Как ще се впише AI в пазара на труда, каква е ролята на функционалната грамотност, колко кардинална трябва да е промяната в образованието, разказва Гергана Раковска, председател на Фондация на бизнеса за образованието
Гергана Раковска е председател на Фондация на бизнеса за образованието (ФБО). Тя има значителен опит в разработването на стратегии, програми и управление на проекти в областите на образованието и пазара на труд, придобит в редица инициативи на Американската агенция за международно развитие (ААМР) и Европейската комисия (ЕК). От началото на 2007 г. Гергана е председател на ФБО, неправителствена организация лидер в областта на ученето през целия живот и кариерното развитие в България и Европа. ФБО е една от най-големите сертификационни организации по кариерно развитие (National Board of Certified Counsellors), USA в България. През последните 10 години Гергана работи като ръководител и координатор на над 50 проекта в областта на кариерното развитие, стажантството и ученето през целия живот, финансирани по европейски и национални програми, както и като консултант по проекти в Косово, Македония, Грузия, Молдова. Участва като представител на неправителствения сектор в работни групи и комисии по образование и пазар на труда и като Болонски съветник за България към ЕК. Гергана притежава магистърски степени по компютърни науки и по застраховане и специализация по актюерство във Valencia State University, Испания. Завършила е MBA по Риск мениджмънт в Georgia State University, САЩ и едногодишна програма Personal and Professional Development към Ulster University, Великобритания.
Economy.bg се свърза с Гергана, за да разкаже повече за навлизането на изкуствения интелект (ИИ/AI) в пазара на труда в България, какво е необходимо, какво липсва, как трябва да се подготвим. Говорихме още за ролята на функционалната грамотност в този процес, необходимостта от кардинална реформа в образованието, която засяга учителите и кои ще са най-важните умения на пазара на труда в бъдеще.
Положително или отрицателно нещо е AI по отношение на труда?
Според мен е положително, защото като всяко ново нещо, като всяка иновация, той ще донесе в дългосрочен план доста ползи. Може би в краткосрочен ще предизвика хаос, неясноти и притеснения, но в дългосрочен план със сигурност AI е положителен за пазара на труда.
Какво носи?
Носи помощ. Всъщност един добър експерт в областта си може да използва ИИ като един добър помощник. Това, което навремето секретарките са правили, отдавна не го правят в доста голяма част от бизнесите, може да го върши ИИ. Ние като фондация, работейки по международни проекти, доскоро ползвахме доста преводачески услуги. В момента вече не ги ползваме. Намерили сме си приложение, което обучаваме, превежда за нас и всъщност го използваме вместо човека и се случва много по-бързо.
А какво отнема?
Отнема част от професиите. Понеже тръгнахме да си говорим за преводачите, аз съм твърдо убедена, че чисто механичното превеждане на материали със сигурност ще изчезне като професия. Но в преводаческата професия има страшно много други неща. За да може един текст да бъде добре преведен, като е необходимо да има отчетени междукултурни различия, възрастови и всякакви други особености, тогава наистина човекът ще трябва да се намеси и ще се намеси един добре обучен преводач с дългогодишен опит, който да изчете преведения от ИИ текст и да го направи така, че да звучи адекватно за пазара, на който ще бъде четен.
За документи?
Да, за такива работни процеси със сигурност няма да има нужда от преводач. И това може, за наша най-голямо радост и може би учудване, да се случва на страшно много езици.
Ако погледнем икономиката като цяло, в каква част от професиите ще навлезе сравнително бързо ИИ?
Съвсем скоро четох един доклад на Световния икономически форум от тази година – доклад за бъдещето на професиите и за това как AI и машините ще навлязат в различните професии и работни места. Ще си позволя да използвам тези числа и да ги спомена. Съгласно този доклад в САЩ и в развитите европейски държави, защото все пак нивото на развитие на икономиката влияе пряко върху това къде и как ще навлезе, та в САЩ и в европейските развити икономики 46% от административните задачи, 44% в юридическите професии биха могли бързо да бъдат автоматизирани и само 6% в строителството и 4% в поддръжката. Така че това е може би най-точният отговор на въпроса.
Според Индекса на ЕК за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото България е на 26-о място в ЕС. Нисък е и процентът на малките и средни предприятия, които инвестират в обучение на своите служители именно в областта на дигиталните компетенции. Анализ на БСК показва, че само 19% от заетите покриват изискваното ниво на дигитална компетентност за заеманата от тях ключова длъжност. В същото време 53% от работодателите търсят работна ръка с напреднало ниво на основните дигитални компетенции. На фона на тези данни как според Вас ще се случи навлизането на ИИ в българската икономика?
Ще стане по-бавно и няма да е чак толкова скоро, но със сигурност ще се случи, защото и ние сме част от глобалния пазар. Да, в България имаме един сериозен проблем, за който аз вече много години в моята работа говоря постоянно и се опитвам по някакъв начин с нещата, които правим, да предизвиквам промяна поне на едно минимално ниво, а именно това е образованието. И не само формалното образование, не само училищното образование, но и неформалното образование, образованието за възрастни. Пазарът на труда все пак е една съвкупност от хора, които влизат с определени знания, умения и компетентности, а също така и вече работещите, за които е важно да продължат да учат и да се преквалифицират и усъвършенстват.
Това, което се случва на пазара на труда и така наречените обучения на работното място – работодателите заедно с държавата са тези, които ще трябва да предложат възможности на работещите да се преквалифицират и да придобият дигитални умения, такива, каквито са нужни за съответното работно място. Има много програми, които съществуват, т. е. работодателите не са сами. Те имат помощ във вид на финансиране. Проблемът е друг. Проблемът е с програмите за преквалификация, със списъка на професиите, с 800-те часа за преквалификация и за придобиване на професионална степен. Всички тези неща ще трябва да станат по-гъвкави. Защото не е необходимо да минеш през 200 часа обучение за придобиване на едно дигитално умение. Може би за някои е необходимо, но за други дигитални умения не е необходимо. Така че трябва програмите да бъдат по-гъвкави. Трябва работодателите да са по-ангажирани с това да предлагат обучения и те да бъдат хибридни.
Те са много по-ефективни и много по-привлекателни за заетите хора. И много по-достъпни, защото реално, когато се предлагат дистанционно, може всеки от всеки край на България да ги премине.
Но да се върнем на въпроса. Всъщност в т. нар. неформално обучение или образование, или образованието за възрастни трябва да има веднъж желание и възможности от страна на работодателя, той да е наясно какво търси като умения, и то в по-дългосрочен план, не: „След 6 месеца само какво ще ми трябва?“, ами да има един ясен план за това какво трябва да бъде развито в следващите 3 – 5 години, за да може да го предложи като възможности за преквалификация на своите служители.
Но ако се върнем в голямата част на обучението и образованието в България, всъщност формалното образование, имаме застаряваща група от учители и преподаватели, които самите те трябва първо да бъдат обучени, да могат да използват новите технологии и след това всички учебни планове да бъдат така направени, че учениците освен със знания, да бъдат обучавани и за умения, които да им помагат да използват AI. Например критично мислене, функционална грамотност. Защото ние имаме огромен проблем с PISA. Ако ти задаваш въпроси на ChatGPT и искаш да разбереш, да получиш информация, в много голяма част от случаите той цитира данни, статистически. Един от проблемите в България е функционалната грамотност, тоест невъзможността на младите хора да разбират графики, да четат данни, да интерпретират информация, тоест функционалната грамотност, тя е ключова, за да може да се използва изкуствен интелект.
За колко време може да се случи реформа, така че образователната система да произвежда кадри, подготвени за пазара на труда?
Много бих се изкушила да кажа, че бихме могли да се пробваме в един цикъл от 10 до 15 години да направим такава реформа. Аз работя много с млади хора, които подпомагам да направят избор най-вече след завършване на средно образование как да продължат, дали професионално да се развиват, да продължат да учат във висше учебно заведение в България или в чужбина. Един от проблемите с изоставането и дигиталните умения в България е фактът, че всъщност България е на едно от последните места в процента на хора с висше образование след завършване на средно. И ние имаме един план за повишаване на този процент.
Всъщност висшето образование, което ти избираш, е едно фундаментално образование, което трябва да ти помогне за следващите 40 до 50 години трудов стаж. Така че ключово е във висшето образование всъщност да бъдат сериозно направени реформи, така че обучителните и образователните програми да бъдат онези, които да подпомогнат младите хора да придобият точно тези умения. А ако не са се научили да учат в средното образование, защото едно от най-важните умения за мен е умението да учиш, и то да учиш самостоятелно, да намираш информация, да намираш обучения, критично, да виждаш доколко можеш да разчиташ на тази информация. Тоест тази проверка на достоверността на данните, отново функционална грамотност, и след това да умееш да учиш, да умееш да решаваш какво ново е необходимо да учиш и защо да го научиш. Всички тези неща, всички тези знания, умения всъщност ти можеш да ги придобиеш като част от висшето си образование.
Другото в България, нека още малко да се върнем в средното образование, 50% от завършващите средно образование всъщност учат в професионални паралелки. ИИ, дигитализацията, автоматизацията трябва да бъдат сериозно застъпени във всички професионални гимназии, във всички специалности, които тези професионални гимназии предоставят. Не само гимназиите, които предоставят образование по компютърни мрежи и по информационни технологии, трябва да заложат обучение в тази насока. Аз имах в началото на тази година среща с една професионална гимназия и говорихме за проекти и те ми казаха: „Ами ние не можем да правим проекти, защото все още не сме компютъризирани в нашето училище“. Оттук нататък колко адекватни са всички завършващи това училище деца на пазара на труда? Ами не са. А колко програми има в България, които дадоха милиони за закупуване на техника, на всякакво оборудване, която седи в едни мазета и идват нови неща, които просто няма кой да ги използва, защото учителите нямат умения да ги използват. Всъщност реформата трябва да бъде кардинална и трябва да бъде свързана с това тотално да преквалифицираме учителите.
Кога в процеса на образование трябва да се научим да учим?
В пети клас. Oт първи до четвърти клас, все още са деца и имат по един учител. Всъщност сериозното предизвикателство, където рязко всъщност губим децата, е пети клас. Този критичен пети клас, в който те започват да имат различни предмети с различни хора, спират да ходят на задължителна занималня и трябва да се научат да учат, да планират времето си така, че да покриват това, което трябва да усвоят извън училище и затова никой не им помага. Освен това имаме и едни поколения родители, които всъщност не са били научени да учат. Има много сериозна връзка между нивото на функционална грамотност на едно дете и образованието на родителите и етноса.
Проблемът с кадрите е повсеместен. Къде е мястото на кариерното ориентиране в решаването му?
Кариерното ориентиране в развитите държави се използва като политически инструмент, свързан с политиките за това какви кадри да обучаваме, какви програми да се предлагат в средното и висшето образование и как всъщност тези кадри да са адекватни на нуждите на пазара на труда. Така че кариерното ориентиране е мощен инструмент. В България имахме едни много добри опити в това да направим кариерни центрове за средното образование по проект. Аз много уважавам проектите, защото те са пилотна възможност да тестваш един или друг модел, да намериш този, който е добрият, подходящият, работещият за съответната държава и след това да го направиш политика.
Проблемът у нас е, че когато свърши проектът, ние решаваме защо трябва да даваме сега национално финансиране, за да продължим да правим дадено нещо, или просто го забутваме някъде между другото. Кариерните центрове, които съществуваха, те бяха 28 регионални центъра, в момента се намират в едни центрове за личностно развитие, където се занимават много с приобщаващо образование, с деца със специални образователни потребности и между другото, с кариерно ориентиране.
И съответно ефективността рязко падна. Появи се ковид, тези хора, които ние като фондация обучихме, за да работят в тези кариерни центрове, всъщност доста време не са били преквалифицирани. А нашата професия е много динамична. Вече да предлагаш дигитално онлайн кариерно консултиране според мен стана нещо съвсем нормално и тези хора могат да правят онлайн кариерно консултиране, ако ги обучат, ако им помогнат, дадат ресурси, инструменти да го предлагат, а не да ходят по график два пъти годишно във всяко училище.
Няма фокус върху това колко е важно, не че другите неща са по-малко важни, те са много важни, но ако искаме да имаме кадри, трябва всъщност да инвестираме в това отрано да подготвим младите хора за това какво ги очаква и да използват талантите и интересите си за това после тези неща да им станат професия. Другият проблем са HR-ите.
Защо?
Aми защото те не обичат, много да се променят. Тоест те си имат едни много стриктни обяви за работа и очакват да дойде перфектният човек, но той няма да дойде. Тоест тази гъвкавост не трябва да е само при кандидатите, тя трябва да е и от другата страна. И обратната връзка. Добре, един кандидат не е за мен, не ми харесва или пък харесва ми, но не мисля, че е подходящ за нашата фирма. Той има много заложби, учил е много. Може би би бил подходящ за някое друго място, но не умее да се представя. Не умее да си подготви автобиографията. Ами напишете му две изречения, кажете му: „Потърси помощ, ето ти един линк, изгледай едно видео, оправи си документите за кандидатстване, за да може другия път някой да те покани на интервю“. Обратната връзка – никой не обича да дава обратна връзка. Но иначе как? И аз не обичам да ми дават обратна връзка, но това е най-добрият начин да се променям и да се уча.
В скорошно интервю отбелязвате, че и бизнес, и образование „трудно отделят ресурс и капацитет за това да обучат хората или учениците и след това да ги използват“. Какво на практика означава това за българския пазар на труда?
Означава да сме в постоянна липса на кадри. Аз съм привърженик на дуалните форми на обучение в професионалното образование и във висшето образование все повече. Дуалното образование, швейцарския модел – работодателите оценяват, че всъщност това да вземат един млад човек и да го обучат и 3 години той да ходи на работа при тях, освен че им носи добавена стойност, защото той работи за тях, всъщност това е инвестиция в качеството на работната сила в един дългосрочен план. Защото той ще обучи 10 деца. Те може би няма да останат всички при него, но ще дойдат други, които колега от този бранш е обучил. Т. е. това ще са кадри с практически умения, с умения да използват технологиите, които се използват в този момент на пазара на труда.
Инвестирането в дуалното образование е нещо, което Министерството на образованието се опитва напоследък да прави активно, но за съжалени, отново липсва гъвкавост. Трябва да са по-гъвкави възможностите, защото една малка фирма може да вземе един човек, двама души, трудно ще си обучи наставник, защото дуалното образование всъщност това е учене, това не е работа. Трябва да има един човек, наставник, който всъщност през цялото време да помага на тези млади хора да се учат, докато работят. Трябва да има от другата страна един преподавател, който не просто да се разхожда, да проверява дали учениците са отишли на работа, а да бъде достатъчно добър експерт и да знае много, за да може да оцени дали това, което учат по време на работата, е полезно за тяхното бъдещо професионално развитие.
Преди много години ние решихме, аз работех за Американската агенция за международно развитие, да направим обучение на учители, които се занимават с управление на хотелската индустрия. И тогава хотелите „Радисън“ и „Шератон“, които вече ги нямаме в София и двата, отвориха врати да направят обучение на 30 учители по 15 във всеки един от хотелите за 2 седмици, даже ги настаниха да спят там. Толкова мърморене аз в живота си не съм виждала.
От учителите?
От учителите. Те бяха постоянно недоволни. Много нещастни, че някой ги кара да работят и не искаха да се променят. Не искаха да разберат, че това, което те преподават, е остаряло и че трябва да го преосмислят. Т. е. ето тази промяна е всъщност разковничето. Всъщност това, което се случва в момента, е последствие от четвъртата индустриална революция – дигитализация, интернет на нещата, изкуствен интелект. Сега, вече 2020 г., започнахме да си говорим за пета индустриална революция и тя е така нареченият Хюмън сентър – човекът в центъра на всичко, което се случва – устойчивост на работа с индивида, суперкъстъмизация. Тоест всичко, свързано с това да бъдем максимално гъвкави и да отговаряме на нуждите, това ни предстои и работодателите трябва да се адаптират към това, което се случва.
Кои ще са най-важните умения за пазара на труда в бъдеще?
Това ще са умения, свързани с критично мислене, умения за учене, умения за аналитично мислене, функционална грамотност и също така лидерски умения и умения за промяна. Едно любимо мое нещо е, че всъщност, за да се променяме, трябва да умеем да забравим това, което сме знаели, да научим нещо наново. И това е нещо много трудно. Никой от нас не обича да се променя. Аз в кариерното консултиране имам често много големи проблеми с родителите на децата, с които работя, и по-често с татковците.
Те са много по-трудно приемащи промените. Има програми в България, университетски, не са се променили много от времето, когато аз съм учила и това не е положително за тях. Да, аз съм учила Machine Learning, учила съм математическа логика, учила съм математическо моделиране и всичко това е в основата на ИИ, и е било преди 30 години. Нека да бъдат учени, но да бъдат учени по начина, по който учат съвременните деца, поколението Z. Не да помнят наизуст, а критично, използвайки теорията, да я прилагат на практика.
Има програми, които университетите в чужбина предлагат, и те са много по-практически насочени, много по-модулно направени.
Така че например, ако са 10-седмичен модул, първите 2 до 4 седмици се преподава теория, след което проектно базирано обучение, което е нещо много ценно и много близко до младите хора, след което получават групови проекти, работа в екип. За да използват наученото, влизат в лаборатории и всъщност трябва да създадат нещо. Имам такъв конкретен пример със студенти, учещи машинно инженерство. Във всеки модул те трябва да създадат дадена нова джаджа или програма, приложение, но нещо, с което на практика да приложат наученото теоретично знание. Използват лаборатории, имат даже бюджети да си купят части, ако са им необходими. И така, аз съм убедена, че ще са научили повече, отколкото един семестър, примерно физика.
Как ще изглежда пазарът на труда у нас след 5 години?
Може би няма чак толкова много да се е променил. В момента например имаме страшно голям аутсорсинг сектор. Със сигурност аутсорсингът няма да изчезне, но ще бъде автоматизиран доста повече. Така че броят на хората, които ще работят в аутсорсинг индустрията, може би ще е по-малък. Другото е с програмирането. Ние знаем, че на базисно ниво ИИ програмира добре.
Т.е. хората, които са обучени просто да кодират, да пишат код, без да имат задълбочени математически познания, може би техните работни места ще са понамалели и ще има нужда от повече по-добре обучени специалисти, които да използват ИИ и технологиите, за да извършват тези рутинни дейности. Тоест да правят по-добре математически модели да управляват проекти. Защото според мен едни от най успешните професии са мултидисциплинарните. Тоест, ако един човек, завършил програмиране и информатика, има добри лидерски и социални умения, той е безценен на пазара на труда.
Споменахте вече за няколко професии, че ИИ е най-подходящ за автоматизация на базовите нива в тях. Как тогава ще се обучат бъдещите младши специалисти?
Това е големият проблем. Младшите кадри трябва да бъдат обучени да използват технологиите още докато се обучават в университета. Това е промяната, която трябва да се случи на ниво образование. Освен това ще трябва по-бързичко да се научават. И всъщност отново ролята на ментора, на мениджъра ще бъде да ги научи как да бъдат ефективни на пазара на труда. Имам друг любим пример. Другата професия, която според мен ще бъде много технологично засегната, е медицината.
Телемедицината, всички знаем, че става все по-леснодостъпна и за места, където няма възможност за медицински услуги. Например в Африка има много такива проекти, които работят точно в тази област – диагностика. По-лесно ще се случва. Ще трябва да има добре обучени лекари, които на базата на информацията, която ще получават, да могат да вземат информирани решения и да поставят диагнози. Аз, когато работя с ученици, които в 7. клас имат желание да стават лекари, винаги ги съветвам от 7. до 12. клас да изберат паралелка с профил, който е свързан с информационните технологии, а не с химията и биологията. Те достатъчно ще учат химия и биология във висшето си образование, докато трябва да бъдат технологично грамотни, за да могат да използват технологиите в медицината. Има и други такива примери, но този е много показателен.
