Малък процент от пациентите развиват резистентност към моноклоналните антитела за лечение на Covid-19

Малко проучване, проведено в Австралия и публикувано в New England Journal of Medicine, показва, че някои хора, инфектирани с Covid-19, развиват мутации на вируса, които го правят резистентен към моноклоналните антитела на GlaxoSmithKline и Vir. 

Мутациите, подобно на това, което се наблюдава при антибиотиците, могат да се прехвърлят между хората и да намалят ефективността на моноклоналните антитела.

Проучването проследява първите 100 последователни пациенти, които са получили сотровимаб в здравни заведения в Нов Южен Уелс по време на бума на Делта варианта там през ноември 2021 г. С помощта на PCR тестове са идентифицирани 8 пациенти с продължително положителни резултати за SARS-CoV-2. За тях са били налични и проби от респираторния тракт преди и след лечението с антителата.

Геномният анализ показва, че 4 от тези 8 пациенти са придобили мутации на рецептор-свързващи домейни в рамките на 6 до 13 дни след като са получили сотровимаб. Мутациите, развити при всичките 4 пациенти, са в съответствие с тези в проучването за ефективност на моноклоналните антитела срещу Covid-19 (Intent To Care Early). Културите, получени от тези пациенти, остават положителни за 23, 24, 12 и 15 дни, съответно, след като са получили сотровимаб. Честотите на мутации се увеличават в хода на инфекцията; делът на вирусната популация надвишава 75% на ден 7 при един от пациентите, до ден 13 при друг и до ден 37 при трети. 

Ретроспективен преглед на 11 841 генома на SARS-CoV-2 в базата данни на Глобалната инициатива за споделяне на всички данни за грип (сайт за събиране на данни за последователността на вируси) и докладван в Нов Южен Уелс, Австралия, идентифицира 4 допълнителни пациенти с мутации. При 1 пациент геномът на SARS-CoV-2 е открит 5 дни след лечението със сотровимаб, а при друг е открит 11 дни след лечението.

„Тези данни показват персистирането на жизнеспособен SARS-CoV-2 при пациенти след вливания на сотровимаб и бързото развитие на генни мутации, свързани с високо ниво на резистентност на сотровимаб in vitro“, пишат австралийските изследователи в New England Journal of Medicine.

Тези открития подчертават важността на надзора при прилагането на моноклоналните антитела, особено защото сотровимаб е едно от малкото такива със запазена активност срещу варианта B.1.1.529 (Омикрон), пише д-р Ребека Рокет от университета в Сидни, водещ учен на изследването. Разумно е да се проведе постмаркетинговото геномно наблюдение на пациенти, които получават моноклонални антитела за лечение на инфекция със SARS-CoV-2, за да се сведе до минимум риска както от неуспех на лечението, така и от предаването на потенциално резистентни варианти на SARS-CoV-2 в здравните заведения и в общността , като се има предвид, че SARS-CoV-2 може да бъде изолиран до 24 дни след лечението със сотровимаб, казва още д-р Рокет.

В изявление пред Endpoints News от GSK съобщават, че „няма нови данни в последните изследвания, които променят нашето разбиране за това как действа сотровимаб. Серията от случаи от Австралия е много малко проучване с резултати, съответстващи на нашите големи, рандомизирани, контролирани клинични проучвания, които показват, че малка част от пациентите развиват резистентност по време на лечение. Резистентността се наблюдава и в проучвания за други моноклонални антитела за Covid-19 и орални лечения и се отнася до това как имунната система взаимодейства с вируса.“