Швеция се връща към писането на ръка и книгите в училище

Снимка: Economy.bg

Учениците в Швеция се върнаха на училище през август, където много от учителите наблегнаха на печатните книги, четенето в тиха обстановка и упражнения по писане на ръка. По-малко време се отделя на обучение с помощта на таблети, независимо онлайн проучване и умения с клавиатурата, пише AP.

Връщането към по-традиционните начини на учене е в отговор на политици и експерти, които се съмняват дали хипердигитализираният подход на страната към образованието, включително въвеждането на таблети в детските градини, е довел до спад в основните умения. Шведският министър на училищата Лота Едхолм, която пое поста преди 11 месеца като част от ново дясноцентристко коалиционно правителство, беше един от най-големите критици на всеобщото приемане на технологиите. „Шведските ученици имат нужда от повече учебници. Физическите книги са важни за ученето“, каза тя.

Миналия месец тя обяви, че правителството иска да отмени решението на Националната агенция по образование да направи цифровите устройства задължителни в предучилищните заведения. Тя планира да отиде по-далеч и напълно да прекрати дигиталното обучение за деца под 6-годишна възраст, казаха още от министерството за „Асошиейтед прес“.

Въпреки че резултатите на учениците в страната са над средните за Европа за способности за четене, според международна оценка на нивата на четене в четвърти клас, Проучването за напредъка в международната грамотност за четене (Progress in International Reading Literacy Study – PIRLS), подчертава спад сред децата в Швеция между 2016 г. и 2021 г.
През 2021 г. шведските четвъртокласници са получили средно 544 точки, което е спад от средните 555 точки през 2016 г. Въпреки това тяхното представяне все още поставя страната наравно с Тайван за седмия най-висок общ резултат от теста.

За сравнение, Сингапур, който оглавява класацията, подобрява резултатите си за четене на PIRLS от 576 на 587 през същия период, а средният резултат за постижения в четенето в Англия спада съвсем леко от 559 през 2016 г. на 558 през 2021 г.

Някои пропуски в ученето може да са резултат от пандемията или да отразяват нарастващ брой ученици имигранти, които не говорят шведски като свой първи език, но прекомерната употреба на екрани по време на уроците може да доведе до изоставане на младите хора в основните предмети, казват образователни експерти.

„Има ясни научни доказателства, че дигиталните инструменти по-скоро влошават, отколкото подобряват ученето на учениците“, каза шведският Каролинска институт в изявление миналия месец относно националната стратегия за цифровизация на образованието на страната. „Ние вярваме, че фокусът трябва да се върне към придобиването на знания чрез печатни учебници и опит на учителите, вместо да придобиваме знания предимно от свободно достъпни цифрови източници, които не са били проверени за точност“, казаха от института, високо уважавано медицинско училище, фокусирано върху изследванията.

Бързото приемане на цифрови инструменти за обучение предизвика загриженост и от Агенцията на ООН за образование и култура. В доклад, публикуван миналия месец, ЮНЕСКО отправи „спешен призив за подходящо използване на технологиите в образованието“. Докладът призовава страните да ускорят интернет връзките в училищата, но в същото време предупреждава, че технологията в образованието трябва да се прилага по начин, който никога да не замества личното обучение, водено от учители, и да подкрепя общата цел за качествено образование за всички.

Онлайн обучението е горещо обсъждана тема в Европа и други части на Запада. Полша, например, току-що стартира програма за предоставяне на финансиран от правителството лаптоп на всеки ученик от четвърти клас нагоре, с надеждата да направи страната по-конкурентоспособна в технологично отношение.

В САЩ пандемията от коронавирус накара държавните училища да осигурят милиони лаптопи, закупени с федерални средства за облекчаване последиците от пандемията, на ученици от началните и средните училища. Но все още има цифрово разделение, което е част от причината, поради която американските училища са склонни да използват както печатни, така и цифрови учебници.

Германия, която е една от най-богатите страни в Европа, е известна с бавното преместване на правителствени програми и всякаква информация онлайн, включително образование. Състоянието на цифровизацията в училищата също варира между 16-те провинции на страната, които отговарят за собствените си учебни програми.

Много ученици могат да завършат образованието си без каквито и да било необходими дигитални инструкции, като кодиране. Някои родители се притесняват, че децата им може да не са в състояние да се конкурират на пазара на труда с технологично по-добре обучени млади хора от други страни.

За да се противопостави на спада в резултатите на Швеция в четенето в 4-ти клас, шведското правителство обяви инвестиция на стойност 685 милиона крони (€60 млн.) за закупуване на книги за училищата в страната тази година. Други 500 милиона крони ще бъдат изразходвани годишно през 2024 и 2025 г., за да се ускори връщането на учебниците в училищата.

Не всички експерти са убедени, че стремежът на Швеция да се върне към основите се отнася изключително до най-доброто за учениците. Критикуването на въздействието на технологиите е „популярен ход сред консервативните политици“, каза Нийл Селуин, професор по образование в университета Монаш в Мелбърн, Австралия. „Това е чист начин да се каже или сигнализира ангажимент към традиционните ценности.“

„Шведското правителство наистина има основания да казва, че няма доказателства за подобряване на ученето от технологията, но мисля, че това е така, защото няма директни доказателства за това какво работи с технологията“, добави Селуин. „Технологията е само една част от наистина сложна мрежа от фактори в образованието.“