В България търсенето на ИТ кадри се запазва и даже ускорява в кризата - Радослав Николов, изпълнителен директор на компанията, пред Economy.bg
Как SAP Labs България преминава през коронакризата, какви са плановете на компанията за разрастване на екипа, какви са тенденциите на пазара на ИТ кадри, двигател или спирачка за иновациите е Covid-19 пандемията, какви са предимствата и недостатъците на България като локация за развойни центрове - тези и други въпроси коментирахме с Радослав Николов, изпълнителен директор на SAP Labs България.
Г-н Николов, колко служители има SAP Labs България в момента и планирате ли да разкриете нови работни места?
Тази година компанията ни празнува своята 20-та годишнина. От 60 колеги през 2000 вече сме над 1060 души. В последните години поддържаме стабилен ръст на новите работни места от около 10% всяка година, като планираме да го запазим и занапред.
Всички ваши служители ли преминаха към режим „home office“?
През месец март реагирахме много бързо и затворихме офисите си. Ние сме подготвени да работим home office, тъй като имаме тази практика и отпреди. Бързо се адаптирахме и запазихме продуктивността си. През юни отворихме ограничено един от офисите на компанията ни, в който могат да работят колегите ни, за които е невъзможна работата от вкъщи или имат силно намалена продуктивност. Продължаваме в този режим и досега, като много малко колеги работят от офиса. Поставяме на първо място здравето и безопасността на колегите, така че планираме да продължим да работим home office и в следващите месеци.
Какъв модел на работа ще следвате в бъдеще – от офиса, от вкъщи, хибриден?
Със сигурност след пандемията начинът ни на работа няма да е същият като този преди нея. В момента дискутираме различни варианти за гъвкава работа и очаквам да имаме хибриден модел на работа в бъдеще.
Кога се очаква да възобновите подбора на персонал? От какви специалисти ще имате нужда?
Ние не сме спирали подбора, като по време на пандемията в компанията ни са дошли над 120 нови колеги – изцяло отдалечено наети и onboard-нати в работата ни.
Търсим софтуерни разработчици, DevOps специалисти, стажанти, откриваме изцяло нови екипи, в общи линии доста динамично се развиват нещата при нас.
Скорошно проучване показа, че много от новонаетите в софтуерните компании у нас са българи, завърнали се от чужбина. Наблюдавате ли и вие подобна тенденция?
В нашата компания на този етап не мога да кажа, че наблюдаваме подобна тенденция. Но пандемията и гъвкавостта от гледна точка на отдалечена работа карат хората да преосмислят местоживеенето си. Мои познати се върнаха да работят за чуждестранните си работодатели от България и сега реално могат да видят колко много се разви страната ни в последните години.
Как пандемията ще промени пазара на ИТ кадри у нас? Ще се ускори или намалее търсенето?
В България търсенето на ИТ кадри се запазва, а даже и ускорява. Страната ни има много предимства в ИТ сферата, които се открояват още повече по време на пандемия и възможност за отдалечена работа – като оптимизирани разходи и висока добавена стойност например.
Какви специалисти ще се търсят? По-опитни и съответно скъпоплатени или обратно?
Търсенето на ИТ специалисти се увеличава във всички направления – работа има и ще има и за по-опитните и квалифицирани професионалисти, както и за тези, които са в началото на кариерния си път.
Двигател или спирачка за иновациите е Covid-19 пандемията?
И двете. Двигател е, защото по време на пандемията и работата от вкъщи в нашата ИТ сфера хората пестят време (например от пътуване до офиса). Това време може да се вложи в обучение и развитие, в повече работа и в по-пълноценна почивка, което, от своя страна, води до нови идеи и нов подход към вече съществуващи проблеми. Пандемията предизвика бизнеси да преосмислят работата си, да развият продуктите си в друга посока. Образованието се дигитализира и като цяло станахме по-гъвкави в много отношения. Пандемията обаче е и спирачка, защото тя ограничи нашите контакти и работа лице в лице, което затруднява понякога екипната работа и мотивация. Идентифицирането и разрешаването на конфликти става по-трудно, развиването на екипния потенциал е по-бавно и това от своя страна прави не толкова валиден принципа на Аристотел, че цялото е по-голямо от сумата на съставните му части.
Какви са предимствата и недостатъците на България като локация за развойни центрове?
България предлага оптимизирани разходи и висока добавена стойност. Ние имаме традиции в областта на математиката и информатиката с множеството международни успехи на нашите таланти в различни състезания. В страната ни има много умни млади хора с потенциал за развитие. Културата ни, отношението ни и фокусът към резултатите също ни дават предимства като предпочитана локация за развойни центрове. В сравнение с други култури българите също сме и по-лоялни към своя работодател.
Предизвикателство е недостигът на софтуерните разработчици спрямо голямото им търсене. Мисля, че компаниите, училищата и университетите следва да си сътрудничим още по-активно, за да могат още повече младежи да избират ИТ като своя професия.
Първа част на интервюто с Радослав Николов за low-code/no-code програмирането и отражението му върху индустрията може да прочетете тук.
