„Съветистан“ ще ви отведе в бившите съветски републики Туркменистан, Казахстан, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан

 

Мраморът ме заслепяваше. Жилищните блокове се извисяваха като заснежена гора – високи и елегантни, но лишени от характер. Накъдето и да се обърнех, навсякъде беше едно и също: блестящ бял мрамор. Трескаво щраках с фотоапарата през прозореца на колата, все едно бях забързана японска туристка на амфетамини. Повечето кадри не ставаха за нищо. 

   Пътищата между редиците блокове бяха достойни за богата на нефт държава – с по осем ленти и осветявани от специално проектирани бели лампи. Автомобилите, които всъщност можех да преброя на пръстите на едната си ръка, също светеха от чистота. Предпочитаната марка беше „Мерцедес“. По широките тротоари не се виждаше и един пешеходец – само от време на време някой полицай, въоръжен с примигваща в червено палка, с която спираше всяка втора кола, според мен от скука. 

   Сякаш всичко в града идваше от бъдещето – дори спирките на градските автобуси, които имаха климатици. Само че хората от бъдещето ги нямаше. Контрастът с хаоса в самолета беше поразителен: скъпите мраморни сгради бяха просто празни черупки, а улиците бяха пусти. Единствено край пътя се забелязваха признаци на живот. Армия от наведени жени с оранжеви жилетки и покрити срещу слънцето лица яростно се бореха да поддържат града чист. Изглеждаха като партизани, които режеха, събираха с гребла, метяха и прекопаваха. 

– Ашхабад стана много красив град  благодарение на нашия президент – отбеляза моят шофьор Аслан. 

   Беше прехвърлил трийсетте, блед и изпит, и имаше малки деца. Последните четири думи бяха изговорени бързо и автоматизирано, както мюсюлманите казват след всяко споменаване на Пророка „Аллах да го благослови и с мир да го дари“, или както ние мънкаме учтиви фрази от сорта на „Няма защо“ и „Много ми е приятно“. Щях да открия, че съществуват много варианти на тази почит към президента, неизменно произнасяни все така тържествено. 

   Ашхабад беше построен с цел да смайва посетителите. „Вижте какво сме постигнали! – сякаш крещяха мраморните сгради. – Вижте ни, вижте ни!“ Световните медии може и да не следяха отблизо какво се случва в малката пустинна страна в Централна Азия, но „Книгата на рекордите на Гинес“ вече от известно време опознаваше нейните ексцентричности. През 2013 г. жителите на столицата отбелязаха поредния рекорд: Ашхабад вече официално е градът с най-много облицовани с мрамор сгради на квадратен километър в света. Твърди се, че мраморните кариери в Карара, Италия, са на привършване заради ненаситния туркменски апетит към белия камък. Обитателите на Ашхабад вече могат да се похвалят, че живеят в града с най-много фонтани в света – напук на факта, че 80% от Туркменистан са пустиня. Отвъд булевардите с по осем ленти във всички посоки се простират голи пясъчни дюни, но сред белите мраморни стени водата се лее в изобилие. Където и да отидеш, наоколо се чува ромонът на течаща вода. Освен това Ашхабад е дом на най-голямото затворено виенско колело в света – удивително стъклено съоръжение с височина 47,6 метра и затворени кабини, които бавно се въртят. Кулата на Теле- и радиопредавателния център „Туркменистан“ е висока 211 метра и включва най-голямата архитектурно оформена звезда в света. За известно време най-високият пилон за знаме също се намираше в Ашхабад, но впоследствие този рекорд беше подобрен от други бивши съветски републики.