Какво представлява, за какво се използва, защо е важна част от създаването на равен достъп до медицински грижи и къде е мястото на лекаря в нея, разказва Христо Бучков, основател на Hubis Ltd и Medical Record Ltd.
Христо Бучков е основател на Hubis Ltd и Medical Record Ltd. Компаниите са специализирани над 10 години в сферата на здравеопазването, медицинския софтуер, електронното здравно досие и телемедицината. Докторант по компютърна информатика към Медицински университет – Пловдив.
Христо Бучков бе сред лекторите на 11-ото издание на PlovDev – ежегодната IT конференция с благотворителна мисия в Пловдив, организирана от Proxiad SEE, която се проведе на 25 ноември в кино „Арена IMAX“, мол „Марково тепе“. Темата, по която той говори беше Telemedicine and Digital Healthcare. С него разговаряхме за това какво представлява телемедицината, за какво се използва, защо е важна част от здравеопазването, ако искаме всички хора в България да имат равен достъп до него и каква е ролята на лекаря.
Какво реално прави телемедицината?
Идеята на телемедицината като цяло е да оптимизира достъпа до лекарска грижа, както и разходите за здравеопазване. Това е, образно казано, идеята. Като термин се е появил през 1970 г. Използва се в днешно време малко повече покрай модерните технологии, интернет и различната еволюция. Така че идеята на телемедицината е да даде по-добър достъп на хората до здравни грижи, както и да оптимизира разходите за здравеопазване.
За какво най-често се използва?
Най-често се използва за мониторинг, превенция и профилактика. Това са сферите, в които има най-голям успех. Иначе тя се използва в най-различни сфери, но наистина най-голям успех има за превенция, профилактика и за проследяване на здравословното състояние на хората.
От какъв тип лекари и болници може да се използва?
От всякакъв тип лечебни заведения и лечебни специалисти може да се използва. Най-масово се използва, естествено, от кардиолози, понеже най-честите заболявания и най-значимите са кардиологичните. Съответно има най-много устройства и най-много възможности за такъв тип проследявания на сърдечен ритъм, ЕКГ и болести, свързани със сърдечносъдовата система.
Кои са плюсовете и минусите на телемедицината?
Плюсовете са повече от минусите за момента. Като минус може да се каже, че телемедицината е противопоказна за спешните състояния, което е съвсем нормално. Ако човек се почувства зле, най-нормално е да отиде в болница, а не да търси някакво устройство да му каже, че трябва да отиде в болница. Така че телемедицината не се препоръчва и е напълно противопоказна за спешни състояния. А плюсовете са изключително много, особено за държава като България, където имаме изключително много населени места, където няма никаква лекарска грижа. Телемедицината е едно добро решение, защото в България има, не бих казал малко лекари, но те са синтезирани в големите градове, съответно в малките населени места няма никакви лекари. Има населени места, в които в радиус от 30 – 40 км нямат достъп до никаква медицинска грижа и съответно телемедицината е много добро решение за такъв тип райони, където чрез различни устройства, софтуер и периферия може човек да стигне до лекар, лекарят да го види, да види някакви реални медицински показатели, защото много важно е да се подчертае, че телемедицината се базира на медицински показатели.
Част ли е от българското здравеопазване телемедицината, или още се работи по въвеждането ѝ?
Към момента в България предстои най-голямата стъпка. Това е законовата регулация за извършването на телемедицински услуги. В момента има проектозакон, който се очаква да се гласува до края на годината, който ще даде някаква регулация на този тип услуги. В момента по-известните покрай ковид видео консултации се контролират от Закона за електронната търговия, така че всички очакваме закон, който ще даде някаква рамка на тези услуги и ще може да ги превърне в истински медицински услуги, защото към момента те не са.
У нас със сигурност има поне един голям център за телемедицина, как оперира той в такъв случай?
Може би имате предвид центъра в Казанлък. Той е голяма гордост за цяла България. Извършват мониторинг, което е различен тип услуга от телемедицината. Те извършват мониторинг на хора със сериозни сърдечни заболявания, така че те си го извършват напълно законово. Просто е различен тип услуга. По-скоро е услуга за следболнично лечение.
Може ли телемедицината да замени лекаря в отдалечените населени места?
Лекарят никога не трябва да бъде заменян, това е много важно условие. Едно от грешните тълкования е, че нещо би заменило лекаря. Не, по никакъв начин. Телемедицината е начин, по който лекарят може да бъде по-информиран, защото идеята на телемедицината е да има връзка с пациента, да може да прочете различни показатели: ЕКГ, сърдечен ритъм, кръвно налягане, сатурация или каквото и да било и на база на това, което той вижда като показатели, да вземе информирано решение относно лечението на съответния човек. По никакъв начин телемедицината няма за идея да замени лекаря. Напротив, идеята е да му помогне да вземе решения, както и да има по-голям достъп до пациенти, както и пациентите да имат по-голям достъп до лекарска помощ.
Как очаквате да се развие технологията в бъдеще?
Със сигурност очакванията са телемедицината да се развива не само в България, а и в световен мащаб. Технологиите толкова напредват, че всеки ден излизат нови и нови устройства, нови софтуери, които спомагат за диагностицирането на пациенти дистанционно. За България със сигурност първата стъпка е законът, който ще даде много възможности. Оттам нататък със сигурност лекарите трябва да проявят интерес към тази услуга и според мен България е едно от местата, на които няма как да минем без телемедицина на база на демографията ни. Просто имаме толкова много отдалечени места без лекарска грижа, че ако искаме да дадем равен достъп до здравеопазване на всички граждани, то телемедицината е едно от нещата, които ние трябва да въведем.
