БНБ прогнозира ръст на БВП от 4.1% през 2021

"През 2021 очакваме реалният БВП на България да отчете 4.1% растеж, който да се ускори до 4.6% през 2022, след което да се забави до 3.5% през 2023". Това прогнозира Българската народна банка в най-новата си макроикономическа прогноза.

От банката очакват вътрешното търсене да има основен положителен принос за ръста на БВП, което ще се дължи главно на частния сектор. "Отслабването на положителния принос на правителствения сектор за растежа на БВП ще отразява постепенното премахване на въведените по време на пандемията от COVID-19 антикризисни мерки, които ще бъдат в известна степен компенсирани от нарастване на финансираните със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост публични разходи, главно под формата на инвестиции в основен капитал".

От БНБ предвиждат нетният износ да допринася положително за растежа на БВП през 2021 и 2022 в съответствие с допусканията за подобряване на икономическата активност в основните търговски партньори на България и за частично възстановяване на износа на услуги. През 2023  нетният износ ще има отрицателен принос за растежа на реалния БВП най-вече под влияние на прогнозираното силно вътрешно търсене.

Годишната инфлация се очаква да се ускори до 3.5% в края на 2021 спрямо 0.0% в края на 2020. За възходящата динамика на инфлацията ще допринесат главно същественото пови-шение на цените на енергийните продукти и засилването на инфлацията при храните в съответствие с допускането за поскъпване на тези продукти в евро на международните пазари. В същото време допусканията за понижение на международните цени през останалата част от прогнозния хоризонт ще бъдат предпоставка за забавяне на общата инфлация в България в периода 2022–2023 спрямо 2021.

БНБ прогнозира текущата сметка да е на излишък през целия прогнозен хоризонт, като излишъкът се очаква плавно да нарасне до 3.4% от БВП през 2023 (при дефицит от -0.7% от БВП през 2020).

Смекчаването на ограничителните мерки срещу разпространението на COVID-19 през второто тримесечие на 2021, подобряването на външната среда и засилването на икономическата активност в страната се очаква да доведат до постепенно възстановяване на заетостта през втората половина на годината и да ограничат намаляването на броя на заетите лица до -0.2% спрямо 2020. "Прогнозираме заетостта да се повиши с 1.2% през 2022 и да продължи умерено да нараства през 2023, но без да достига нивото от 2019", посочват от Централната банка. "Прогнозираме растежът на компенсацията на един нает да се ускори до 7.3% през 2021, подкрепен от увеличение на заплатите както в публичния, така и в частния сектор".

Очакваното увеличение на дела на необслужваните кредити в портфейлите на банките и прогнозираното умерено покачване на лихвените проценти по нови кредити през втората половина на 2021 поради изтичането на удължените срокове по частния мораториум върху плащанията по банкови кредити се очаква да имат само слаб забавящ ефект върху растежа на кредита, коментират от БНБ. "Нарастването на вътрешното търсене, все още ниските лихвени проценти по кредитите и положителните перспективи пред пазара на жилищата ще благоприятстват растежа на кредита за частния сектор през прогнозния хоризонт. Обявената нова програма „Възстановяване“ в подкрепа на бизнеса чрез гаранции от Фонда на фондовете, насочена към преодоляване на последиците от пандемията от COVID-19, също може да се очаква да има стимулиращ ефект за динамиката на кредита".

Очаква се депозитите в банковата система да продължат да нарастват със сравнително високи темпове в условията на положителни тенденции на пазара на труда и прогнозиран растеж на заплатите, но да следват постепенна тенденция към забавяне. Част от допълнителния доход на домакинствата вероятно ще бъде използван за увеличаване на частното потребление или да бъде поддържан под формата на пари в брой. Фактори, стимулиращи търсенето на пари в брой, са изключително ниските лихвени проценти по депозитите и разходите по поддържането им в условията на текущата политика на част от банките за въвеждане на такси за големи депозити и за трансформиране на срочни в безсрочни депозити. Намаляването на несигурността, определено от допускането за овладяване на пандемията от COVID-19, ще допринася за постепенното ограничаване на спестяванията с предпазен мотив.

Основен риск пред прогнозата продължава да бъде разпространението на COVID-19 и по-конкретно вероятността за ново затягане на ограничителните мерки в световен мащаб при недостатъчен прогрес в постигането на групов имунитет на глобално ниво или разпространение на варианти на вируса, при които ваксините са по-малко ефикасни. Възможността за по-нисък растеж в периода 2022–2023  произтича и от потенциално забавяне на изпълнението на програми и инвестиционни разходи по Националния план за възстановяване и устойчивост, включително поради политическия цикъл в страната.