Свински бъбрек работи нормално в човешко тяло повече от месец

Хирурзи трансплантираха бъбрек от прасе на човек в мозъчна смърт и повече от месец той работи нормално - критична стъпка към операция, която екипът от Ню Йорк се надява в крайна сметка да опита при живи пациенти, пише AP.

Учените в САЩ се надпреварват да разберат как да използват животински органи, за да спасяват човешки животи, а телата, дарени за изследване, предлагат забележителна репетиция.

Последният експеримент, обявен в сряда (16 август) от NYU Langone Health, бележи най-дългото функциониране на свински бъбрек в човек, макар и починал, и не е приключил. Изследователите са готови да проследят работата на бъбреците за втори месец.

„Този орган наистина ли ще работи като човешки орган? Засега изглежда, че е така“, каза д-р Робърт Монтгомъри, директор на Института за трансплантации на NYU Langone, пред Асошиейтед прес. „Изглежда дори по-добре от човешки бъбрек“, казва Монтгомъри на 14 юли, докато заменя бъбреците на починал човек с един бъбрек от генетично модифицирано прасе и го наблюдава как веднага започва да произвежда урина.

Възможността един ден бъбреците на прасетата да помогнат за облекчаване на огромния недостиг на трансплантируеми органи убеждава семейството на Морис „Мо“ Милър от северната част на щата Ню Йорк да дари тялото му за експеримента. Той умира внезапно на 57 години с недиагностициран преди това рак на мозъка, изключвайки рутинното донорство на органи.

Опитите за трансплантация от животно на човек или ксенотрансплантация се провалят от десетилетия, тъй като имунната система на хората атакува чуждата тъкан. Сега изследователите използват прасета, генетично модифицирани, така че техните органи да съответстват по-добре на човешките тела.

Миналата година със специално разрешение от регулаторите хирурзите от Университета на Мериленд трансплантираха генно редактирано свинско сърце на умиращ мъж, който нямаше други възможности. Той оцеля само два месеца преди органът да се провали по причини, които не са напълно ясни, но предлагат уроци за бъдещи опити.

Администрацията по храните и лекарствата (FDA) обмисля дали да позволи някои малки, но строги проучвания на трансплантации на свинско сърце или бъбрек при пациенти доброволци.

Експериментът на Нюйоркския университет е една от поредица разработки, насочени към ускоряване на началото на такива клинични изпитвания. Също в сряда Университетът на Алабама в Бирмингам съобщи за друг важен успех - чифт свински бъбреци са работили нормално в друго дарено тяло в продължение на 7 дни.

Бъбреците не само произвеждат урина, те осигуряват широк спектър от задачи в тялото. В списанието JAMA Surgery трансплантационният хирург на UAB д-р Джейми Локи съобщава за лабораторни тестове, документиращи работата на генно модифицираните органи на прасето. Тя казва, че едноседмичният експеримент показва, че те могат да „осигурят животоподдържаща бъбречна функция“.

Този вид експерименти са от решаващо значение, за да се отговори на оставащите въпроси „в среда, в която не излагаме живота на някого на опасност“, каза Монтгомъри, трансплантационен хирург на бъбреци в Нюйоркския университет, който е със сърдечна трансплантация, и е напълно наясно с необходимостта от нов източник на органи.

Повече от 100 000 пациенти са в националния списък за трансплантации и хиляди умират всяка година в очакване. Шансовете пациент да получи орган за трансплантация са 1/3. Според Монтгомъри 2/3 от чакащите умират преди да получат необходимия орган или състоянието им се влошава твърде много, за да могат да получат такъв.

Д-р Мухамад Мохиуддин от Мериленд предупреждава, че не е ясно доколко едно починало тяло ще имитира реакциите на жив пациент към орган на прасе. Но той казва, че изследването образова обществеността за ксенотрансплантацията, така че „хората няма да бъдат шокирани“, когато дойде време да опитат отново с жив пациент.

По-рано Нюйоркският университет и екип от Университета на Алабама в Бирмингам са тествали трансплантации на бъбрек на свине при починали реципиенти само за 2 или 3 дни. Екип на Нюйоркския университет също трансплантира свински сърца в дарени тела за 3 дни на интензивни тестове.

Но как органите на свинете реагират на по-често срещана човешка имунна атака, която отнема около месец, за да се формира? Само по-продължителното тестване може да покаже.

Операцията изисква внимателно подготвен времеви график. Рано същата сутрин д-р Адам Гриземър и Джефри Стърн прелитат стотици мили до съоръжение, където базираната във Вирджиния Revivicor Inc. съхранява генетично модифицирани прасета, и изважда бъбреците, в които липсва ген, който би предизвикал незабавно унищожаване от човешката имунна система. Докато се връщат обратно към Нюйоркския университет, Монтгомъри изважда и двата бъбрека от дареното тяло, така че няма да съмнение дали свинските органи работят. Единият бъбрек на прасе е трансплантиран, а другият е съхранен за сравнение, когато експериментът приключи.

Друг важен щрих: хирурзите прикрепят тимуса на прасето към трансплантирания бъбрек с надеждата, че жлезата, която помага за обучението на имунните клетки, ще увеличи човешката толерантност към органа. В противен случай екипът разчита на стандартни имуносупресиращи лекарства, използвани от днешните трансплантирани пациенти.

Колко време трябва да продължат тези експерименти? Локи от Алабама казва, че това не е ясно. Сред етичните въпроси е и колко дълго се чувства комфортно едно семейство или дали това увеличава скръбта им. Тъй като поддържането на човек в мозъчна смърт на вентилатор е трудно, експериментът зависи и от това колко стабилно е дареното тяло.

В нейния собствен експеримент дареното тяло е било достатъчно стабилно, така че ако проучването не е трябвало да приключи след една седмица, „мисля, че можехме да продължим много по-дълго, което според мен дава голяма надежда“, каза тя.