване и забавяне в процеса по цялостно преместване на кандидатите в България. 

Основен за предварителния етап е процесът по събиране и подготовка на документи за стартиране на официалната процедура по кандидатстване за Синя карта на ЕС. Подготовката на документите с произход от чужбина често отнема немалко време и от ключово значение за оптимизирането на времето на целия процес е правилното инструктиране на кандидатите за изискванията по отношение документите, които следва да представят. Практиката показва, че регулярната комуникация между работодател и кандидат по отношение на статуса на процеса и подготовката на документи значително намалява времето за осъществяване на необходимите действия.  

В предварителния етап работодателите следва да обърнат особено внимание и на проблем, който в практиката често води до затруднения и цялостно забавяне на процеса по кандидатстване и получаване на Синя карта, а именно изпълнението на изискването за осигурено жилище и адрес на кандидата в България.  Работодателят следва да представи пред компетентните органи подписан договор за наем заедно със специална декларация от наемодател за осигурен адрес, удостоверяващи ползването на жилище и адрес в България от чужденеца. Практически чужденецът може да бъде поставен в ситуация, в която следва да наеме дългосрочно жилище в България преди да бъде ясно дали ще получи разрешение за работа и пребиваване, а много често се налага да действа от разстояние, поради невъзможност да пребивава в страната по различни причини (разстояние, липса на безвизов режим, и др).  В тази връзка, за да се избегне цялостно забавяне, е необходимо процесът по намиране и осигуряване на жилище да се стартира в самото начало на предварителния етап и често изисква активното съдействие от потенциалния работодател. 

Процедури пред компетентните органи
Процедурата по издаване на Синя карта се инициира пред Дирекция „Миграция“ към Министерство на външните работи. В общия случай заявлението ведно с всички документи се подава от работодателя, като в отделни случаи е възможно и от кандидата (когато последният има вече издадено разрешение за пребиваване в страната*). Процедурата включва три основни етапа:

- Достъп до пазара на труда – в срок от 10 дни по стартиране на процедурата Дирекция „Миграция“ препраща по служебен път заявлението и документите за кандидата до Агенция по заетостта – компетентният орган за предоставяне на достъп до пазара на труда на чужденци в България.  Агенция по заетостта издава писмено становище относно наличието или липсата на основание за упражняване на висококвалифицирана заетост в срок от 10 дни по получаване на документите. Работодателят следва да бъде информиран за становището по електронен път в тридневен срок от получаването му. С оглед предвидените законови срокове (съкратени с последните изменения в сила от януари 2023 г.) и при липса на искане за представяне на допълнителни документи и информация от страна на органите работодателят може да очаква потвърждение за положително писмено становище за достъп до пазара на труда на кандидата в срок до 1 месец от стартиране на процедурата пред Дирекция „Миграция“. Уви, практика ни показва, че този срок не се спазва в голяма част от случаите поради различни обстоятелства (натовареност на институциите, техническа неизправност и др.).

- Виза за дългосрочно пребиваване (виза тип "D") - при получено положително становище от Агенция по заетостта и в рамките на 20 дни от уведомяването чужденецът следва да предприеме действия, свързани с кандидатстване за виза за дългосрочно пребиваване в България. Заявлението за виза се подава лично от чужденеца в българското посолство или консулска служба в страната, чийто гражданин е лицето или в която обичайно пребивава. По изключение заявление за издаване на виза D може да бъде подадено и в друга държава. Срокът за разглеждане на заявлението за виза по закон е 20 дни от подаване на заявлението. След получаване на виза D, чужденецът има право да влезе в България и да инициира финалния етап от процедурата, свързан с получаване на разрешение за пребиваване и единен документ за пребиваване и работа. Визата е със срок на валидност от 6 месеца, като финалният етап следва да бъде иницииран най-късно 14 дни преди изтичане на този срок.

- Синя карта на ЕС – в 7-дневен срок от влизането си в страната чужденецът лично подава заявление в Дирекция „Миграция“ за издаване на единен документ – разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“. Срокът за осъществяване на процедурата пред Дирекция „Миграция“ може да варира в зависимост от размера на заплатените такси за издаване на документ за пребиваване. Синя карта може да бъде получена от чужденеца най-рано 10 работни дни от подаване на заявлението.

*В случай че служителят има разрешено пребиваване в страната, процедурата по издаване на виза не е необходима и кандидатът не следва да се връща в държавата си по произход или обичайно пребиваване.  Приложими ще бъдат единствено процедурите по достъп до пазара на труда и издаване на Синя карта на ЕС. Срокът за иницииране на процедурата е 60 дни преди изтичане на срока на пребиваване на чужденеца. 

След издаване на Синя карта
Служителят има право да започне работа при българския си работодател по сключения трудов договор след получаване на своята Синя карта. 

По време на действието на трудовия договор служителят притежател на Синя карта, се ползва с правата, от които се ползват останалите служители на работодателя освен в случаите, когато поради спецификата на режима за достъп до пазара на труда на чужденци, законът предвижда друго.  В този смисъл, съгласно общия принцип на законодателството в областта на трудовата миграция и трудовата мобилност предвижда служители с разрешен достъп до пазара на труда да могат да работят по трудово правоотношение само за местния работодател и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.  

С последно приетите законодателни промени в сила от януари 2023 г. се създадоха допълнителни възможности за притежателите на Синя карта, издадена в България, които да облекчат режима по отношение на висококвалифицираните служители и да дадат по-голяма свобода на работодателите. Сред основните промени са:

-Командироване – притежател на Синя карта има право да влезе и пребивава в държава членка на Европейския съюз, за срок до 90 дни в рамките на период от 180 дни с цел извършване на конкретна служебна работа. 

-Работа от разстояние – притежател на Синя карта може да изпълнява трудовите си задължения в режим на работа от разстояние, ако това е уговорено в трудовия договор на чужденеца или в допълнително споразумение към него при условията и по реда, определени с българския Кодекс на труда. При преминаване към работа от разстояние задължително се уведомява Дирекция „Миграция“. Ако населеното място, от което ще се изпълнява работата от разстояние, е различно от това, посочено в Синята карта, работодателят или чужденецът следва да промени адресната си регистрация при условия и по ред, определени с българския Закон за гражданската регистрация.

-Смяна на работодател – притежател на Синя карта има право да смени работодателя си по време на пребиваването си България. През първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост новият работодател или чужденецът подава заявление за смяна на работодател, което подлежи на отказ или одобрение от директора на Дирекция „Миграция“. След изтичане на първите 12 месеца от висококвалифицираната заетост притежател на „Синя карта на ЕС“ може да смени работодателя си след подаване на уведомление до Дирекция „Миграция“ от новия работодател.