вторник, 05 юли 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1313 прочитания

    Как се регулира работа от разстояние извън България?

    Какви са възможностите, рисковете и препоръките за работодателите и служителите, коментира Александра Шейретова - Старши правен консултант с над 7-годишен опит в областта на трудовото и осигурителното право в правна кантора КейсПро (CasePro)
    16 юни 2022, 16:43 a+ a- a

    Снимка: Александра Шейретова - Старши правен консултант с над 7-годишен опит в областта на трудовото и осигурителното право, част от екипа на правна кантора КейсПро (CasePro)

    Ограниченията, породени от разпространението на Covid-19 през последните вече повече от две години, доведоха до утвърждаване на работата от разстояние като стандартна практика в редица компании. Законосъобразно ли е полагането на труд от чужбина? Пред какви предизвикателства може да бъде изправен български работодател и негов служител? Какви съвети могат да бъдат предоставени на работодателите в тази връзка?

    Правният аспект на темата коментира Александра Шейретова - Старши правен консултант с над 7-годишен опит в областта на трудовото и осигурителното право. В текущата си роля като част от екипа на правна кантора КейсПро (CasePro) Александра е предимно ангажирана с предоставяне на консултации на компании в посока спазване на установените изисквания относно заетостта, предотвратяване на нарушения на трудовото законодателство, преглед и изготвяне на нови правила, политики и процедури в съответствие с актуалната нормативна уредба и добри бизнес практики, както и предоставяне на препоръки и съвети във връзка със законосъобразното уреждане на специфични трудовоправни казуси.

    Кантората, в която Александра работи почти от самото ѝ начало, оперира на българския пазар от над дванадесет години и е специализирана в цялостно обслужване на местни и чуждестранни корпоративни клиенти с фокус върху IT, BPO и финтех сектора, авиацията и бизнеса с недвижими имоти, както и обслужването на сделки по сливания и придобивания (M&A) и private equity инвестиции.

    Допустимо ли е уговаряне на място на работа в чужбина при работа от разстояние? Съществуват ли изрични забрани и ограничения в тази връзка по силата на действащ нормативен акт?
    Българското трудово законодателство не поставя изрични забрани или ограничения що се отнася до извършване на работа от разстояние от територията на други държави. Следователно на теория няма конкретна законова пречка, която би могла да възпрепятства уговарянето на работа от разстояние от чужбина. Независимо от това при уговорена работа от разстояние от чужбина винаги следва да бъдат отчетени спецификите на конкретния случай, както и потенциалните неблагоприятни последствия, които могат да настъпят за двете страни по трудовото правоотношение.

    Какви усложнения, рискове или проблеми могат да възникнат пред работодател в случай на допускане на работа от разстояние от чужбина за всички или за част от своите служители?
    Несъмнено при работа от разстояние от чужбина могат да възникнат редица усложнения и рискове от различно правно естество.
    На първо място, при уговаряне на работа от разстояние на служител от чужбина на практика работодателят ще е затруднен в изпълнението на законоустановените си задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, за извършване на оценка на риска на работното място и др. В същото време фактът, че работата се извършва от разстояние в чужбина не освобождава работодателя от задълженията му за осигуряване на такива здравословни и безопасни условия на труд. Нещо повече, самите контролни органи на практика ще бъдат възпрепятствани да упражняват законовите си задължения, свързани с контрола върху спазването на задължението на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Следователно в случай на проверка съществува риск контролните органи да установят, че при уговаряне на работа от разстояние извън страната работодателят ги е възпрепятствал да изпълняват служебните си задължения, което може да доведе и до налагане на имуществени санкции на работодателя.
    На второ място, работата от разстояние в чужбина може да повлияе върху социалноосигурителния и данъчния статус на служителя, което, от своя страна, да предопредели възникване на административни и финансови задължения за самия работодател – напр. задължение за работодателя да се регистрира като осигурител в съответната страна и да заплаща осигурителни вноски там. Освен това, когато служител работи от разстояние от страна извън ЕС/ ЕИП, социалноосигурителният статус на служителя и свързаните задължения на работодателя ще зависят от съответната приемаща страна и по-специално от обстоятелството дали Република България има сключена спогодба с тази държава. Нещо повече, в определени ситуации работата от разстояние извън страната може да има за резултат създаване на място на стопанска дейност за работодателя в съответната друга страна, което, от своя страна, да доведе до възникване на данъчни задължения за работодателя съгласно тамошното законодателство.
    Последващо в случай на работа от разстояние извън страната могат да възникнат и усложнения относно подсъдността на евентуални спорове, свързани с трудовия договор. По-конкретно, работодателят може да бъде съден от служителя в другата държава членка на ЕС/ ЕИП, в която служителят обичайно извършва своята дейност или последно е осъществявал дейността си, а работодателят може да образува съдебно производство само в съда на държавата членка, в която служителят има местоживеене. В случай на работа от трета държава (т.е. държава, която не е член на ЕС, ЕИП, Конфедерация Швейцария) правилата на юрисдикцията ще зависят от конкретната държава.
    По-нататък на преден план може да бъде изведен и правен риск, свързан с обработването на лични данни. По-конкретно обработването на (или достъпа до) лични данни от служител, работещ от разстояние в друга държава, може да представлява трансграничен трансфер на лични данни. В тази връзка следва да вземе под внимание факта, че прехвърлянето (трансфера) към държава извън ЕС/ ЕИП е предмет на специални правила и изисквания и може да бъде направено само въз основа на признат инструмент за прехвърляне (например стандартни договорни клаузи, обвързващи корпоративни правила и др.). Следователно необходимо е да се прецени дали използваният инструмент за прехвърляне осигурява ниво на защита в трета страна, което е "съществено еквивалентно" на това, гарантирано в ЕС, което може да изисква допълнителни мерки за защита – технически (напр. криптиране), договорни или организационни (приемане на вътрешни политики, минимизиране на данните и т.н.).
    Накрая като потенциален проблем не следва да бъде пренебрегвана необходимостта от съобразяване с правилата и изискванията на приложимото трудово законодателство, в частност специфичните условия на труд в съответната държава, от която се извършва работа от разстояние. В редица случаи тези условия на труд (платен годишен отпуск, заплащане на извънреден и нощен труд, труд на официален празник, почивки и др.) могат да се окажат по-благоприятни за служителя в сравнение с регулираните в националното ни трудово законодателство.

    Какви усложнения, рискове или проблеми могат да възникнат пред служител при работа от разстояние от чужбина?
    При работа на територията на държава членка на ЕС/ ЕИП служител може да попадне в персоналния обхват на местното социалноосигурително законодателство в качеството си на наето или самостоятелно заето лице в съответната държава, т.е. да се окаже задължен да заплати осигурителни вноски там. При определени условия има изключение от това правило - например ако служителят работи в държава членка от ЕС/ ЕИП и престоят му не надвишава 24 месеца, служителят може да остане социално осигурен в България, но за целта следва да подаде и получи специално удостоверение А1 от НАП. Този документ служи за доказателство пред контролните органи на чуждата приемаща държава, че служителят остава социално осигурен в своята страна и е освободен от заплащане на осигурителни вноски в съответната приемащата държава. Необходимо е обаче допълнително да бъде потвърдено с органите на НАП дали издаването на удостоверение/ сертификат А1 е приложимо при трудови договори за работа от разстояние, при които няма документирано командироване на служителя.
    Също така работата от разстояние извън страната може да повлияе на данъчния статус на служителя, като съответно последният може да бъде задължен да подаде данъчна декларация и да плати данъци в държавата, в която работи. По правило това се случва, когато служителят пребивава в чуждата държава повече от 183 дни в рамките на 12 месеца. Въпреки това правилата за придобиване на статут на местно лице за данъчни цели се различават в различните държави и е необходим индивидуален анализ за всеки отделен случай.

    Съществуват ли определени специфики, с които следва да се съобрази работодател при допускане на работа от разстояние от чужбина?
    Да, несъмнено при работа от разстояние от чужбина винаги следва да бъдат отчетени спецификите на конкретния случай. Като примерни такива мога да изведа на преден план следните: коя е държавата (дали е държава в рамките на ЕС/ ЕИП, или не); какви са установените местни практики и регулации в трудовоправната област (напр. налице ли е забрана за извънреден труд); каква е продължителността на престоя на служителя в чужбина; планирано ли е прекъсване на този престой – за какъв период и с каква честота и др.
    Горепосочените специфики не претендират за изчерпателност, но се надявам да послужат като ориентир с какви детайли един работодател е необходимо да се съобрази.

    Какви са възможните алтернативи пред работодателя?
    В определени случаи (напр. когато служителят планира да се премести за постоянно в другата страна) удачен вариант би бил да се подпише договор за услуга с лицето като независима страна, при условие че се касае за предоставяне на конкретна услуга или работен продукт с цел избягване на гореописаните рискове и потенциални усложнения за работодателя, които могат да възникнат от създаването на трудови правоотношения.
    В допълнение към това като друг алтернативен вариант би могъл да бъде приложен режимът на командироване в рамките на предоставяне на услуги при наличие на законоустановените предпоставки за това (напр. командироване с цел извършване на работа в дружество от корпоративната група на работодателя). В този случай командироването на служителя се осъществява на основание допълнително споразумение към трудовия му договор, което урежда изискванията и условията на труд в съответната приемаща държава на командироването.   

    Какви са препоръките Ви към работодателите?
    В процеса на нашата работа по отношение на работата от разстояние независимо от избраната локация, с колегите от екипа се придържаме към позиция, съгласно която силно препоръчваме на работодателите (включително и на настоящите ни клиенти):
    1. да приемат и прилагат единен подход към служителите си (режим на работа от разстояние за всички или за никого);
    2. да се въздържат от уговаряне на работа от разстояние от чужбина поради множеството потенциални усложнения и рискове от различно правно естество, които могат да възникнат и за двете страни по трудовото правоотношение;
    3. да използват алтернативни варианти на работа от разстояние от чужбина, където е допустимо;
    4. да уреждат винаги конкретно и прецизно всички въпроси, свързани с изпълнение на работа от разстояние от страната или от чужбина (напр. в трудов договор, анекс към него, вътрешни правила, политики и процедури);
    5. да се консултират със служба по трудова медицина относно спазването на нормативните изисквания на здраве и безопасност при работа, специфични за всяка отделна длъжност.

    Предвиждат ли се законодателни промени в тази област на трудовото право и ако да – в какво посока?
    Принципно промени се очакват и такива са заложени в законодателната програма на коалиционното споразумение на управляващата коалиция, но без да се посочват детайли относно планираните изменения. Очакванията ни са, че фокусът на промените ще бъде към регулиране на празнотите в нормативната уредба и практическите въпроси, които епидемичната обстановка през последните години изведе на преден план (напр. данъчното и осигурителното третиране на разходите за интернет, задължението на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд и др.).
    Проектът на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който текущо е обект на засилено обсъждане в медиите поради включването на значими въпроси, касаещи трудовоправните отношения (напр. транспониране на две европейски директиви от 20 юни 2019 г. – Директива (ЕС) 2019/1152 за прозрачни и предвидими условия на труд в ЕС, с която се установява минимален стандарт за информацията, която следва да се предоставя на служителите, както и Директива (ЕС) 201/91158 за равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, която установява минимални изисквания за отпуски и гъвкави схеми на работа на тези лица), на този етап не визира конкретни промени в материята на работа от разстояние (от страната или от чужбина).

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 9 часа
    ЕС договори нови правила за контрол на "Дивия запад" на крипто индустрията
    Компаниите за криптовалути ще трябва да имат лиценз за упражняване на дейност в ЕС, въвеждат се и мерки за защита на потребителите
    преди 11 часа
    България се присъединява към инициатива, подкрепяща ядрената енергетика
    Становището е покрепено от 20 синдиката от Белгия, Чехия, Финландия, Франция, Унгария, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Хърватия
    преди 14 часа
    iBanFirst придобива базирания в Лондон Cornhill
    Финтех компанията планира международни сделки на стойност €100 млн. през следващите 3 години
    преди 15 часа
    Българската Gtmhub придоби нова компания
    Това е втората сделка по придобиване за българския стартъп от началото на 2022
    преди 15 часа
    SeedBlink стартира вторичен пазар, където инвеститорите могат да продадат придобитите активи
    Компанията стартира и SeedBlink Circle, общност за активни членове, за да улесни взаимодействието и споделянето на идеи