събота, 13 август 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    26765 прочитания

    Ивайло Пенчев: Никога не е имало толкова свободни бизнес ниши

    Изпълнителният директор на производителя на катерачни стени Walltopia пред Economy.bg
    23 ноември 2015, 15:22 a+ a- a

    Българинът, който разбива стени, създавайки ги. Българинът, който завладя Америка и Европа, преди да направи същото и в Китай. Българинът, чийто успех впечатли авторитетни международни издания, като Economist, Bloomberg и Fortune. Запознайте се с Ивайло Пенчев! Заедно със съдружника си Метин Мусов през 1998 той основава Walltopia – компания за производство на изкуствени катерачни стени. Няколко години по-късно тя вече е номер 1 в света, като изпреварва стари и утвърдени компании. Сглобила е стени в повече от 50 страни, като само в САЩ Walltopia стои зад 13 от 43-те нови зали през 2015. Наскоро компанията подписа договор на стойност 50 млн. долара за изграждане на 30-50 стени и в Китай. В момента във Walltopia работят 650 души. Според Bloomberg тя се оценява на 70 млн. долара.
    Освен на Walltopia Пенчев е основател и на други компании, като онлайн платформата за корпоративни търгове Auxionize, базираните на катереното увеселителни паркове за деца Funtopia и др.

    За предизвикателствата по пътя към успеха, за удоволствието да откриваш нови бизнес ниши, за необходимостта от промяна на модела на управление в Европа и нуждата от нов тип лидерство Economy.bg разговаря с Ивайло Пенчев.

    Кой е Ивайло Пенчев?

    Как хобито може да стане бизнес ?

    Г-н Пенчев, какво е чувството да сте първи в света в своята категория? Трудно ли се постига това?
    На мен ми беше трудно. На някои може да им е по-лесно, но на нас ни беше трудно. Сега сме доволни от себе си. Доволство е усещането.

    От всяко хоби ли може да се направи бизнес?
    Да, щом на някого му е хоби, значи му прави кеф. Щом му прави кеф, значи може да плаща за това и някой може да продава продукт или услуга. Но дали един човек от всяко свое хоби може да направи бизнес? Едва ли.

    Доколко фактът, че правите бизнес в специфична ниша, допринесе за успеха ви?
    Именно поради това, че правим бизнес от нещо, което ни е хоби, ни помогна. И други хора правят това, макар то да им е помогнало по-малко. Но все пак тази ниша е твърде малка и това ни даде шанс. Ако беше голяма ниша, в която се състезават най-големите играчи в целия свят, нямаше да успеем. Да, помогна ни това, че нишата беше малка.

    Имахте усещане, че от това би могло да излезе бизнес?
    Беше ми ясно, че от това може да излезе бизнес. Може би ми стана ясно, преди на други хора да им стане ясно, макар че не бяхме първите в този бизнес. Имаше голяма фирма, която 15 години по-рано беше започнала да работи, така че явно и те са го усещали. Просто ние по-добре си свършихме работата.

    За нишовите бизнеси преди и сега

    Има ли други „девствени”, все още неоткрити бизнес ниши?
    Повече от всякога. Никога не е имало толкова свободни бизнес ниши.

    На какво се дължи това?
    Дължи се основно на глобализацията и на свързаността на хората. Преди, за да правиш бизнес, трябваше да имаш достатъчно количество клиенти, които да купуват от теб даден продукт. Сега дори и да правиш някакъв изключително нишов продукт, за който в България има трима потребители, във Франция – 18, а в Америка – 56, ти можеш да правиш този бизнес глобално. Такива съвсем нишови продукти, които не биха могли да възникнат в Стария свят, сега с лекота могат да се реализират. Много по-лесно е да намериш критична маса клиенти в глобален план, отколкото във всяка една страна поотделно. Глобализацията създава много витални ниши, които не биха могли да съществуват преди това.

    Чувството да откриваш нови бизнес ниши

    Вие имате ли планове да развивате бизнес в други ниши?
    Имам планове, да. Едната ниша е Auxtionize. Предстои да пуснем новата версия на платформата. Стартирахме и Rollglider – съвършено нова ниша. Това е един сигурен начин да усетиш това, което изпитват хората, които правят proximity flight (доближава се до усещането за летене и свободно падане). Съвсем нова ниша е и „Фънтопията”. One More Life матовете са нова ниша. Има много ниши.

    Какво Ви дава работата в такива нови ниши?
    Каквото дава на всяко момченце. Момчетата обичат да правят разни неща. Да променят света по някакъв начин. Създаването на нещо ново, промяната на света, макар и дребна, ми доставя удоволствие. Да убедиш хората да харесат някакъв нов продукт, да им решиш някаква задача. Това е усещането за влияние.

    Това ли е основната движеща сила за Вас?
    Мисля, че е това. Особено за такива нишови бизнесмени като мен. При всички случаи не е жажда за пари. Парите са измерител. Ако не изкарваш пари, значи ти е смотан продуктът. Така че трябва да изкарваш пари, иначе си смотаняк, но не е това основното.

    За предизвикателствата по пътя към успеха

    На колко пазара присъствате в момента?
    Над 50.

    Кой пазар беше най-труден за преодоляване?
    Всичките бяха трудни. Не си спомням да е имало лесен. Всеки пазар си има специфични трудности за преодоляване. Америка беше много трудна. Там пет години не можехме да продадем нищо. Нямахме една сделка. Ходехме по панаири, но никой не ни обръщаше внимание.

    Това не Ви отказа?
    Не сме се отказали. След пет години жестока мъка сега имаме доминиращ пазарен дял там – над 60%. Франция беше същата. Германия, Австрия. Никъде не е било лесно.

    Стъпвате в Китай. Какви са предизвикателствата там?
    Културата е много по-различна от нашата. Комуникацията е трудна. Това е най-голямото предизвикателство. Когато няма лесна комуникация, нещата трудно вървят.

    На какъв етап е „Колайдерът” в София Тех Парк?
    Трябва да започнат да му монтират фасадата. Много сложна сграда е и се оказа голяма мъка. Следващият път няма да правим такива засукани сгради. Ще се получи добре, но е изморително. За всичко трябва да имаш достатъчно добър доставчик. Например фасадите, които правим там, досега не са правени в България.

    За необходимостта от промяна на модела на управление в Европа

    Споделяте в интервю, че се опитвате да събирате силни хора в компанията. Има ли достатъчно силни хора в България?
    Според мен – не. Едно нещо влагам в тази дума – хора, които са отговорни за себе си и за хората около тях. Хора, които могат да носят отговорност. Да не са нетен получател на блага и на грижа, а да са нетен осигурител. Това са силните хора.

    Има ли достатъчно такива хора у нас?
    Няма достатъчно, но то никъде по светя няма. Светът е тръгнал на зле от много години. Но сега ще се обърне. Откакто в главите на хората се е родила идеята за социална държава, светът е тръгнал на зле. Социалната държава промотира слабостта.

    Кой е правилният модел според Вас тогава?
    Несоциалната държава. Липсата на социална държава. Който не работи, не трябва да яде. Това е правилният модел.

    Има ли го реализиран някъде този модел?
    Все по-малко има от него. Почти го няма. Цялото човечество е болно.

    Къде го има този модел?
    В държавите, в които управляват по-десни правителства. Тексас е с по-дясно управление. Няма нито една държава, в която класическият либерализъм да битува. Навсякъде е плъзнала тази зараза на социалната държава. Виждаме тя до какво води. До упадък и декаденство. Хората започват постепенно да го разбират и махалото ще се върне обратно. За съжаление то много се отклони в посока на социализма и се притеснявам, че сега ще се върне обратно с много голяма амплитуда. Дано да не стане. Вижте имигрантите, които идват в Европа. Именно социалната държава и това, че на хората им е вменено, че са длъжни да се грижат за всички други, кара онези, които не искат да работят, а да консумират грижа, да идват на пълчища. И сега Западна Европа и светът започват да разбират, че едно е да искаш да се погрижиш за всички, друго е да можеш.

    От кого трябва да дойде промяната, за която говорите?
    Тя си идва. Хората осъзнават безсилието си. Западна Европа все повече осъзнава безсилието си да се справя със социалните ангажименти, които поема. Тя не се справя. Създава прослойка безработни, консумираща блага и създаваща проблеми в обществото. Тази прослойка става все по-силна, по-голяма, по-искаща. Имаме си вече местна прослойка, но сега идва и друга от чужбина. Идва с искания: „Давай, давай! И ние имаме човешки права и нужди. Задоволявайте ни ги”. Народът се дразни. Тези, които работят и осигуряват благата на онези, които ги ползват, се дразнят. Лошото е, че ще се издразнят силно и ще станат твърде десни, твърде нетолерантни. Това ще е лошо. Но в такива времена ще живеем.

    За нуждата от нов тип лидерство

    Оптимист ли сте за България?
    По-скоро съм оптимист. Знам, че има някои проблеми, за които не виждам да се взимат правилните решения. Но съм по-скоро оптимист. За целия свят съм по-скоро оптимист. Знам, че ще се мине през кризи, но светът съществува от милиарди години и винаги е намирал начин да се оправи. Човекът е най-адаптивната форма на живот на тази планета. Мисля, че ще продължи да се адаптира и да си живее животът. Ще има кризи, ще се поизбиват от време на време, но като цяло видът ще продължи.

    Говорите за промяна на модела. Привлича ли Ви идеята да влезете в политиката? Минавала ли Ви е такава идея?
    Минавала ми е и съм я отхвърлял. Има един проблем с политиката – има една огромна бариера бизнесмен да се занимава с политика. Когато си предприемач, ти правиш, каквото си поискаш. Решаваш, какво искаш да направиш, хващаш хората в компанията и им казваш: „Хайде, правим ето това. Давайте след мен”. Не ти дреме някой харесва ли те, мисли ли като теб, не мисли ли. Като не мисли, прав му път, да се маха. Продължаваш си с хората, които мислят като теб.

    Не е ли нужно такъв тип лидерство и в държавата?
    Такъв тип лидерство не е популярно, даже крайно непопулярно. За да си политик в една демократична държава, трябва да бъдеш избран, т.е. трябва да бъдеш харесан. А масите в България и по света са сравнително необразовани. И те харесват обикновено популисти. Харесват хора, които умеят да се харесват. Затова е и такова дереджето на света. Основните проблеми на демокрацията, комбинирани с необразован народ. Демокрация плюс необразован народ е равно на упадък.

    Интервю: Детелина Калфова

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 23 часа
    КЕВР утвърди цена на природния газ за август – 297,89 лв./Mwh
    Основната причина за увеличението са рязко нарасналите цени на международните газови пазари
    преди 23 часа
    София въвежда „спирка по желание“
    Те влизат в сила на 13 август за 9 автобусни линии
    преди 24 часа
    Европейската космическа агенция започна предварителни преговори със SpaceX
    Агенцията иска да подсигури резервни варианти за своите космически товари
    преди 1 ден
    CDC премахна изискването за карантина на контактни на Covid-19 лица
    Здравната агенция издаде нови насоки, които имат за цел „Covid-19 вече не нарушава сериозно ежедневието ни“
    преди 1 ден
    SMIC: Секторът за производство на чипове е изправен пред известна „паника и несигурност“
    Компанията отчете 42% ръст на приходите през второто тримесечие