Какво предстои и как финансовите директори да се подготвят - Красимир Чивилиев, CFO в Anakatech
Красимир Чивилиев - CFO в Anakatech. Снимка: Личен архив
През 2025 година България се очаква да стане част от еврозоната и да приеме еврото като своя национална валута. Промяната ще дойде с много нови предизвикателства пред компаниите и техните лидери. Как би протекъл практически един такъв процес, как компаниите и финансовите директори да се подготвят за преминаването от лева към евро, какви важни промени предстоят и какви са предизвикателствата?
Отговори и полезни насоки дава Красимир Чивилиев - Главен Финансов Директор/CFO в технологичната компания Anakatech. Красимир е член е на клуба на Финансовите директори за България. Носител e на наградата „CFO/Финансов директор на 2022 година“.
Г-н Чивилиев, на какъв етап сме от приемането на еврото?
Към момента страната ни е в така наречената „чакалня“ или ERM II (Exchange Rate Mechanism II/ Европейски валутен механизъм II). Този механизъм представлява подготвителен етап на членството на страната ни в еврозоната. ERM II се основава на многостранно споразумение между съответната държава членка (например, да кажем, България), държавите членки на еврозоната, ЕЦБ (Европейската централна банка), участващи в механизма. Към момента държавите членки на еврозоната са 20 (от 27 страни членки на ЕС) или това са страните, в които в момента еврото (€) е официална валута. В този механизъм страната ни трябва да престои минимум 2 години, като през това време се наблюдава стабилността на валутата ни, как страната се с справя с редица показатели (като ценова стабилност, инфлация и др.). По преценка и препоръка на държавите членки в еврозоната този срок може да се удължи, ако страната ни не е готова да премине към еврото и не изпълнява редица показатели. България влезе в този механизъм през юли 2020 година, което до момента е повече от 3 години. Много е важно да се знае, че докато страната ни е в този механизъм на наблюдение, фиксираният курс BGN/EUR = 1,95583, с който сме влезли в ERM II, може да се отклони до +/-15%. Финалното решение за фиксиране на курса, на който еврото ще замени валутата на държавата членка (в случая нашият лев спрямо еврото) се взема от държавите членки от еврозоната и държавата, която въвежда еврото, посредством гласуване с единодушие в Съвета на ЕС. Тук ролята на страните от еврозоната, които наблюдават как България се представя в този механизъм, е изключително важна, тъй като те ще дадат своите индивидуални препоръки за вземането на решение кога, дали е готова и на какъв курс страната да приеме еврото. Нагласите или очакванията на страната ни да влезе в еврозоната и да приеме еврото като валута, са за 1 януари 2025 г. Така бих обобщил етапа от приемане на еврото, в който България се намира в момента.
Какво ще се промени и какво не за компаниите с приемането на еврото?
Съвсем естествено е всяко ново нещо да води след себе си и неизбежни промени. Министерството на финансите има публикуван Национален план за въвеждане на еврото с детайлни подробности (тактически и оперативни стъпки). За компаниите, особено в сегмента търговия на дребно, бързооборотни стоки, магазини и др., ще има срок от поне 12 месеца след приемане на еврото, където цените на стоките и услугите трябва да бъдат публикувани задължително в двете валути (евро и лева), или по-точно – ще има задължително двойно обозначение. В рамките на един месец от датата на приемането/или въвеждането на еврото, левът и еврото ще бъдат в обращение едновременно, като и двете валути ще бъдат със статут на законно платежно средство. Ако приемем еврото на 1 януари 2025 г., тогава до 31 януари 2025 г. двете валути ще бъдат едновременно законно платежно средство. През този един месец гражданите ще могат да плащат и с двете валути навсякъде, но търговците ще трябва да връщат рестото на клиентите си само и единствено в евро. През първите 6 месеца от приемането на еврото, търговските банки в България и някои други институции ще обменят левове в евро, а след изтичането на тези 6 месеца ще продължат да обменят, но ще налагат такса за тази услуга. Това е добре да се знае от граждани и фирми, ако искат да спестят средства от такава такса. По официална информация от Министерството на финансите Българската народна банка ще обменя без такса банкноти и монети от левове в евро от деня на приемане на еврото за неограничено време. От датата на приемане на еврото, всички разплащателни, депозитни, бюджетни, спестовни, набирателни и други видове сметки в местни банки и местни платежни институции или дружества за електронни пари ще бъдат автоматично и безплатно превалутирани в евро (съгласно официална информация на МФ).
Друго важно нещо за компаниите, както и за гражданите е, че след въвеждането на еврото всички данъци, такси и други плащания към държавата и общините трябва да се извършват в евро. Изключение от това правило ще се прави в периода на двойното обращение на лева и еврото, т.е. 1 месец от датата на въвеждане на еврото, т.е. 1 месец от приемането на еврото ще може да плащаме задълженията си към държавата както в евро, така и в лева.
Кредитите в лева автоматично ще се превалутират в евро от банките и условията по изтеглените кредити ще се запазят същите.
Във връзка с приемане на еврото ще има промени и в изготвянето на счетоводните документи, счетоводни регистри, финансовите отчети и информационните системи за компаниите.
Каква подготовка и промени трябва да направи бизнесът, за да се адаптира към въвеждането на еврото като официална валута?
В резултат от налагането на задължението за двойно обозначение и отчитане на цените в левове и евро (в срок от 12 месеца), този период ще бъде по-обременяващ за бизнеса (особено за тези, които предлагат голямо разнообразие от стоки/услуги), защото ще трябва да се осигурят и ресурси за по-голямата натовареност в процеса на преизчисляването на цените. Освен това всички търговци следва да посочат цените си в левове и в евро и в рекламните материали, публикувани от компаниите на интернет страници и в други социални медии и канали. Всичко това предполага допълнителни разходи за компаниите/бизнеса.
Счетоводните документи, финансови отчети и друг тип финансова документация след датата на приемане на еврото ще се съставят в евро. Това налага салдата по всяка счетоводна сметка да бъдат преизчислявани от левове в евро по официалния обменен курс. Това ще е по-натоварващо за финансовите и счетоводните отдели в компаниите и би било добре предварително да си осигурят необходимия човешки ресурс в тази област.
Компаниите ще е необходимо да адаптират информационните системи (софтуери, хардуери) към новата валута. Информационните системи ще трябва да работят с левове и евро, за да се справят с изискванията в периода на двойно обозначаване на цените и двойно обращение на двете валути.
Представителите на бизнеса (в лицето на компаниите от различни сектори в страната) е добре да започнат работа по адаптацията на своите информационни/софтуерни/хардуерни системи и да ги тестват по-рано или преди въвеждането на еврото. Това също ще е един допълнителен разход за компаниите/бизнеса, който е добре да се предвиди.
Каква ще бъде ролята на финансовия директор в процеса на въвеждане на еврото и как ще се променят неговите задължения и отговорности?
Смятам, че ролята на финансовите директори по време на този процес ще бъде много важна. Ще е необходимо да контролират и оценяват съпътстващите рискове (преди и след въвеждане на еврото) в компаниите, да предвидят необходимите допълнителни разходи в процеса по въвеждане на еврото, да предвидят средства и да осигурят достатъчен експертен човешки ресурс във финансовите си отдели/структури, за да може компанията да е в състояние да посрещне тази „нова вълна“ от изисквания, вследствие от въвеждане на еврото. Ще бъде необходимо съвместно със звената по информационни технологии бизнес звената да адаптират информационните и счетоводните системи на компанията спрямо новите изисквания.
Бихте ли споделили полезни съвети за компаниите и финансовите директори при преминаването от лева към евро?
Бих споделил няколко полезни съвета. Както по-горе споменах, докато страната ни е в така наречената чакалня (ERM II), фиксираният ни курс лева/евро 1,95583 (с който сме влезли) би могъл да се отклони до +/-15% в двете посоки. Това може би крие риск, тъй като при финалното решение на Съвета на ЕС и страните от еврозоната курсът на приемане на еврото спрямо лева може да не бъде 1,95583 (както очакваме), а да има някакво отклонение в негативна (-) или позитивна (+) посока спрямо лева. Затова бих дал един практичен съвет към финансовите директори да направят стрес тест на финансовите си отчети (основно баланса на активите и пасивите, отчета за приходите и разходите и др.) на компанията преди приемане на еврото и да допуснат сценарии на стрес теста +/-5%, или +/-10%, или +/-15% (най-лошият сценарий) отклонения на лева от еврото. Така ще могат да идентифицират какви биха били ефектите в парично изражение за компанията от приемане на еврото на курс, различен от моментния 1,95583, и да бъдат подготвени за подобни ситуации, за да няма големи сътресения за бизнеса на компанията.
Друго, което бих препоръчал, особено за компаниите с големи кредитни задължения, е финансовите директори да ги разгледат и анализират (в какви валути са основно). Тъй като, ако са в лева, по-голямата част след приемане на еврото автоматично ще се превалутира от лева в евро от банките, а според различни текущи анализи и статистики, лихвените проценти по евро в еврозоната в момента се движат с малко по-високи нива от кредитите в лева в страната ни. И тук финансовите директори трябва да анализират лихвения си риск (прилагайки различни методи като стрес тест на лихвените задължения – сценарий при покачване на лихвата с 1% или 1,5%) и как това ще се отрази като паричен поток и лихвен разход за компанията. Ако е необходимо, може да се направят и консултации с банката си във връзка с това каква ще бъде методологията, която тя ще приложи при превалутирането на фирмените кредити от лева в евро и какво би било? да се направи. Дори ако е необходимо да се сключи лихвен хеджиращ (застраховащ) инструмент с Трежъри отделите в банката.
Свободните средства и депозитите на компанията е добре да се разпределят преди приемането на еврото и в други валути (да се отвори еврова/и сметки, дори и трета стабилна валута, различна от евро и лева) и да се разпределят средствата между тези сметки. Също така да не бъдат концентрирани само в една банка, а да са разпределени между две или три стабилни банки.
Каква е Вашата прогноза за общата бизнес среда в България след приемането на еврото?
Еврозоната е нещо голямо (доста висок процент от световните плащания са в евро, както и голям процент от световните валутни резерви са в евро), което би отворило нови възможности за бизнеса, но и ще изисква много нови отговорности. Същевременно еврозоната като среда е и нещо непознато за нас като по-малка страна. В този процес важна роля ще играят институциите в страната ни, които ще са пряко ангажирани в контролирането на процеса по въвеждане на еврото – а именно да няма злоупотреби от търговците при двойното обозначение, да няма злоупотреби от търговците при закръглянето на цените на стоките и услугите до втория знак в евро (след превалутиране от лева в евро на стоките и услугите цените в евро ще се закръглят до втория знак след десетичната запетая), за да няма ощетени граждани в този случай.
