България е на дъното в ЕС по дигитални умения

България се нарежда на 26-о място (заедно с Гърция) сред 27-те държави членки на ЕС в класирането съобразно Индекса на Европейската комисия за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2021.

Вижте как се представя България при отделните показатели:

По отношение на човешкия капитал България се нарежда на последно място сред 27-те държави членки на ЕС и така остава доста под средното равнище за ЕС. Лицата, които притежават поне основни цифрови умения, възлизат на 29% от населението на България на възраст от 16 до 74 години в сравнение със средно 56% за ЕС. Предприятията все още срещат трудности при намирането на квалифициран персонал, за да осъществяват иновации и да се разрастват.

Що се отнася до свързаността, България достига едва 59% при цялостното разпространение на широколентовия достъп до интернет сред домакинствата с абонамент (средна стойност за ЕС: 77 %), като също така изостава при разпространението на фиксиран широколентов достъп до интернет със скорост поне 100 Mbps (15 %, при средно 34 % за ЕС).
При мобилния широколентов достъп има висока степен на покритие с 4G мрежи, но покритието с 5G мрежи е 0% за 2020 в сравнение със средно 14% за ЕС. Разпространението на мобилен широколентов достъп до интернет все още е ниско — 63 % (при средно 71 % за ЕС). Наскоро приключилият търг за 5G мрежи е важна стъпка към постигане на своевременно внедряване на 5G, въпреки че все още липсва достатъчен радиочестотен спектър в определени обхвати. В резултат от търга беше постигнато значително подобрение в сравнение с 2020 г.; готовността за навлизане на 5G сега е 20,55 % при средно 39 % за ЕС.

По отношение на интегрирането на цифровите технологии от страна на предприятията в България картината е смесена. Държавата инвестира в научни изследвания и цифрова инфраструктура, но тяхното въздействие би се увеличило, ако повече предприятия бъдат насърчавани да ги използват. Освен това, интензивното информиране за това как новата инфраструктура може да помогне на МСП да се цифровизират и да повишат равнището на уменията си може да има положително въздействие.
Използването на изкуствен интелект е по-широко разпространено от средното за ЕС.
От друга страна повечето МСП все още не извършват електронна търговия: 8 % от българските МСП извършват продажби онлайн, 3 % от МСП реализират трансгранични продажби, а 8 % от оборота е от онлайн сегмента (тези стойности са приблизително наполовина на съответните средни стойности за ЕС).

По отношение на цифровата публична администрация остарялата правна уредба продължава да е основна пречка. Потребителите на услуги на електронното управление съставляват едва 36 % от потребителите на интернет (средно за ЕС: 64 %), а цифровите обществени услуги за гражданите са с резултат 57 от 100 (средно за ЕС: 75). Независимо от това цифровите обществени услуги за предприятията и използването на отворени данни от публичните администрации са малко над средното за ЕС. Националната стратегия в тази област и дейността на Държавна агенция „Електронно управление“ доведоха до обещаващи подобрения. Бяха предприети редица действия за работа с хората, с цел да се насърчи използването на услугите на електронното управление (с подкрепата на фондовете на ЕС). Все още има забавяния в прилагането на електронна идентификация и електронния подпис, въпреки че се предлагат и други начини за идентификация. Беше дадено предимство на системите за подпомагане на решенията в областта на електронното здравеопазване, за да се подкрепят процесите на администриране в здравеопазването и кампанията за ваксинация срещу COVID-19.