Очакваме година на повишена пазарна волатилност и предизвикателства пред финансовите мениджъри

Деан Тодоров е професионалист с доказан опит във финансовите технологии, продажбите и управлението на търговски екипи. Започва кариерата си в сектора на финтех през 2017 г. в Лондон (Обединеното кралство) и се завръща, за да допринесе за установяването и растежа на финтех компаниите на българския пазар. Деан е завършил финанси и инвестиции в университета в Ковънтри (Обединеното кралство), а по линия на програма „Еразъм“ специализира международен бизнес в Хайделбергския университет SRH (Германия). Снимка: Economy.bg

Разговаряме с Деан Тодоров, директор на българския клон на iBanFirst, за волатилността на валутите, валутните рискове за компаниите, как биха могли да се предпазят от тях и какво да очакваме от валутния пазар като цяло през 2024 г.

В началото на януари прогнозирахте низходяща траектория за обменния курс EUR/USD. Как ще се отрази това на Вашите клиенти в България? 
През последните няколко месеца наблюдаваме пазар, който търси посока, но от началото на 2024 г. щатският долар е поскъпнал с близо 4% спрямо единната валута. Основната причина е доброто състояние на икономиката на САЩ, все още силният пазар на труда, както и крайното потребление, което въпреки рестриктивните лихви продължава да е резистентно и не показва особено намаление. Това принуди Федералният резерв (Фед) да комуникира отлагане на очакваното през м. март 2024 г. първо понижение на лихвите, което допълнително стимулира щатския долар.

Всичко това оказва отрицателно влияние върху българските импортни компании, които традиционно купуват долари, за да се разплащат с международните си доставчици. В крайна сметка това оскъпява крайния продукт на българските компании, правейки ги по-неконкурентоспособни. А тези от тях, които не упрaвляват валутния риск, ерозират и маржовете си. В макроикономически план поскъпването на долара води и до увеличение на инфлационния натиск, тъй като почти всички ресурси, включително и енергийните, са доларово деноминирани. Радваме се, че можем да предложим на клиентите си продукти за защита от валутни обезценки, като голяма част от тях ги прилагат успешно и успяват да се защитят от флуктуациите на валутните пазари. 

Федералният резерв даде да се разбере, че очаква „меко кацане“ за американската икономика и вероятно ще стартира намаляване на лихвите още през първото полугодие. От друга страна, ЕЦБ не бърза и не дава индикации за скорошно намаляване на лихвите. В същото време за първи път от 2020 г насам Банката на Англия даде индикации за намаляване на лихвените проценти. Как тези процеси се отразяват на бизнеса у нас? 
Факт е, че очакванията за 2024 г. са за старт на цикъла на намаление на лихвите от почти всички основни централни банки по света. Както винаги обаче ще е от изключителна важност моментът, в който ще стартират намаленията на лихвите. За момента все още централните банкери не дават ясен отговор кога ще се случи това. В САЩ, вече е почти сигурно, че първото намаление няма да се случи преди м. май или юни заради все още движещата се от инерцията на стимули щатска икономика.
В Европа мненията са, че е възможно да видим понижение на лихвите на заседанието през м. април, но и двете централни банки заявиха, че ще изчакат още данни, които да потвърдят, че инфлацията е под контрол и твърдо се е запътила към поставените цели (2% год. инфлация). За да не бъдат повторени грешки от миналото, не очакваме Фед и ЕЦБ да прибързат с решенията си. От гледна точка на отражението върху бизнеса у нас то ще е минимално – лихвите в България останаха на сравнително ниски нива, особено в левове. Тези бизнеси, които имат финансирания в евро могат да очакват намаление на лихвените плащания в рамките на 75 – 100 базисни точки през втората половина на 2024 г. в резултат на трансмисионните механизми на основните лихви. 

Всички знаем, че икономическият двигател на Европа е Германия, чиято икономика обаче показва белези на забавяне, а някои анализатори прогнозират дори кратка рецесия. Цялостното икономическо здраве в Европа е „крехко“. Възможно ли е и как бизнесът у нас може да избегне рискове, ако все пак ЕС изпадне в рецесия? 
За четвъртото тримесечие на 2023 г. европейската икономика и в частност германската, регистрираха лек спад на тримесечна база. Това няма как да не се отрази и на българската икономика, която е доста отворена, а Германия и Европейският съюз са основни наши търговски партньори. Вече виждаме известно забавяне в износа на България за втората половина на 2023 г., причинено от икономическата слабост на Европа (между 10% и 20% спад в износа за страни като Германия, Италия и Франция за цялата 2023 г. спрямо 2022 г.). За съжаление, няма рецепта, която да ни предпази от това. Единственият начин да се минимизират ефектите от подобни рецесии, е да се повишава конкурентността на икономиката, да се инвестира в продукти с висока добавена стойност и пазарните рискове да бъдат управлявани умно и отговорно. 

Доколко са склонни българските компании да поемат финансов риск и какъв?
Финансовите рискове пред българските компании са под няколко форми, но основните сред тях, пазарният и кредитният риск, могат да бъдат в голяма степен елиминирани. Компании като iBanFirst имат за цел да предоставят на финансовите мениджъри актуални и работещи продукти за елиминиране на пазарния валутен риск. От 2022 г. насам, след огромните флуктуации на финансовите пазари, наблюдаваме все по-голям интерес и желание тези рискове да се управляват от страна на финансовите отдели на компаниите. Виждаме обаче и компании, които продължават да рискуват и не вземат под внимание негативните последици, които могат да произлязат от неглижиране на пазарния риск. Българските компании все още се учат, като постепенно достигат европейските компании, които имат дълга история в управлението на подобни негативни влияния. 

Кои според Вас са основните фактори, които ще диктуват финансовите решения на клиентите Ви през 2024 г.? 
През настоящата година ще има редица важни събития, които ще окажат значително влияние върху пазарите, включително и валутните. Както споменах, централните банки се готвят да започнат цикъла на финансови улеснения по-късно през годината. Като ефект това ще е най-голямото предизвикателство пред всички изложени на валутен риск. На второ място, по-късно през годината са и изборите в САЩ, които отново имат потенциал да прекроят множество зависимости и да се отразят на финансовите пазари под формата на екстремна волатилност. Не на последно място геополитическата ситуация също е достатъчно непредсказуема, което прави вземането на решения за управлението на финансовите рискове изключително предизвикателно, но и показва, че неглижирането им не е вариант. Ние сме близо до нашите клиенти, опитваме се да ги подготвим за големите неизвестни, като комуникираме с тях. Връзката е двупосочна, защото клиентите са тези, които имат най-много информация за собствените си бизнеси и рисковете пред тях. Ние можем само да допълним тяхното добро управление. 

Как очаквате да се развие финансовият пазар тази година? 
Очакваме година на повишена пазарна волатилност и предизвикателства пред финансовите мениджъри – лихвите ще бъдат понижени при основните централни банки, очакват се президентски избори в САЩ, а геополитическите конфликти ще усилват реакцията на пазарите и ще правят още по-трудно прогнозирането на рисковете.

Какво ще промени преминаването на България към еврото? 
Важно е да отбележим, че България е във валутен борд вече 27 г. Еврото се е превърнало в неофициална основна валута за българския бизнес, като над 80% от износа и вноса се осъществява в нея. Много изследвания показват, че положителните фактори за икономиката ще са много повече от отрицателните. Икономическите и фискалните правила на ЕС, включително Пактът за стабилност и растеж, който е основен компонент на Икономическия и паричен съюз, насърчават икономическата стабилност и растежа. Намалението на трансакционните разходи, както и подобреният достъп до финансиране на българските компании са друг положителен аспект на приемането на еврото за официална парична единица. Очаква се лихвите по кредитите да конвергират към средните нива за еврозоната, като този ефект няма да е толкова ясно изразен в момента поради и без това ниските лихви за бизнеса у нас. Рискът от повишението на инфлацията след приемане на еврото е минимален, като това беше нагледно доказано след приемането на Хърватска в еврозоната в началото на 2023 г.