Как се развиват умения за критично мислене в класната стая?

Майкъл Уолш - водещ преподавател по програмата Let’s Think in English. Снимка: Economy.bg

През следващата учебна година предстои пилотно внедряване на международната програма за развитие на познавателните умения на учениците Let's Think в избрани класни стаи в различни прогресивни училища в България. След изпитателната година плановете са от по-следващата учебна година програмата да бъде официално внедрена във всички прогресивни училища в България за всички учебни предмети.

За да разкаже повече за програмата и да покаже реални примери пред български учители как работи, в България по покана на „Фондация за Образователна Трансформация“ беше Майкъл Уолш - водещ преподавател по Let’s Think in English. С лекцията на Майкъл на тема „Как да подпомогнем учениците да мислят задълбочено“ беше открита Третата годишна конференция на Български прогресивни училища в София. Вижте избрани моменти от лекцията на Майкъл Уолш тук.

По време на конференцията се срещнахме с  Майкъл, за да ни разкаже малко повече за програмата, защо критичното мислене е толкова важно за учениците и как подпомага обучението по чужд език. Разговаряме и за ключовите умения и качества, необходими на учителите и децата днес, за влиянието на технологиите върху обучението на децата и бъдещето на образованието. 

Майкъл, разкажете ни малко повече за себе си и за опита Ви, преди да създадете програмата Let's Think?

Започнах като учител в средно училище в Англия. Тръгнах по този път, защото редовно обучавах деца да играят футбол. Хората ми казаха, че съм много добър с децата и може би трябва да помисля за преподаване. Това ме мотивира да стана учител.  

Какво представлява програмата Let's Think?
Програмата Let's Think е много стара изследователска програма, разработена в King's College London. Стартира в края на 70-те години и е посветена на това как можем да подкрепим учениците в тяхното когнитивно развитие. Всъщност идеята зад това е, че децата се нуждаят от богата интелектуална стимулация. В основата стои подготовката на предизвикателни задачи, но поднесени в среда, която изисква учениците да работят заедно, да си сътрудничат и да отговарят на поставените въпроси. Това подчертава много ролята на говоренето, необходимостта да обсъждат и да сравняват идеите си. Друг ключов компонент е метакогницията, т.е. съзнателното мислене, а не просто да имаш отговори. Децата да са наясно как те са стигнали до отговорите, както и да се научат да имат контрол върху мисловния си процес.

Бихте ли обяснили каква е връзката между критичното мислене и усвояването на  език? Как критичното мислене помага за това?

Не бихме твърдели непременно, че критичното мислене води до усвояване на език, но смятаме, че начинът, по който структурираме нашите уроци, подобрява говоренето. Ако си представите типичен урок по английски – първоначално имате текст, след това придружаващ текста езиков набор, за да работите с доста богат речник. И тогава в малки групи децата упражняват говоренето си по малко по-различен начин. Така че стимулът е критичното мислене, но инструментът е говоренето. И мисля, че понякога проблемът с усвояването на език е, че има два различни вида говорене. Има говорене за представяне, адресирани към някого. Има и разговори за учене, които са много по-неформални, спокойни, често може да има колебание, повторение, но трябва да бъде така. Това е естествено и усвояването на език, мисля, че работи най-добре по този начин – когато сте спокойни. Но има нужда и от формалното преподаване. Нуждаем се и от формалното, за да развиваме езика, но не само. Нещо, което често може да се случи, например е дете от друга страна да се присъедини към нашите програми, прилагани в международен план, но най-вече в училища в Обединеното кралство, тъй като сме базирани там. И това дете може да изпита известно безпокойство дали ще го поставите в група. Всъщност да бъдеш изложен на истински разговор като този, е наистина възнаграждаващо. И често те го приемат и започват да го оценяват много добре заедно с по-формалната практика.

Аз съм работил в Полша, Германия, Виетнам, Хонконг, Бразилия, Китай... и вярвам, че трябва да уважаваме различните култури и различните начини. Не мисля, че трябва да въвеждаме програмите едно към едно. Програмата, педагогиката трябва да се адаптират към средата, а средата също трябва да се адаптира към и да отразява педагогиката. Но нашата програма е тествана в международен план и няма причина децата да не могат да мислят критично. Напълно възможно е.

Ангажираността на учениците е ключова в учебния процес и особено при усвояването на чужд език. Как се постига и пречат или помагат технологиите?

Моята експертиза е от класната стая и ще започна оттам, а след това ще стигна и до дигиталното. За нас ангажираността идва от текста. Хората обичат историите и ние ги търсим. Това ни помага доста. Смятаме, че ангажираността идва от емоционален аспект, да почувстваш емоционално нещата, че наистина са част от тях. Вярваме, че ангажираността идва от работата в малки групи, в които идеите се споделят, оценяват, преглеждат и т.н. Но също така, както винаги, ангажираността отчасти идва от учителя, който задава правилните въпроси и отключва пътя към урока. 

По отношение на технологиите - не ги използваме много в Let's Think програмата. Интересното е, че по време на Covid, когато много от нашите училища трябваше да преминат онлайн, някои ученици, които обикновено не говорят много, говореха повече онлайн. Чувстваха се по-комфортно, отколкото в обстановката на класната стая. Така че това е нещо, което ще проучваме. Отвъд това, извън Let's Think, ние управляваме много образователни проекти и много блогове. Мисля, че блоговете са много добър образователен инструмент, защото позволяват да свържете децата от различни географски локации. Така че, когато в една класна стая има само 30 деца, които мислят по сходен начин, вие можете да ги накарате  да говорят с деца от друго далечно училище и това им дава истинска публика. Предполагам, че това е една от ползите от технологията – усещането за аудитория, да свържете хора отдалечено, което според мен е много важно.

Какво мислите за ChatGPT? По-скоро Ви плаши или радва?

Раздвоен съм. Предполагам, че винаги има тенденция, когато нещо е ново, да се страхуваш. Много технологии се развиха, подпомогнаха живота ни и ни дадоха много по-голям капацитет да мислим и правим нещата. Не твърдя, че съм експерт по AI, така че разбирането ми вероятно е доста ограничено. Притеснението ми произтича от това, че колкото повече мисленето става автоматично и се прави вместо вас, толкова повече отнема от предизвикателството. Това би било проблем. Предполагам, че автентичността би била проблем и за учителите. Но съм виждал и чувал, че например AI може да бъде фантастичен инструмент за планиране за учители и да спести много работа. Така че предполагам, както всичко ново, трябва да се подходи внимателно, но има много по-квалифицирани от мен хора, които да помислят как да направят това.

Какви според Вас са ключовите качества, които трябва да притежава един преподавател, за да бъде добър и ефективен в работата си?

Емпатия. Мисля, че разбирането и емпатията към учениците в класните стаи са наистина решаващи. Бих казал и добротата, желанието да протегнеш ръка, да разбереш децата. Мисля, че познанията по предмета са наистина важни. Трябва да знаете темата, която разработвате, но наред с това да имате и педагогическа експертиза. Така че необходими са познания по вашия предмет, знания за това как да преподавате и след това да имате нужда от знания за това как да преподавате своя предмет. Мисля, че това също е много важно. Бих казал и ентусиазъм. Не знам как е тук (в България, бел.р.), но преподаването е трудна професия. Наистина изисква време. Трябва да дадеш много от себе си. Трябва да си търпелив, издръжлив. Но също така мисля, че това, което превръща един учител в наистина добър, е всъщност мрежата около него. Мисля, че училищата и висшите ръководни екипи трябва да подкрепят учителите и да бъдат до тях.  

А на какви качества трябва да обучаваме децата, за да са успешни в бъдеще?

Бих отличил когнитивните и емоционалните. Но мисля, че да погледнеш в перпектива е нещо наистина важно. Смятам, че много от проблемите в света произтичат от неспособността на хората да разберат алтернативни гледни точки. Да бъдеш разумен, означава да приемеш, че трябва да обосновеш и докажеш мнението си и да го изясниш за другите. Бих казал също гъвкавост. Да бъдеш адаптивен, да можеш да реагираш на промените в зависимост от това, което ти се представя. Мисля, че емпатията, добротата, любопитството, тези меки умения също са наистина важни. Никой не може да каже със сигурност какво предстои, може да е нещо коренно различно. Ние също не знаем. Но със сигурност ще се нуждаем от някои от тези качества, не само според мен, за да могат децата да са успешни в училище, но може би за да ни помогнат да придвижим света натам, където трябва да бъде, защото има огромни предизвикателства на хоризонта пред тях. Сътрудничеството е другото важно нещо. Мисля, че трябва да се научим да работим заедно, да се подкрепяме и да се ценим истински.

Как си представяте бъдещето на образованието?

Изпитвам надежда, но и страх. Донякъде страхът ми идва от това, че образованието може да бъде сведено все повече и повече до учебен процес, където технологиите стават изцяло централни. Например имате 30 деца, всички учещи на компютри с може би един инструктор, който просто поставя задачата и те я изпълняват. И това може да изглежда доста ефективно, защото получавате незабавна обратна връзка. Има плюсове в това, но мисля, че ще се загуби този нюанс на нещо лично. Надеждата ми е да съчетаем и двете и да празнуваме най-доброто от новото. Така че ние използваме технологията там, където може, но в основата на това е подкрепата на децата да бъдат мили, креативни, да мислят критично, да си сътрудничат помежду си. Тогава учителите ще имат повече свобода и ще бъдат по-ценени. Преподаването е професия, която широката общественост наистина уважава. Мисля, че в някои култури повече, отколкото в други. Когато пътувам извън Европа, понякога виждам, че учителите са издигани на пиедестал и са истински ценни. Но понякога в някои култури в Европа, не знам как е в България, учителите не са особено уважавани. На тях се гледа като на хора, които само полагат грижи за деца.

Смятам, че това трябва да се промени и да осъзнаем колко е важно, защото знаем, че ако децата учат добре, икономиката расте и има по-малко социални проблеми. Всичко е свързано. Моята надежда е, че създаваме добра и обмислена практика, която е устойчива, насочена навън, която мисли за по-голямата картина и предизвикателствата в света. Технологията има роля в това. Опасявам се, че с намаляването и преразпределянето на бюджетите училището може би ще се превърне във фабрика в по-дългосрочен план, в която големи групи ученици учат онлайн и че децата ще загубят тази лична връзка. Нещо, което според мен се случва донякъде в нашия свят така или иначе с неща като мобилни телефони и лаптопи. Не искам да звуча старомодно, но мисля, че има както добра страна, така и опасност и опасността е загубата на личната връзка. Това са моята надежда и моят страх. Надявам се, занапред надеждата да надделее.