Две проучвания откриха източник на антитела за алергични реакции

Снимка: iStock

Когато различни лаборатории в различни страни независимо една от друга стигнат до едно и също научно заключение, това укрепва всяко едно от тях, биха се съгласили авторите на две статии, появили се в Science Translational Medicine. Всъщност, след като се срещат на конференция през 2022 г., двамата изследователи се съгласяват да представят работата си в едно и също списание. Всяко от проучванията осветява важен път в алергичните реакции – група от клетки на паметта като източник на антитела. Тяхната работа може да доведе до по-добро разбиране за това как да се лекуват определени алергии, пише STAT.

Според проучванията така наречените В-клетки на паметта тип 2 (MBC2) реагират на алергени чрез бързо трансформиране в плазмени клетки, които произвеждат антителата на имуноглобулин Е (IgE), които предизвикват алергичната реакция.

Проучванията са на Мария Курото Лафайе в САЩ и Джош Кьонинг в Канада, който си сътрудничи с колеги в Дания. Това, което озадачи учените, е как имунните клетки запомнят алергени, които провокират реакции, които могат да променят живота и да бъдат животозастрашаващи.

„Намирането на клетките, които помнят IgE, е ключова стъпка напред и промяна в разбирането ни за това какво причинява алергия и как лечението, като имунотерапията срещу алергия, може да модифицира болестта“, Петер Сейер Андерсен от датския производител на лекарства ALK-Abello, който ръководи едно от проучванията, пише „Ройтерс“.

Неговият екип открива големи количества от тези В-клетки при възрастни с алергия към бреза, алергия към домашен прах или алергия към фъстъци, но не и при доброволци без алергии.
Отделен екип открива големи количества от тези В клетки при деца с алергия към фъстъци, но не и при подобни деца без алергия.

„Откритието наистина посочва два потенциални терапевтични подхода, които бихме могли да предприемем“, каза в изявление Кели Брутън от Станфордския университет, която работи по изследването с Андерсен.

„Първият е насочването към тези MBC2 и елиминирането им в алергичен човек“, казва Брутън. „Другият вариант може да включва промяна на тяхната функция и да ги накара да правят нещо, което в крайна сметка няма да бъде вредно, когато индивидът е изложен на алергена.“