събота, 28 януари 2023   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1060 прочитания

    Илия Кръстев, AIBEST: Колкото повече хора влязат в България със синя карта, толкова повече ще се вдига средната заплата

    През следващите 3 години ще са ни нужни до 40 хил. души в тех индустрията, водим разговори с доста компании от Русия, които искат да релокират служителите си в България – председателят на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии пред Economy.bg
    25 януари 2023, 15:18 a+ a- a

    На 19 януари българският парламент прие промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. С тях се улеснява процесът и условията за привличане на висококвалифицирани специалисти във всички сектори на икономиката ни чрез т.нар. „синя карта“.

    Какво се променя с облекчаването на процедурата за синя карта, как тези облекчения ще се отразят на технологичната индустрия у нас, какво още трябва да се подобри в бизнес средата у нас, за да стане тя по-привлекателна, тези и други въпроси коментирахме с Илия Кръстев, председател на УС на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST).

    Г-н Кръстев, парламентът одобри на второ четене промените в Закона за трудовата миграция и мобилност, свързани с получаването на синя карта. Какви конкретни промени бяха приети?
    Първо трябва да отбележим, че приетите в България промени са част от общ европейски регламент, който ние трябваше да приложим в законодателството ни до ноември 2023. Предвид факта, че при възникналата ситуация с войната в Украйна страната ни относително бавно реагира по отношение на либерализацията на регламентите, свързани с възможността на жители на държави извън Европейския съюз да работят в България, за нас като индустрия това частично транспониране на европейската директива беше изключително важно да се случи максимално бързо.

    Промените, които бяха приети, касаят няколко неща – ускорява се процедурата по издаването, кандидатства се по електронен път, удължава се валидността на синята карта от 4 на 5 години, като след това да може да се кандидатства и за правото за постоянно пребиваване. Едновременно с това чужденците ще могат да работят от разстояние в България и чужбина, като се улеснява смяната на работодателя, както и промяната в длъжността. Новост е, че за синя карта може да се кандидатства вече и на база трудов опит, а не само диплома за висше образование. Също така хората с международна закрила ще могат да кандидатстват за синя карта, в случая това са украинските граждани, които са на територията на България.

    Колко бяха издадените у нас досега сини карти? И с колко очаквате да се увеличи броят им с промените?
    През 2021 година броят на издадените сини карти беше между 300 и 400. През изминалата година техният брой почти се удвои. А това, което на практика икономиката може да поеме при една добра организация, са поне няколко хиляди души на година.
    Тук трябва обаче да отбележим един много важен аспект. Промяната в регламента за сините карти е само първата стъпка, но тя не е достатъчна. Трябва да се случат няколко важни неща от страна на държавата, за да привлечем тези хора. И те са свързани с нуждата на фокус върху дигитализирането на този процес, отделянето на допълнителен административен ресурс по отношение на обработка на документите, за да се спазят сроковете в регламента, и не на последно място – малко по-голяма проактивност по отношение на държавата за позициониране на България като добро място за живот и работа.

    Колко дълъг беше процесът по издаване на сини карти досега? И как очаквате да се облекчи процедурата с промените?
    Допреди няколко години процесът отнемаше около 6 месеца. След това бяха направени няколко подобрения в наредбата и реално срокът се съкрати на до 3 – 4 месеца. При приетите сега промени процедурата по издаване трябва да се случва за месец и половина.

    Специалисти от кои трети страни извън ЕС привличахме досега със синя карта? Ще се промени ли профилът им с промените?
    Като цяло това са специалисти от Югоизточна Европа и в частност Балканите. През последната година имаме привлечени кадри и от Русия. Не смятам, че с промените в регламента ще има промяна в държавите, от които идват специалистите. Основно те ще си останат от Балканите и бившите руски републики.

    По време на дискусиите се чуха позиции, че с изискването за документ за 5 години опит на равнище, сравнимо с висше образование, отваряме пазара на труда и за по-нискоквалифицирани работници. Защо се наложи тази промяна – да се признава и опит, а не само диплома за висше образование?
    Изключително грешно и манипулативно е твърдение, че сините карти щели да наводнят българския пазар с нискоквалифицирани и ниско платени кадри. Първо, нека внесем уточнението, че синята карта е регламент, който касае само висококвалифицирани специалисти. Но също така да не забравяме, че в технологичния сектор висшето образование невинаги е критерий, който да е достатъчен или основен, за това, че си добър в професията си.

    От кандидатстващите за синя карта на база трудов опит ще се изискват редица документи, които ще доказват експертизата им, включително документи от предишен работодател и такива за платени данъци на съответната позиция в компанията и 5-годишен опит в сферата. Всеки един от тези качествени специалисти, които потенциално биха дошли в България, спокойно могат да отидат във всяка една държава в Западна Европа, в която съществува същият регламент.

    Дебат предизвика и предложението брутната заплата на работници от трети страни да бъде най-малко 1,5 пъти по-висока от средната в страната. Каква е целта на това предложение, което беше определено като „дискриминационно“ от някои депутати?
    Наблягам на факта, че синята карта е европейска директива. И на ниво Европа нейната цел е наистина да привлече висококвалифицирани кадри. Залагането на минимална заплата 1,5 пъти над средната за съответната държава е едно от нещата, с които се дефинира висококвалифициран кадър.

    Залагането на този минимум има два аспекта. Първият е, че никой работодател не би си позволил да наеме нискоквалифициран служител на заплата 1,5 пъти по-висока от средната за страната. Т.е. това гарантира, че по този регламент ще привлечем наистина висококвалифицирани кадри. От друга страна обаче, колкото повече хора влязат на българския трудов пазар със синя карта, толкова повече ще се вдига средната заплата в България, което рефлектира и върху останалите социални елементи.

    Какъв очаквате да е цялостният ефект от новоприетите промени върху технологичната индустрия?
    Нека ясно си дадем сметка, че българският трудов пазар е в тежък недостиг на висококвалифицирани кадри и то не само в технологичния сектор. Недостиг има на хора в много професии като инженери, лекари и така нататък. На база на текущия начин на растеж на сектора ни, нашите очаквания са, че през следващите 3 години ще са ни нужни допълнително между 30 и 40 хил. души. Ние в момента като индустрия, която инвестира в развитието на трудовия пазар, можем да обучаваме и създаваме около 2 и 3 хил. професионалисти годишно. Сами си давате сметка каква е разликата между това, което можем да обучим като кадри, и реалния брой хора, необходими за икономиката.

    Като асоциация, проактивно се опитваме с облекчаването на тези регулаторни изисквания да направим България по-атрактивна за инвестиции във високотехнологичния сектор. В момента водим разговори с доста компании от Русия, които искат да релокират хората си в България. И тук говорим за хиляди хора, които ще се появят на нашия пазар като нови работни места, и то в изключително кратки срокове. Безспорно е, че това ще се отрази на икономиката ни изключително позитивно.

    Какво друго трябва да се подобри в бизнес средата у нас, за да стане тя по-привлекателна?
    Ако трябва да говорим накратко, нещата са свързани с намаляване на администрацията, дигитализация по всички линии на съществуващата администрация, облекчаване на режими, улесняване на работата от дистанция, облекчения за R&D дейността.

    За съжаление, в контекста на съществуващата политическа нестабилност, в която се намираме, всички тези неща се случват изключително трудно и бавно. И ние сме в риск пак да останем не просто последни, каквито сме по отношение на голяма част от нещата, които изброих, а безвъзвратно да се забавим в настигането на Западна Европа.

    В САЩ вече виждаме предефиниране на глобалната рамка, която минава от глобализация към някакъв тип протекционизъм с активизирането на огромни програми за поощряване на технологичния и иновативния бизнес. Вследствие на това ще видим едно преместване на такъв тип инвестиции от Европа в САЩ. Разбира се, не е нужно да се сравняваме със САЩ, достатъчно е да погледнем съседна Сърбия, която доста по-бързо и категорично прилага такъв тип инициативи.

    Ако ние не сме достатъчно бързи като държава да реагираме на такъв тип промени в глобалната среда, ние ще изгубим предимството да сме сред водещите иновативни технологични дестинации на Балканския полуостров. Така че текущата година е критична по отношение на това България в каква посока ще поеме.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 10 часа
    Близо 100 хил. ученици ще получат подкрепа по проект на МОН
    Предвижда се аналогична процедура и за детските градини
    преди 10 часа
    САЩ се движат към въвеждане на ежегодна Covid ваксина
    FDA поиска мнение от своите съветници как да стане промяната и какво точно да включва
    преди 11 часа
    70% от офис площите на София са извън центъра на града
    Търсенето на офис площи може да се свие заради съкращаването на разходи в някои от най-големите ИТ компании в света, създавайки ефект на доминото и при местните компании, прогнозира MBL
    преди 12 часа
    преди 13 часа
    България ще увеличи участието си в Черноморската банка за търговия и развитие с 33 млн. евро
    От 1999 до момента банката е финансирала 39 проекта в България