Кристалина Георгиева: Глобализацията приключи, силите на протекционизма са във възход

сн: МВФ

Сътрудничеството между държавите е от решаващо значение в един по-несигурен и податлив на сътресения свят. Въпреки това международното сътрудничество е в отстъпление. Светът е свидетел на възход на фрагментацията: процес, който започва с увеличаване на бариерите пред търговията и инвестициите и, в крайната си форма, завършва с разделяне на държавите на съперничещи си икономически блокове — резултат, който рискува да обърне в обратна посока трансформиращите постижения на глобалната икономическа интеграция. Това пише в статия за авторитетното американско списание Foreign Affairs управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.

В статията със заглавие „Цената на фрагментацията“ и подзаглавие „Защо глобалната икономика не е готова за предстоящите шокове“, Георгиева отбелязва, че "един по-податлив на сътресения свят означава, че икономиките ще трябва да станат много по-устойчиви — не само индивидуално, но и колективно. Постигането на тази цел ще изисква целенасочен подход на сътрудничество. Международната общност, подкрепена от институции като МВФ, трябва да работи заедно по систематичен и прагматичен начин, като се стреми към целенасочен напредък там, където има общи позиции, и поддържа сътрудничество в области, в които бездействието би било пагубно".

По думите й политиците трябва да се съсредоточат върху въпросите, които имат най-голямо значение не само за богатството на нациите, но и за икономическото благосъстояние на обикновените хора. Те трябва да подхранват връзките на доверие между страните, когато това е възможно, за да могат бързо да засилят сътрудничеството си при следващото голямо сътресение. Това ще бъде от полза както за по-бедните, така и за по-богатите икономики, тъй като ще подпомогне глобалния растеж и ще намали риска от трансгранично разпространение на нестабилността. Дори за най-богатите и силни държави ще бъде трудно да се ориентират в един фрагментиран свят, а сътрудничеството ще се превърне не само във въпрос на солидарност, но и на личен интерес. 

"В свят с по-чести и по-тежки сътресения държавите трябва да намерят начини да смекчат неблагоприятните последици за своите икономики и хора. За целта е необходимо да се създадат икономически буфери в добрите времена, които могат да бъдат използвани в лоши времена. Един от тези буфери са международните валутни резерви на дадена страна, т.е. наличностите в чуждестранна валута на нейната централна банка, които осигуряват лесно достъпен източник на финансиране за страните, когато са засегнати от сътресения. Като цяло резервите нараснаха значително през последните две десетилетия, успоредно с развитието на световната икономика и в отговор на финансовите кризи. Но тези резерви са силно концентрирани в сравнително малка група от икономически по-силни развити и нововъзникващи пазарни икономики: само 10 държави притежават 2/3 от световните валутни резерви. ... Това неравномерно разпределение на резервите означава, че много страни остават силно уязвими. Разбира се, никоя страна не бива да разчита само на резервите си. Помислете как едно домакинство, което не може да спести достатъчно пари за всяко възможно сътресение, би могло да застрахова жилището си, да си купи кола или да плаща за здравни грижи. По аналогичен начин държавите са в по-добро положение, ако могат да допълнят собствените си резерви с достъп до различни международни застрахователни механизми, известни като “глобална мрежа за финансова сигурност”. В центъра на тази мрежа е МВФ, който обединява ресурсите на своите държави членки и действа като кооперативен световен кредитор от последна инстанция", изтъква управляващият директор на МВФ. 

Тя отбелязва, че капацитетът на МВФ за отпускане на заеми в размер на близо 1 трилион долара вече е само малка част от общата мрежа за сигурност. В един по-малко сигурен свят с по-слаби перспективи за растеж рискът от фрагментация само нараства. Въпреки че самозастраховането чрез международните резерви рязко се е увеличило за някои страни, обединените ресурси, съсредоточени в МВФ, са се увеличили много по-малко от самозастраховането и са се свили значително в сравнение с мерките за глобална финансова интеграция. Ето защо международната общност трябва да укрепи глобалната мрежа за финансова сигурност, включително чрез разширяване на наличността на обединени ресурси в МВФ.

"В продължение на почти 80 години светът реагира на големите икономически предизвикателства чрез система от правила, споделени принципи и институции, включително тези, които се коренят в системата Бретън Уудс. Сега, когато светът е навлязъл в нова ера на нарастваща фрагментация, международните институции са още по-важни за обединяването на държавите и за решаването на големите глобални предизвикателства днес. Но без засилена подкрепа от страна на държавите с по-високи доходи и подновен ангажимент за сътрудничество МВФ и другите международни институции ще изпитват затруднения. Периодът на бърза глобализация и интеграция приключи, а силите на протекционизма са във възход. Може би единственото сигурно нещо за тази крехка, фрагментирана нова глобална икономика е, че тя ще бъде подложена на сътресения. МВФ, другите международни институции, кредиторите и кредитополучателите трябва да се адаптират и подготвят. Пътуването ще бъде несигурно, а международната финансова система трябва да се подготви" посочва в заключение Георгиева.