Какви са глобалните и местни HR тенденции в сферата на производството за 2023 г.?

Снимка: Economy.bg

Gi Group Holding, един от водещите световни доставчици на услуги за развитието на пазара на труда, представи официално глобалните и местните HR тенденции в производствената сфера в своя последен доклад „Производство – глобални HR тенденции 2023 г.“. С глобален пазар на стойност $16,4 трилиона (17% от световния БВП) през 2021 г., производството се счита за гръбнака на социалното и икономическо развитие.

Общо 54% от световния производствен пазар е концентриран в Азия. Европа и Северна Америка се борят за втората позиция съответно с 19% и 18%. Регионите на Африка, Южна Америка и ОНД произвеждат заедно по-малко от 10% от общото количество продукти на производствения пазар.

Производствената индустрията расте както в световен мащаб, така и в България. Пловдив, София, Стара Загора и Русе са индустриалните гиганти на българската индустриална географска карта.

AI и автоматизацията в производството
Въпреки нарасналото използване на AI и автоматизацията в производството 51,3% от мениджърите казват, че човешката работна сила ще остане от решаващо значение за индустрията. Докладът на Gi Group Holding установява, че 85% от вземащите решения в производствената индустрия вярват, че търсенето на специфични професионални профили ще се промени в бъдеще. Въпреки общоприетото убеждение, че технологичните инструменти ще обезсмислят голям брой човешки работни места, повече от един на всеки двама (51,3%) мениджъри в производството са убедени, че работната сила ще остане от решаващо значение в бъдеще. 23,3% очакват, че автоматизацията ще създаде нови работни места и възможности за кариера, а други 20,3% смятат, че работниците ще бъдат прехвърлени на нови позиции.

Като цяло автоматизацията се разглежда като възможност за компаниите да увеличат производството и да останат конкурентоспособни, а за служителите да подобрят уменията си, да растат професионално и да получават по-високи заплати. Това обаче може да представлява риск за работниците с недостатъчни или остарели умения.

„Тенденцията в Европа, както и в България е, че индустрията не може да покрие нуждите си от човешки ресурс, затова и единственото реалистично решение е преходът към автоматизация. Въпреки това работната ръка ще остане ключовият фактор в производството. За следващите 5 години това остава и най-голямото предизвикателство пред компаниите и агенциите за работа – как ще се намират хора, как ще се обучават. Технологиите се развиват толкова бързо, че за хората става трудно да ги следват и да се учат.“, каза Димо Попов, Мениджър Подбор и Временна заетост в Gi Group

Умната фабрика: еволюцията на производство
Автоматизацията, наред с устойчивостта, е една от основните тенденции, които са водещи в индустрията и допринасят за нейното развитие. Според доклада 84% от компаниите вече са въвели инструменти за дигитална трансформация, като облачните изчисления (27%) и цифровата интеграция (22%) са най-използваните, следвани плътно от анализ на голяма база данни – анализи (20%), киберсигурност (19%) и, не на последно място, роботиката и изкуствения интелект (16%).

„На практика вече няма така наречените „сини якички“ и гащеризони във фабриките – работата вече не е точкова тежка, но за сметка на това изисква определена квалификация и образование. Бъдещето на индустрията е специализираните кадри да управляват хората, а ниският сегмент работници да управляват машините. Поточната линията вече не е линия, а е една умна машина, която комуникира с други системи, оптимизира и се учи“, обясни Димо Попов.

Снимка: Gi Group Hlding

Очаквани последици от дигиталната трансформация
С изключение на Китай, всички други респонденти смятат, че автоматизацията като цяло не само няма да намали работните места, но и ще отвори нови такива. 53% от анкетираните очакват, че внедряването на нови технологии ще генерира повишена производителност, докато 42% твърдят, че ще постигне повишаване на ефективността.

Недостиг на работна ръка: нарастващо предизвикателство в една бързо развиваща се индустрия
66% от компаниите, съобщават за трудности при намирането на специализирани работници, което превръща недостигът на работници в най-голямата грижа, пред която е изправена производствената индустрия в момента. Повсеместният недостиг на работна ръка се дължи на няколко причини, включително липсата на подходящи умения и погрешното възприемане на производството като индустрия, изискваща физическа сила и сфера, в която преобладава ръчният или нискоквалифициран труд.

„Наблюдаваме намаляване на количеството на хората, които искат да работят в производствената индустрия. Свидетели сме на драстична липса на кандидати, като броят им е спаднал в пъти в сравнение с 2018, 2019 и 2020, особено в ниския сегмент. Нараства броят на обявите, като вече расте със стотици. Регистрирахме обаче и тенденцията, че по време на пандемията много хора се върнаха в България и голяма част от тях вече нямат желание да ходят да работят нискоквалифициран труд в Западна Европа.“, каза Галина Попова, Регионален Мениджър в Gi Group.

„Производствената индустрия не е атрактивна за младите хора, имиджът ѝ все още е лош, свързан с представата за „мръсна“ и трудна работа. В България младото поколение трябва да бъде привлечено към индустрията и един от начините е да няма разлика в отношението към хората, независимо дали са на високо или на ниско ниво. Младите не търсят стабилност, те още на 20 години вече са сменили една работа, имат собствен бизнес, занимават се с инфлуенсърство, имат или мислят за инвестиции“, каза Димо Попов и допълни: „Нужно е да се промени отношението към индустрията чрез ПР, маркетинг и работа с родители и деца. Промяна може да има само чрез адекватно образование и подобрен имидж на производствената сфера.“

„Нашето работно население е прогресивно остаряващо. В момента над 620 000 от работниците в страната, около 21% от работещите, са на възраст над 55 г.. Кандидатите в производствената сфера са повече жени при ниските позиции и предимно мъже за високите. 45-58 годишни са дамите в производството, младите дами в България не учат инженерни специалности“, допълни Галина Попова.

Какви умения ще бъдат все по-търсени в близко бъдеще и кои ще са най-търсените професионални профили?
68% от експертите по света са съгласни, че от ниско и средноквалифицираните работници все повече ще се изисква опит със специализирани инструменти и машини, както и специализирано обучение. 71% заявяват, че за специализираните служители от решаващо значение ще бъде да притежават дигитални умения и умения за управление на проекти и умения за публично говорене. Докладът разкрива, че 85% от анкетираните вярват, че търсенето на специфични професионални профили ще се промени дълбоко през следващите години, тъй като производството се развива. Когато става въпрос за ниско и средноквалифицирани работници, компаниите в близко бъдеще ще търсят основно производствени оператори и оператори на машини и устройства, но ще очакват от тях и отговорности свързани с поддръжката на машините и контрола на качеството. Най-търсените специализирани роли ще бъдат на хора, които планират процеса на производството, мениджъри по осигуряване на качеството и мениджъри по поддръжката.

Непрекъснатото учене се счита за ключово за осигуряване на пригодност за работа през целия живот според 76% от интервюираните експерти. Като цяло 87% от компаниите наистина вече са планирали вътрешно или външно обучение относно използването и управлението на цифрови инструменти.

„В България най-голяма липса има на инженери и оператор-техници. Няма вече достатъчно технически гимназии, които да подготвят специализирани специалисти, а за съжаление и образователната система отдавна не кореспондира с нуждите на бизнеса. Тази пропаст става все по-голяма с годините. Липсват и хора в ниския сегмент, затова и част от компаниите се насочиха към наемане на хора от трети страни, от Близкия изток и бившия Съветски съюз, но това не е дългосрочно решение за тази много бързо растяща индустрия. В България в момента вече имаме двоен проблем – от една страна нямаме кадри, които да наемаме, от друга страна нямаме мотивирани бъдещи кадри, които да обучаваме.“, допълни Галина Попова.
Докладът е резултат от проучване, проведено от Istituto Piepoli, независим институт за маркетингови изследвания, върху извадка от 240 лица на ключови позиции (мениджъри на човешки ресурси, мениджъри на заводи, производствени мениджъри) на компании в производствена индустрия. Проучването е проведено в 6 държави (Бразилия, Китай, Германия, Италия, Полша и Обединеното кралство). Резултатите бяха подкрепени от настолен анализ, извършен от компанията за управление на данни INTWIG.