За токенизирането на недвижими имоти, децентрализацията на парите и бъдещето на банките разказва Валентин Михов, съосновател на Maycamp
Валентин Михов e експерт в сферата на децентрализираните финанси. Той е един от първите български инвеститори, които разпознават потенциала на криптовалутите. Опитът му в сферата на бизнеса, блокчейн и машинното обучение му помага да разработи редица проекти за анализ и структуриране на голям обем данни. Той е съосновател на Maycamp, портал за обучение на студенти по компютърни науки, и главен технологичен директор на Santiment, иновативна платформа за събиране и разпространение на данни за криптопазара и тенденциите в него. Той бе и лектор на конференцията FinX, организирана от Finance Academy и SofUni.
Защо решихте да участвате във FinX?
Аз съм лектор във Финансовата академия по темата за блокчейн и причината да имам интерес към такъв вид събития, е, че вярвам, че хората трябва да се образоват на тема „Финанси“ и на тема „Блокчейн“ респективно, защото ако по-добре управляват своите финанси, това им дава много повече свобода. Много по-малко могат да бъдат манипулирани и много по-малко да разчитат на политици и много повече да разчитат на себе си.
Кои са основните тенденции при децентрализираните финанси в момента?
Тенденциите са нормализиране на пазара и откриване на протоколите и проектите, които имат стойност. Tова е едно здравословно оздравяване на екосистемата и оттам нататък вече влизаме и в теми като токенизиране на недвижими имоти, разрастване на пазара, за NFT-та. Като цяло много интересни неща се задават.
Може ли да дадете пример за токенизиране на пазара на недвижими имоти?
Има един проект в момента, който работи в Щатите. Те имат токенизирани почти 300 сгради – над 60 милиона долара в сгради, работят с Резиденшъл Риъл естейт. Идеята е, че инвеститорите имат възможност да закупят част от някаква сграда и после да получават част от паричния поток, който тази сграда генерира.
А какво да очакваме в бъдеще?
Според мен все повече и повече блокчейн технологията ще бъде използвана дори от банки. Тоест моето очакване за блокчейн е намаляване размера на текущите банкови институции и разчитане повече на някакъв вид блокчейн или технология, като към някакъв вид среда, в която да се извършват всичките трансакции. Т. е. банките да станат един вид посредник към тази дигитализирана финансова система.
Един вид край на банките такива, каквито ги познаваме в момента?
Банките се променят с времето. Те никога не са били статични. Например това, което виждаме в момента, е, че много от тях намаляват клоновата си мрежа, защото хората започват да използват електронно банкиране. Респективно това, което очакваме, е хората, които работят в банковия сектор, да намалеят още повече. Тъй като имаме възможност да използваме блокчейн технологиите, които са по-ефективни за извършване на много от финансовите операции.
Върху какви проекти в сферата на блокчейн работите Вие?
Аз основно имам интерес към това да подкрепям финансово екипи, които са в начален стадий на разработка, като това го правя с група от други инвеститори с доста повече опит от мен, като допринасям с техническата част на нещата, тъй като имам знания в тази сфера. Като цяло имам интерес към проекти, които по някакъв начин дават нов вид примитиви, нов вид системи, а не по-скоро клониране на нещо вече съществуващо.
Смятате ли, че децентрализацията е бъдещето при управлението на парите?
Смятам, че това е точно така. Като тук е много важно да се отбележи – не смятам, че всеки един човек ще си има собствен криптопортфейл и по някакъв начин самостоятелно ще държи парите си. Със сигурност имаме ролята на посредници в тази система – в момента във финансовата система има голямо количество посредници. Но това, което се надявам да се случи, е броят на тези посредници да намалее и респективно частта от стойността, която тези посредници удържат по веригата, да намалее съществено.