Целта ни е да направим българската икономика по-конкурентоспособна

Г-жо Панайотова, преди около месец открихте първия научно-технологичен парк в България. Защо ни е необходим всъщност такъв парк?
Много е важно да има такъв научно-технологичен парк по няколко причини. Първо, той дава фокус на много от процесите, които трябва да получат повече внимание и подкрепа, за да може икономиката на България да бъде с по-висока добавена стойност, по-конкурентоспособна, по-иновативна, по-високотехнологична. Научно-технологичният парк е платформа, през която се случват дадени процеси. Дългосрочната цел е развитие и подкрепа на икономика, базирана на знание, високи технологии, технологичен трансфер, повече предприемачи и нови компании, повече международни пазари и по-голяма конкурентоспособност. Това е смисълът на този проект.

Той има отделни елементи, които адресират по различен начин постигането на споменатите цели. Единият от тях е инкубаторът. Това е пространство, което ще събира под един покрив компании или хора с идеи, на които ще се помага да превърнат идеите си в успешни компании, заедно с хората, които биха ги подкрепили финансово или със знания и контакти.
Вторият елемент е лабораторният комплекс, който е научно-изследователска инфраструктура за споделено ползване. Това означава, че екипи от учени от различни университети и БАН ще работят заедно с фирми по съвместни проекти, които да намират приложение в бизнеса и ще допринасят за трансфера на иновации. Това е много оптимален начин за споделяне на ресурс. Ресурсът може да е високотехнологично оборудване, защото в много случаи няма финансов смисъл компания да си го купи, тъй като тя не може да го експлоатира толкова ефективно. Наемането на хора, които да се занимават с R&D дейност, ако тя не е ежедневна, също се оказва скъп ресурс. Така че това е точно споделен ресурс. Бизнесът ползва потенциала на научните среди – преподаватели, студенти, изследователи, а съвместно компании и университети ползват апаратура. Целта са нови продукти, нови материали, нови технологии. Лабораторният комплекс се състои от общо 11 лаборатории.
Компаниите ще плащат за ползването на тези лаборатории. Целта обаче е по-скоро да има съвместно финансиране на проекти – от една страна, чрез европейските средства, а от друга, чрез компаниите за създаване и тестване на нови технологии. Може компаниите да покриват консумативите за изследването, а интелектуалната собственост да остане или в университетите, или да бъде споделена.
Има още два елемента. Единият е ивент пространството, където беше откриването. Тук ще се организират различни събития, ще е място за срещи между бизнеса, образованието и науката.
Другият елемент е детският интерактивен музей. Идеята е центърът да работи с ученици до 7-ми клас. Там те ще могат да се запознават с науката и иновациите по интерактивен начин, т.е. ще могат да експериментират на място. Това ще даде възможност на децата да развиват своя интерес и да преследват кариера в различни научни области.
Инкубаторът, който ще заработи вероятно най-бързо от всичките елементи, е общо пространство, в което, ако човек има идея, може да получи помощ, за да я доразвие.

Ако аз имам идея, мога да дойда в инкубатора и да получа помощ?
От всички постъпили идеи ще се направи селекция на тези, които ще получат подкрепа.

На каква подкрепа ще могат да разчитат?
Как да направят бизнес план. Как да доизчистят идеята си и тя да се превърне в компания. Могат да получат правна консултация, да се провери дали има нужда от защита на интелектуалната собственост. Тази помощ ще бъде предоставена от „София Тех Парк” на компаниите, които ще бъдат селектирани.

Кой ще ги селектира?
Тази година ще пуснем процедура за избор на сдружение с нестопанска цел в публична полза, което да разработи програмата за инкубиране и да направи селекцията на компаниите.

Какви идеи ще бъдат приемани в инкубатора?
Фокусните области на парка са информационни и комуникационни технологии, природни науки, биотехнологии, енергия. Тук има припокриване на много неща. Креативните индустрии имат много общо с ИКТ сектора, при биотехнологиите има лекарствени средства и хранителни добавки, има връзка също със земеделието и храните.

Има ли вече интерес от хора с идеи?
Има интерес, но ние в момента сме се фокусирали върху това да съберем под един покрив финансиращите компании и върху избора на сдружение за инкубаторската програма.

Кога очаквате това да стане?
Надяваме се, че през февруари ще можем да пуснем процедурата, т.е. до средата на година ще сме избрали сдружение и към края на годината вече ще имаме първите компании, селектирани за инкубиране.

Колко средства са инвестирани досега в парка и предвиждат ли се допълнителни инвестиции?
До момента са инвестирани около 90 млн. лв., като това са средства основно за сгради, инфраструктура, оборудване и за съпътстващите мероприятия. Да, ще има последващо финансиране на лабораториите. Предвиждаме и финансиране на проекти, които ще се случат в лабораторния комплекс.

Ще наречете парка успешен, когато....? Какви цели си поставяте?
В момента е много рано да говорим за успех. В момента можем да кажем, че сме преминали една фаза успешно и тя е изграждането навреме на парка. Дотук оценките на всички чужди експерти за парка са много положителни, което е важно за нас, защото знаем, че сме на прав път.
Успехът на всички елементи е различен. Успех за инкубатора ще е колко успешни компании ще излязат от него. Успехът на лабораториите ще са все повече конкретни проекти между бизнеса и университетите.

Как може паркът да генерира икономическа стойност?
Идеята на парка не е да генерира печалба. Ефектът трябва да е за икономиката, а не за конкретния парк. Той трябва да се превърне в самоиздържащ се елемент. Това, което се реализира като приходна част през инвестиция на дадена компания вътре на територията на парка, то трябва да се реинвестира в тази среда. Целта на парка не е да е печеливш. Той трябва да е устойчив, за да може да реинвестира приходи в доразвитието на общността.

Какво може България да научи от опита на чуждите паркове?
Най-полезно е да видиш какво не е проработило някъде. Ние вероятно ще направим своите собствени грешки. Всяка среда е специфична като икономика и като култура и няма как да пренесем напълно даден модел. Но все пак научихме много неща – методите на финансиране, как се селектират компании, които да влязат. Важно е да избираме иновативни компании, които творят, развиват се и стъпват на чужди пазари.

Условие ли е компаниите, които ще подкрепите, да са базирани в парка?
Тези, които са в инкубатора, ще бъдат селектирани и ще трябва да са физически в инкубатора. Но имаме идея да подпомагаме и компании, които не са в парка. Ако са иновативни или стартиращи, те биха могли да получават ваучери, за да ползват оборудването в лабораториите. Идеята не е всички компании да бъдат привлечени физически на територията на парка.

Кои са най-големите предизвикателства при изграждането на един технологичен парк?
Много са предизвикателствата, защото нашата среда е много по-изолирана и затворена. Няма много общуване както между отделните университети и хората, които работят там, така и между университетите и бизнеса. Има много голяма липса на доверие, което е огромен проблем. Беше предизвикателство, защото трябваше да съберем всички тези хора заедно. Но сега, след като открихме технологичния парк, всички са много по-ентусиазирани и спокойни, че това не е един балон. И в момента вече имаме компании, които идват с предложения и с идеи как могат да са полезни и как да допринесат за развитието на тази среда. Смятам, че имаме повод за оптимизъм. Няма да е лесно или бързо, но така се започва.

Освен Walltopia, има ли други инвеститори в парка?
Съвсем скоро се надявам да можем да обявим още някои от инвеститорите. Водим активни разговори, които ще финализираме до месеци.

Кога очаквате паркът да заработи на пълен капацитет?
Предполагам, че през пролетта вече наистина ще могат да се видят конкретни резултати.