събота, 28 януари 2023   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1029 прочитания

    Какво е да живееш, работиш и преподаваш по света?

    Запознайте се с Лилия Терзиева и научете повече за 20 годишния ѝ международен опит в Китай, Обединеното кралство, Малта и Нидерландия
    23 януари 2023, 10:01 a+ a- a

    Лилия Терзиева. Снимка: Личен архив

    Лилия Терзиева има докторска степен в областта на икономическите и организационните науки за свободното време и туризма и по-конкретно аспектите на създаването на стойност и конкурентоспособност. Тя е старши преподавател и изследовател, както и директор на магистърската програма по бизнес администрация в областта на иновациите и дизайна в Университета за приложни науки в Бреда, Нидерландия. Освен в областта на икономиката и туризма Лилия има втора магистърска степен „Управление на образованието за възрастни“.

    Притежава повече от 25 години опит като преподавател, изследовател, консултант по проекти и обучител в неправителствения, образователен и бизнес сектор в сферата на туризма, иновациите, предприемачеството, стратегическия дизайн, управлението на проекти и др. Автор е на шест монографии, петнадесет студии, четири учебника и повече от 60 статии и доклади.

    След като е работила в България, се мести в чужбина и работи в Китай, Обединеното кралство, Малта и се установява в Нидерландия. 

    Лили, ти спокойно може да бъдеш наречена гражданин на света. Учила си и си работила в различни краища на света. Сподели с нас така ли се чувстваш към днешна дата и според теб това какво ти дава и какво ти отнема?
    Да, в известна степен гражданин на света, наистина е така! Често възникват следните въпроси както у хората, с които разговарям, така и у мен – къде е моят дом, къде се чувствам у дома, къде принадлежа повече – към България, Нидерландия или друга от държавите, в които съм учила и работила. Истината е, че притежавайки този безценен опит от общуването, работата, проектите с хора от най-различни държави и живеейки в някои от тях за по-дълго време, ми дават увереността да кажа, че усещам всяко едно от тези места като свой дом, като пристан, като общност. 

    Със сигурност това ми дава умението да разбирам по-добре спецификата на дадено общество, потребностите на отделните хора, да намирам възможности за сътрудничество, както и желанието да продължавам да се развивам, да бъда отворена и открита към онова, което предстои.

    А дали ми отнема нещо? Със сигурност, защото тогава домът ми е навсякъде и никъде; тогава за хората, с които общувам, съм винаги един по-странен и различен елемент, колкото и близък и познат да бъде той.

    Кога и как реши да се насочиш към преподавателска работа? Като лектор в университет си работила в Малта и сега – в Нидерландия. 
    В преподавателската работа открих своето призвание, така е! Имах възможността, честта, та дори можем да го наречем късмета, още едва на 25-годишна възраст да стана изпълнителен директор на Националния център за професионално обучение в системата на Българската търговско-промишлена палата, на 27 да бъда член на Управителния съвет на няколко неправителствени организации, на 28 да участвам в съвместни бизнес формирования, да бъда експерт на национално и международно ниво и да получа докторската си степен през 2008 г. като докторант към Университета за национално и световно стопанство и т.н. Именно този опит създаде и възпита у мен желанието да предам наученото от мен и на следващите поколения, като не спирам с един крак да бъда в практиката, а не само да задълбочавам и развивам изследователската си дейност и работа.

    Започнах като преподавател много по-рано от 2008 г., когато бях поканена от Международното бизнес училище веднага след като защитих докторската си дисертация. Още през 1998 г. в Пекинския университет за международни изследвания кандидатствах и бях избрана за преподавател по английски език на китайски студенти, което и положи основите на огромната ми любов към преподавателската професия.

    Да, след опита в България, заминахме със семейството ми за Малта, където в рамките на две години бях преподавател и мениджър на проекти към университета в Малта. Беше незабравимо и толкова различно – островна държава, работеща по британски модел и акредитация с колеги от цял свят и множество изследователски проекти, които виждахме почти незабавно апробирани в практиката. След което през 2012 г. се преместихме в Нидерландия и започнах преподавателската си дейност в Университета за приложни науки в Бреда и шест месеца по-късно оглавих магистърската програма по бизнес администрация в областта на иновациите и дизайна. 

    Може ли да направиш сравнение на моделите на работа и поведението на студентите в различните страни и в България? 
    Интересно е да се направи сравнение за начина на работа и моделите на поведение на студентите в тези три държави – България, Малта и Нидерландия. Докато българските студенти строго и безкомпромисно следват и прилагат теориите и моделите на своите професори, то нидерландските студенти са винаги готови да оспорят даден модел, да излязат извън общоприетата рамка с цел нови предизвикателства и надграждане на статуквото. Докато българските студенти при работа в екип или зададен въпрос предпочитат да замълчат дори тогава, когато са сигурни в знанията си, то и малтийските, и нидерландските студенти не се замислят и участват, макар и невинаги с верен и релевантен отговор. Както в Нидерландия, така и в Малта студентите третират университета като среда, в която те са защитени, могат да допускат грешки и да експериментират, към което се подхожда с разбиране от преподавателите и никога не бива наказвано, а напротив – поощрявано. За разлика от България, където в университета страхът от грешка, от дадена оценка или невъзможността студентът да продължи със своето образование, е много голям.

    Също така е важно да спомена, че както тук в Нидерландия, така и в Малта, съм имала удоволствието сред студентите, на които преподавам, да има и българи, както и студенти от най-различни националности и в хода на работата българските студенти, както и немските, са онези, с които всички искат да бъдат в една работна група; това са студентите, от които всеки се страхува, защото те знаят и могат. Това, с което българските студенти и в някои случаи малтийските се сблъскват, е липсата на достатъчна увереност, на самочувствие да погледнат на себе си като силни, знаещи и можещи. Нидерландските студенти са тези обаче, които са имали възможността, както в средното си образование или непосредствено след завършването му, да работят, да пътуват, да извършват доброволчески труд и встъпвайки в университетската среда, те са в повечето случаи зрели членове на обществото и знаещи каква цел преследват. Малтийските студенти, от своя страна, в резултат на климата в Малта и възможностите за много и най-разнообразни дейности в свободното време, често свързани със спорт и култура, са тези, които търсят и непосредствена връзка и баланс между образованието и възможността за наслада от живота, от което всички ние можем да се учим.

    Имаш опит и в Китай. Разкажи ни нещо, което те е впечатлило много.
    Китай беше и остава за мен любимо място, не само географски и физически, а пространство, в което човек намира своя „дзен“, търси и намира себе си.

    Възхитена съм от хората, природата, технологичния и икономическия подем, медицината, баланса между духовното и физическото и мъдростта, която е навсякъде. Може би ще си помислите, че всъщност Китай е място с изключително замърсен въздух, с амбиция и страст по Запада, с ограничения и сигурно за някои от вас това е така. Но Китай не е само онова, което се вижда и чува от медиите, Китай е място, което изисква време и дълбочина – време, за да се излезе от рамката на туристическия облик, и дълбочина, за да се разкрият цветовете от пъстрата палитра на китайското чудо. И да, говорейки китайски език, за мен е може би по-лесно да твърдя това, но това е и покана за по-дълбок поглед към една вселена, каквато е Китай.

    Проектният мениджмънт заема важна част в твоята богата биография. Кои бяха най-ценните неща, които научи от този период и имаш ли любими проекти?
    Да, много голяма и до днес. Проектите ми дават много – взаимодействие и съвместна работа с хора от най-различни организации от цял свят, съвместни публикации, пряка работа с водещи държавни, частни и общественополезни организации от разнообразни сектори, приятелства и много опит. Имам много любими проекти, може би всички, както и незабравимите. Не мога да не спомена първия проект, в който участвах по програмата „Леонардо да Винчи“ през 2003 г., свързан с мехатрониката и разработването на учебни програми, в които социалните компетентности трябваше да бъдат развити и застъпени. Всеки един елемент от изпълнението беше предизвикателство – от езика на работа (ежедневно се налагаше да превеждаме и говорим на немски, руски и английски език) до спецификата на системите за професионално обучение и обучителните институции, които съществуваха в различните държави, но успехът накрая и новите форми на сътрудничество с голяма част от партньорите, с които и до днес сме приятели, са невероятно богатство.

    Бих искала и да разкажа за още един проект, който наскоро приключи и в който участвах като мениджър на проекта от страна на университета тук, в Нидерландия, проект за иновации в преподавателската работа и в начините на учене съвместно с университети от Австрия, Испания, Перу и Чили. Започнахме този проект през 2019 г. и точно когато предстояха първите обучения, започна и пандемията. Именно тя беше причината за истинския успех на този проект, за директното апробиране в практиката на онлайн модели за учене, колаборативни форми и приложения за съвместна работа и т.н. В резултат на проекта и опита, който всички придобихме, нашите студенти във всички университети от консорциума преминаха през предизвикателствата с усмивка, а преподавателите бяха подготвени за най-разнообразни по вид и характер предизвикателства – уебинари, онлайн срещи, онлайн работни групи, приложения за работа онлайн и др.

    Туризмът е икономическата сфера с голяма важност в твоя кариерен път. Участвала си в изготвянето на Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в България, имаш и други разработки и проекти. Какво би казала за туризма в България сега и имаш ли конкретни препоръки?
    Туризмът в България е тема, за която е необходимо вероятно да говорим в отделно интервю, толкова необятна и многопластова е тя. Също така не бих си позволила конкретно становище предвид, че вече повече от 12 години не живея в България, макар и да се връщам поне два пъти в годината. Въпреки това обаче като преподавател и човек, занимаващ се с научна работа и проекти, и в областта на туризма, бих искала да обърна внимание на следното – наличните ресурси (които за България са неоспорими) са само едната страна на монетата на успеха, освен това от значение е, че има материални, както и нематериални такива, именно хората – онези, които създават туристическия продукт и услуга; онези, които са в основата на неговото устойчиво развитие, а от другата страна на медала са стратегиите и политиките, които отново не биха означавали нищо, ако не са създадени, подкрепени и прилагани от всички страни, участващи в процеса. В България все още туризмът се разглежда фрагментарно и до момента няма ясна платформа, както онлайн, така и във физическото пространство, която ясно да обединява както организациите в сектора, така и стратегиите и политиките по отношение на останалите сектори на икономиката. 

    На пръв поглед всичко е налице, но всяка сцена има и „зад декорите“, там е необходима още работа, но съвместна.

    Как ще изглежда според теб световният туризъм в бъдеще? Кои ще са основните трендове и очакват ли се драстични промени? Какви са твоите дългосрочни прогнози?
    Хубави, но и много трудни въпроси. Туризмът е изправен пред много предизвикателства – екологосъобразно природоползване, устойчиво развитие, енергийна транзиция, глобални политики и цели, управление на човешкия капитал, виртуална реалност, технологии, изкуствен интелект, със сигурност се очакват промени. И този път трябва да се излезе от рамката на „говоренето“ и да се пристъпи към действие – конкретика по отношение какво означава всичко това за потребителското поведение, за транспорта, за начина, по който се разработва, предлага и потребява туристическият продукт, за неговата достъпност, за иновациите. 

    Има много и най-разнообразни проекти както на европейско, така и на световно равнище, чиято задача към момента е именно разработването на тези прогнози, но със сигурност можем да кажем, че промените ще бъдат комплексни, че фрагментацията ще означава фалити и че сега е времето и мястото за истинска трансформация в сътрудничество за осмисляне на основните ценности и вплитането на туризма като сектор в тях. А неговото място, мястото на сектор Туризъм за развитието на обществото в глобален план, е безспорно, но с нов облик и същност.

    Ако имаш възможност да се върнеш назад във времето, би ли променила нещо в твоя кариерен път, и ако да – какво и как?
    Обичам да казвам, че не искам да се връщам назад, че пътят, колкото и приятен и вълнуващ, не е бил лесен и наистина мисля така. Всичко, през което съм преминала до момента, приемам с ясна осъзнатост и се старая да се уча и усъвършенствам, жадна и ентусиазирана съм за нови предизвикателства и възможности. И въпреки това, ако се върна назад, бих използвала възможността за повече и по-интензивно сътрудничество, както с Китай, така и с държави от Югоизточна Азия. Разбира се, това може и да предстои. От 11 април започвам работа като професор „Иновационни мрежи и дизайн“ към Университета за приложни науки в град Хага и вярвам, че новите хоризонти предстоят.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 10 часа
    Близо 100 хил. ученици ще получат подкрепа по проект на МОН
    Предвижда се аналогична процедура и за детските градини
    преди 10 часа
    САЩ се движат към въвеждане на ежегодна Covid ваксина
    FDA поиска мнение от своите съветници как да стане промяната и какво точно да включва
    преди 11 часа
    70% от офис площите на София са извън центъра на града
    Търсенето на офис площи може да се свие заради съкращаването на разходи в някои от най-големите ИТ компании в света, създавайки ефект на доминото и при местните компании, прогнозира MBL
    преди 12 часа
    преди 13 часа
    България ще увеличи участието си в Черноморската банка за търговия и развитие с 33 млн. евро
    От 1999 до момента банката е финансирала 39 проекта в България