Непоемането на риск често е най-големият риск

Какво може да постигне човек, когато не позволи страхът да диктува живота му? Отговор дава ирландецът Джим Лоулес, избран за №1 мотивационен спийкър извън САЩ и 6-и в света в класацията Global Guru за 2020. Със своите мотивационни речи той е вдъхновил над 1 милион души на 5 континента. Автор е на международния бестселър „Укротяване на тигри“ (Taming Tigers), като сам доказва изглеждащите на пръв поглед „невъзможни адаптации“ чрез тестване на собствените си възможности. Само за година от качването си за първи път на кон той се превръща в професионален ездач. Едновременно с това за 8 месеца Джим държи рекорда за най-дълбочинно спускане при гмуркане без кислородна бутилка в британската история и е първият преминал магическата бариера от 100 метра. И двата спортни успеха той постига без предишен опит или физическа подготовка и без да се откъсва от ежедневната си работа, за да покаже, че бизнес трансформациите са възможни без прекъсване на ритъма на работа на компаниите.
Джим е основател и главен изпълнителен директор на компанията Symmetry, която консултира световни лидери в различни сфери как да осъществят трансформация на компаниите си към по-гъвкави, ориентирани към целта и ефективността, организации. Широкото му портфолио от клиенти включва компании от Apple до Diageo, бързоразвиващи се организации и олимпийски отбори.

Лоулес ще е специалният гост на най-големия форум за иновации и технологии в Югоизточна Европа SEE INNOVATION, TECHNOLOGY AND SOURCING SUMMIT. Събитието ще се проведе на 29 септември в София.

Как да не позволяваме страхът да диктува живота ни, как да преценим кога да поемем риск и кога – не, как бизнесът и хората да се подготвят за AI трансформацията и кои са най-важните умения за успех в ерата на изкуствения интелект – тези и други въпроси коментирахме с Джим Лоулес.

От право през професионален ездач до мотивационен лектор. Джим, какво Ви вдъхнови за тези трансформации? И кои са най-важните уроци, които научихте от тях?
Преходът беше вдъхновен от това, че бях нещастен като адвокат. Това е прекрасна работа, но не беше прекрасна за мен. Това, което научих, когато излязох от правото, беше, че мога да се променя, че мога да променя както начина си на мислене, така и начина, по който действах.

Какво Ви спъваше да направите тази промяна преди това?
Израснах като имигрант от Ирландия в Обединеното кралство. Пристигнахме във Великобритания, когато по витрините имаше надписи: „Без черни, кучета и ирландци“. Опитвахме се просто да оцелеем в тази среда. И начинът беше, като действаш спрямо правилата ѝ. Израснахме в опит да разберем какво другите искат да правим и как да бъдем в безопасност. С други думи: виж какво искат „големите риби“, направи го и ще си добре. Така станах адвокат. Защото това искаха големите, а не защото го исках аз. Защото беше сигурно. Защото щях да бъда мъж в костюм и щях да мога да храня децата си. Отне ми време, за да осъзная, че не ми харесваше и че не трябва да го правя. Можех да си създам нов свят. Това беше голямо откритие за мен. И беше толкова вълнуващо, че започнах да говоря за промяната. Тогава ме поканиха да изнасям лекции.

Повечето хора се страхуват от такива драстични промени. Коя беше първата стъпка към Вашата трансформация?
Всъщност всички се страхуват да направят стъпка към неизвестното. Разликата е, че част от нас намират начин да го направят, а други – не. Познавам хора с кариера, които започнаха по същото време като мен. Бяха нещастни и все още са. Всеки има своя страх, но някои от нас намират начин да го преодолеят. Моята работа е да дам на повече хора инструментите да намерят пътя към неизвестното и да направят това, което искат, за да създадат промяната.
Относно първата стъпка – тя беше да осъзная, че всичко е избор. Мислех, че трябва да бъда адвокат и че животът е това, което е. Нямах избор. Считах, че друго не е възможно. Но един ден бях на жп гарата. Беше неделя, имаше прекрасно слънце. Всички отиваха на плаж. Аз обаче бях адвокат и отивах в офиса. Всички бяха с къси панталони и джапанки. Аз имах обувки, дълги панталони и куфарче. И отивах към Лондон, докато всички останали напускаха града. Отиваха към крайбрежието в Брайтън. Помислих си колко хубаво би било, ако мога и аз да отида там. Но не можех. Тогава си дадох сметка, че всъщност мога. Имах обувки. Имах достатъчно пари, за да си купя билет за влак и да отида до морето. Но бях избирал тази роля. Можех обаче да избера различен живот. Това беше първата стъпка. Беше в главата ми. Никой не можеше да я види. Нищо отвън не се промени. Но изведнъж часовникът започна да тиктака.
Следващата стъпка беше да действам. Така че заразях правото. Изразходвах всичките си спестявания, за да отида в актьорско училище за една година. Научих много там. Израснах. Научих се как да приемам обратна връзка. След това започнах да преподавам на предприемачи как да комуникират.

Книгата Ви се казва „Укротяване на тигри“. Може ли да дадете пример за „тигър“ от Вашия личен живот, който сте укротили?
Когато изнасям речи на големи сцени, понякога публиката е много интелигентна – хора, които са направили невероятни неща. И започваш да си мислиш: дали искат да чуят точно мен. Тогава трябва да опитомиш своя тигър и да си кажеш: „Никой в тази зала не е преживял същото като мен. Никой тук не е бил на 100 метра под водата, нито е участвал в конни надбягвания, нито е работил с олимпийски отбори. Имам какво да им разкажа“. Идва момент, в който трябва да укротите този тигър и да скочите.

Кое е любимото Ви правило от „10-те правила за укротявана на тигри“ и защо?
Да оспориш правилника (бел. ред: Re-write your rulebook – challenge it hourly).
Например правилото ми, че хора като мен не спортуват. Не спортувах в училище, справях се много зле. И когато ме предизвикаха да стана жокей, моят rulebook ми казваше, че не мога да го направя.
Или пък правилото ми, че хора като мен не могат да притежават бизнес, а само да работят в определен бизнес. Така че, за да имам свой бизнес, трябваше да променя начина си на виждане на света. Трябваше да повярвам, че мога. Тези правила са нашата зона на комфорт. Те са предназначени да ни предпазят. Но ние живеем в свят на несигурност. Така че, ако не можем да предизвикаме правилата, не можем да растем и да се развиваме.

Какъв е Вашият съвет да не позволяваме страхът да диктува живота ни?
Съветът ми за това как да не позволим на страха да диктува живота е да разсъждаваме върху смъртта. Това, което ще накара хората да преодолеят страха днес, за да изградят това, което искат, е крайният срок. Най-мотивиращото нещо за човека е, че има ограничено време тук. Всеки ден, който ни е даден, ни предоставя невероятна възможност. И промяната на перспективата – като се замислим кои искаме да бъдем днес, а не утре, ни помага да преодолеем страха.

Насърчавате хората да пробват нови неща. Но как им помагате да преценят кога е добре да поемат риск и кога – не?
Винаги трябва да отчитаме последиците от риска. Ако рискът не си струва, не можем да си позволим загубите. Не трябва да го поемаме. Но ако рискът е приемлив, тогава трябва да го поемем и да действаме веднага, щом преценим, че моментът е подходящ.
От друга страна, трябва да си дадем сметка какво ще стане, ако не поемем риска. Това приемливо ли е? Колко години мога да остана на работа, която не харесвам? Колко години моят бизнес може да избягва изкуствения интелект? Колко дълго мога да стоя насрани, преди непоемането на риск да се окаже рисковано. Повечето хора не си дават сметка, че много често непоемането на риск е най-големият риск.

Как бизнесът и хората да се подготвят за AI трансформацията? Кои са най-важните качества и умения за успех в ерата на изкуствения интелект?
Ако, когато става въпрос за AI, нашето мислене е, че ще изчезне или ако не изчезне, ще ни отнеме работата, то имаме проблем. Трябва да подходим по-скоро с любопитство. Как мога да го използвам? Как може да ми помогне? Какво прави?
Иначе промяната в рамките на компанията трябва да е симетрична, т.е. и лидерът, и хората трябва да се променят. Имаме нужда от лидери, които не казват „да“ на всичко, но насърчават, подкрепят и помагат на служителите да пробват нови неща. А нашите лидери не са подготвени за това. Те са обучени да ни казват какво да правим и след това да ни дават оценка. И ако трябва да преминем към Индустрия 5.0, ще трябва да направим тази симетрична промяна. Хората се нуждаят от умения да управляват емоциите си, да пробват нови неща и да се предизвикват. Лидерите пък се нуждаят от уменията да ги подкрепят, да вдъхновяват и да помагат на служителите да подобрят ефективността си.
Наричам това 5-те големи двигателя на промяната.
Да, AI определено променя на пазара. И ако не го използваме, значи изоставаме и това може да ни струва много. Така че даването на автономност на служителите е първото нещо, за да намалим изоставането между нашата реакция и промените на пазара.
На второ място, трансформацията изисква промяна в начина ни на мислене и работа. Преди трансформацията включваше просто промяна на процеса. Правехме каквото ни казваха и това беше достатъчно. Но сега е различно. Изискваме от хората да използват интелигентността си, не само ръцете си. И ако искаме трансформация, трябва да впрегнем мисленето и уменията им, което означава да им дадем автономност и да ги вдъхновим да продължат напред.
Следващият двигател е постоянният ни стремеж към повишаване ефективността. Но за служителя това може да стане не като му казвате какво да прави, а като го вдъхновите и му помогнете да види, че може да се справи по-добре.
Освен това са налице промени в обществото. Сега имаме поколения, които не искат да правят каквото им се каже. Те искат да имат индивидуалност в организацията, да чувстват, че имат известен принос. Също така искат компания, която работи за насърчаване на благополучието и здравето на планетата.
И последната от 5-те големи промени е психичното здраве. А най-големият двигател за психичното здраве е способността ми да имам автономия и да решавам как да структурирам работата си.