3800 германски компании дават работа на 60 хил. души в България – Софи Гайзел, член на ръководството на Германската индустриално-търговска камара и управител на DIHK Service, пред Economy.bg
Софи Гайзел
сн: DIHK, фотограф Lidia Tirri
Германските инвеститори идват бавно, но дойдат ли, остават трайно, подчертава пред Economy.bg Софи Гайзел, член на ръководството на Асоциацията на германските индустриално-търговски камари и управител на DIHK Service. И обобщава – 3800 германски компании са открили в България производства, в които работят около 60 000 българи. А търговията между България и Германия удари рекорд от 12 млрд. евро.
Как се развиват германо-българските икономически отношения, да очакваме ли нови германски инвестиции и от кои сектори, кои са предизвикателствата пред германския бизнес у нас, как забавянето на германския мотор ще се отрази на икономическите обороти на България, какъв трябва да е подходът на Европа спрямо Китай – тези и други въпроси коментирахме със Софи Гайзел, член на ръководството на Германската индустриално-търговска камара и управител на DIHK Service.
Софи Гайзел ще бъде в София на 20 септември за събитието по повод 30 години официално представителство на германската икономика в България.
Г-жо Гайзел, в София сте по повод 30-годишния юбилей на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). Каква е равносметката за този период? Как оценявате развитието на германо-българските икономически отношения?
Ако се замислите къде е била България преди 30 години, ще останете повече от впечатлени от историята на българския успех. За този успех допринасят и германо-българските икономически отношения. Германия е най-важният търговски партньор на България както по отношение на износа, така и на вноса. Това се отнася най-вече за германските фирми, които са открили производства в България. В тези 3800 компании работят около 60 000 българи. С търговия в размер от 12,1 милиарда евро германо-българските икономически отношения достигнаха рекорд. От гледна точка на Германия България е на 38-о място сред най-важните ѝ външнотърговски партньори, изпреварвайки страни като Саудитска Арабия или като Индонезия.
Кои са предизвикателствата пред германския бизнес у нас?
Феноменът недостиг на квалифицирана работна ръка се наблюдава и в България. Не на последно място за това е отговорна и емиграцията към други страни от ЕС, включително Германия. Освен това според проучвания на Германо-Българската индустриално-търговска камара (AHK) германските инвеститори биха искали подобряване на професионалното обучение и по-голяма предвидимост на решенията на правителството, свързани с икономическата политика.
В кои сектори има потенциал за повече германски инвестиции в България?
Най-голямото предизвикателство, пред което в момента всички сме изправени, включително и България, е енергийният преход. Следователно може да се предположи, че в близко бъдеще голяма част от чуждестранните инвестиции ще се влеят в енергийния сектор. Под това имаме предвид не само генерирането на възобновяема енергия, но и всичко, което е свързано с ефективното използване на енергията. Има обаче потенциал за засилване на сътрудничеството и в много други отрасли.
Можем ли да очакваме нови германски инвестиции тази година?
Нашите чуждестранни външнотърговски камари правят всичко по силите си, за да подкрепят новите германски инвеститори при първите им стъпки в отделните страни, но оставят на самите компании публично да обявяват своите инвестиции. На този етап мога да разкрия, че напоследък броят на запитванията относно условията за инвестиции в България се е увеличил значително.
Кои са предимствата на България пред останалите страни от региона?
Германските компании, които обмислят откриване на производство в Източна Европа, обикновено се допитват до няколко чуждестранни външнотърговски камари, тъй като условията в различните източноевропейски страни изглеждат доста сходни от разстояние. Накрая отделните локации се сравняват въз основа на критерии като транспортни връзки, потенциал за намиране на служители, бюрокрация, данъци и т.н. и дори наличните професионални училища. България печели точки поради близостта си до Централна Европа, членството в ЕС, все още благоприятната структура на разходите и развития ИКТ сектор, който има традиция в страната. Още когато беше в Източния блок, страната беше известна като „ковачница“ на ИТ кадри в тогавашния СИВ (бел. ред: Съвет за икономическа взаимопомощ – икономически съюз на комунистическите страни).
Бихте ли посъветвали германска компания да инвестира в България?
Една от силните страни на нашите чуждестранни външнотърговски камари е, че те внимателно разглеждат всеки отделен случай, преди да дадат съвет. В крайна сметка не е от полза за никого, ако подчертавате само предимствата на собствената си бизнес локация. Германските компании, инвестиращи в чужбина, в повечето случаи са средни по размер. И всяка една чуждестранна инвестиция за тях е решение, определящо до голяма степен успеха на цялата компания. Ето защо германските инвестиции са толкова популярни по целия свят. Те не вземат лесно инвестиционното решение, но когато дойдат, идват, за да останат. Винаги е удивително да се види колко добре интегрирани са тези компании в приемащите ги страни. Много от тях се ангажират и с подобряването на условията на живот на местното население.
Много германски компании обмислят да върнат части от производството обратно от Азия към Европа. Може ли Източна Европа да се превърне в „новия Китай“ за германската индустрия? И попада ли България в полезрението на германските инвеститори?
Със своите 1,4 милиарда жители Китай, разбира се, е изключително важен пазар и много дъщерни компании на европейски дружества там произвеждат предимно за местния пазар. Източна Европа не може да поеме тази функция. Но когато става дума за производство за европейския пазар, страните от Източна Европа вече играят централна роля, която със сигурност ще стане още по-важна в бъдеще. Ключовата дума в този контекст е „съкращаване на веригите за доставки“ или nearshoring. Германо-Българската индустриално-търговска камара проведе конференция по темата в Бургас през юни, която беше много добре посетена.
Какъв трябва да бъде подходът на Германия и Европа спрямо Китай? Къде трябва да е фокусът – върху De-Risking (намаляване на риска) или Decoupling (отделяне)? И каква е ролята на новата Стратегия за икономическа сигурност на ЕС в това отношение?
От европейска и германска гледна точка може да става въпрос само за намаляване на риска. Нашата камара също разглежда въпроса по този начин. Но, разбира се, никой от нас не е пророк, който може да предвиди по-нататъшното развитие на световната история.
Германия отново ли е „болният човек на Европа“, както британското списание The Economist определи наскоро страната? Какъв ще е ефектът от отслабването на най-голямата европейска икономика върху Стария континент и България?
Образът на „болния човек в Европа“ никога не е бил подходящ – и е спорно доколко някога е бил уместен. Нито за Германия, нито за други страни в Европа. Като най-голяма промишлена държава в Европа, Германия в момента е насред индустриална трансформация и трябва да реши проблемите с енергията, квалифицираните кадри и бюрокрацията. Колкото по-бързо успеем да се справим с това, толкова по-добре и по-малко ще бъдат засегнати европейските партньори. Като национална Германска индустриално-търговска камара, правим каквото можем в това отношение.
