вторник, 05 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2701 прочитания

    Ето как България може да участва във формирането на бъдещите стандарти на програмния език С++

    Как България стана първата страна от Източна Европа домакин на световна среща по стандартизация на C++ - инициаторът на събитието д-р Васил Василев пред Economy.bg
    22 май 2023, 16:41 a+ a- a

    България ще е домакин на международна среща за стандартите на програмния език С++. На 9 юни в София ще гостуват създателят на програмния език С++ Бярне Строуструп и Брайс Еделстийн Лилбак, един от председателите на работни групи за стандартизация на програмния език С++ към Международния комитет по стандартизация. Те ще изнесат лекции за бъдещето и новите стандарти на програмния език пред българската технологична общност. В събитието ще участват и експерти от българската група към комитета за С++ стандарти, и представители на Българския институт за стандартизация. Те ще обсъдят как местната технологична общност може да участва във формирането на бъдещите стандарти на С++.
    От 12 до 17 юни във Варна ще се проведе редовна среща на работната група WG21 към международния комитет ISO/IEC/JTC 1/SС 22, която е ангажирана с разработване и приемане на стандартите за програмния език С++. Очаква се повече от 100 световноизвестни експерти в областта на езиците за програмиране от водещи технологични организации да присъстват на срещата и да работят съвместно по новата версия на програмния език (C++ 26). Срещите се организират с партньорството на софтуерните компании Chaos и VMware.

    Каква е целта на събитието и защо е важно то да се проведе в България, как може страната ни да допринесе за формирането на бъдещите стандарти на програмния език С++, има ли одобрени и вече прилагани предложения от България – тези и други въпроси коментирахме с д-р Васил Василев – член на работната група за стандартизация на С++ (WG21) и инициатор за провеждането на среща на групата в България.

    Васил, България е домакин на международна среща за стандартите на програмния език С++. Вие сте инициатор на събитието. Защо е важно тази среща да се проведе в България?
    За мен е важно да се проведе в България, защото това е една нова дестинация за Комитета за C++. Смисълът на тези срещи е да се провеждат в различни държави, тъй като това подпомага местните общности от потребители да консолидират тяхното използване на езика. Например езикът се използва по различен начин от различните компании, като във всяка държава компаниите правят различни продукти. И смисълът е, че когато дойде стандартизационната група в дадена държава, тя подпомага местното общество да се структурира и да покаже как използва езика. Имаме вече няколко фирми в България, които мислят за стандартизация и показват техния начин на използване на езика. Това в крайна сметка ще допринесе за по-добрите следващи стандарти. Така се развива и т.нар. senior талант.

    Каква е целта на събитието? И за кого е предназначено то?
    Това събитие се организира във Варна. Планираме го от 7 години. Когато българското национално тяло започна да участва активно в процеса по стандартизиране на езиците, направих предложение, че е добре да се проведе в България като нова дестинация. Марк Зерен от VMware беше направил същото предложение. Тогава председателят на работната група ни свърза и започнахме с организацията. Не ни отне дълго време да убедим и колегите от Chaos да участват като спонсори. След това отправихме и официална покана.
    Иначе това е работна група експерти от цял свят, които ще дойдат тук, за да обсъждат как да променят езика С++, така че да го адаптират към съвременните предизвикателства. Самото събитие във Варна е на експертно ниво. То е затворено, но можем да дадем покани за еднократно участие на всички заинтересовани как работи процесът по стандартизация. Важното е да можем да затвърдим България като високотехнологична дестинация. Защото не само продуктите и компаниите, но и срещите и самото структуриране на локалните разработчици са важни, за да можем да отидем на следващото ниво в технологичния сектор.

    Как се става официален представител в процеса по стандартизация на програмните езици?
    Ако има някой заинтересован, да стане, първо се изисква да премине през регистрация в Български институт по стандартизация. След като получи одобрение от Института по стандартизация, той вече може да участва на международните срещи. Участието в националната група по стандартизация на С++ е отворено за всички желаещи. Интересуваме се от участници, работещи за организации, където С++ е основен език за разработка. Нашата група участва в разработката на международния стандарт, но от името на България. И когато отидем там, ние представляваме технологичния сектор на България. Така че трябва да имаме обща позиция. Защото отделната държава в процеса на стандартизация има един глас за всяко предложение, което се приема или отхвърля. Например България и Китай имат един глас без значение какво е населението. И България трябва да формира национална позиция. Това е формалният процес. При неформалния, когато се обсъждат предложенията, надделява този, който има по-добри технически аргументи. Той успява да убеди голяма група от комитета. Така че тези формални гласувания се случват доста рядко, само когато няма консенсус. Идеята на участието в тези срещи е всички да се обединят около някакво консенсусно решение. Така че колкото по-добър е човек в техническата част и в начина, по който убеждава своите колеги, толкова по-голям шанс има неговите предложения да бъдат одобрени. Имаме и много примери, в които няма нужда дори и от национално тяло, което да ги предложи. Има хора, които просто предлагат някакви смислени неща, одобряват ги и влизат в стандарта. Има и такъв българин.

    Има ли одобрени и влезли в практиката предложения от България?
    Имаме участие от 2015 насам. През това време имаме няколко успешни и няколко неуспешни предложения. Но и преди това имаше българско участие в процеса на стандартизация.
    И може би сред предложенията с най-съществен принос за цялостното развитие на езика идват от българин. Той е Петър Димов. Неговите предложения са няколко. Вероятно тези с най-сериозен принос са за начина на по-безопасно управление на паметта. Така че, когато има експертност и добри предложения, комитетът чува.
    Но идеята на националното участие е да можем да поставим нашите експерти равностойно с другите национални тела. Защото административните структури могат много по-добре да подкрепят съответните предложения. Това не беше така до 2015. И идеята беше да имаме и административна подкрепа в Международния комитет за нашите предложения, така че да може като България да кажем: „Ето нашата позиция. Това е нашето виждане как да еволюира езикът С++“.

    На предстоящата среща ще има ли нови предложения от България?
    Тази среща е доста ключова, защото тя приключва официално стандарта за 2023 година – C++ 23 и отваря стандарта за C++ 26. За момента имаме няколко предложения от предходни срещи.

    Защо е нужно да има стандарти по отношение на програмните езици?
    Смисълът на стандарта е да се намери някакъв набор от правила, които описват даден процес или даден продукт. Като пример за недобра стандартизация се посочват тези за електрическите контакти. Всяка държава има различен тип контакт – с различни изходи и с различни спецификации, което затруднява потребителите да си пренасят електрониката и т.н. Това създава неудобство. Същото е и при езиците за програмиране. Само че не толкова обозримо, защото са виртуални. Но пък много по-бързо еволюират. И ако имаме няколко реализации на С++ и всяка прави нещо различно, коя ще е референтната? Референтната ще е тази, която е описана в стандарта. И тук идва мястото на работната група 21, която наблюдава как тези реализации еволюират, наблюдава нашето разбиране за езика, какви са приложенията му и как да се адаптира за нови приложения. Защото има различен хардуер и концепции, които се внедряват в съответните реализации. Проблемът е, че те трябва да могат да си говорят, така че една програма, написана на езика С++, да може да се пренася между различните реализации. Това е смисълът на стандарта. Но като всеки набор от правила и тук има някакви сиви зони, където правилата не са чак толкова ясни и интерпретацията не е еднозначна. В тези случаи работната група се събира и дискутира. Това накрая се записва, за да може да се уеднаквят реализациите, а работната група накрая излиза с документ. Сегашният стандарт на C++ е около 2000 страници.
    Стандартът гарантира възможността потребителите да могат да кажат: „Ето това е програма, написана на C++ , и тя би следвало да бъде пренасяна между различните реализации и да работи по начина, по който очакваме на различния хардуер“.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    01 март 2024, 17:05
    5 български компании сред най-бързоразвиващите се в Европа
    В годишната класация на Financial Times FT1000 влязоха Ampeco, euShipments.com, Pontica Solutions, Storepool и Dreamix
    01 март 2024, 15:05
    01 март 2024, 14:46
    01 март 2024, 12:48
    Кофас: Предстоят трудни времена за строителния и жилищен сектор
    Завършеното строителство в България все още е под нивото, регистрирано през 2015
    01 март 2024, 11:18
    Соня Миклай е новият главен управител на „Германо-Българската индустриално-търговска камара
    Тя поема поста от д-р Митко Василев, който бе начело на организацията в последните над 30 години
    01 март 2024, 10:55