Токио увеличава плащанията към семейства, които напускат града

Снимка: iStock

Токио увеличава плащането на семействата, които напускат. Градът, заедно с региона, в който хората се преместят, ще плащат съвместно 1 милион йени на дете ($7650) на всеки, който се засели далеч от огромния метрополис с население 35 милиона души. 

Правителството се надява 10 000 семейства да се преместят до 2027 г. Подобен брой едва ли ще има значение за такъв голям град, но тези семейства биха могли да помогнат за обновяването на селските райони и местата, които са по-малко популярни сред професионалистите и младите семейства, отбелязва Quartz.

Това е само последният пример за световно усилие за изместване на фокуса от огромни градове, които източват таланти и инвестиции от други региони. Но дори в свят след пандемия, където дистанционната работа е по-приета, има уловки и предупреждения, които пречат на схемите винаги да процъфтяват.

Токио увеличи драстично плащането си за презаселване на дете от 300 000 на 1 млн. йени. И това е само част от пакет от обезщетения, които The Guardian изчислява, че могат да възлизат на 5 милиона йени ($38 200) за семейство с две деца.

Парите обаче идват с определени условия: семействата трябва да живеят в новите си домове поне 5 години, а някой от домакинството трябва или да работи на местно ниво, или да започне местен бизнес.

Архитектите на схеми за презаселване като тази в Токио искат да демотивират хората, действащи като така наречените дигитални номади – тези често движещи се работници, които могат да включат лаптоп и да вършат работата си отвсякъде. Вместо това те въвеждат стимули, които насърчават работниците да пуснат корени, да се ангажират на местно ниво и действително да помогнат за извършването на промени в местата, където пристигат.

Къде другаде има подобни практики?

Региони в Швейцария, Австралия, Италия, Испания, Португалия и Ирландия, както и редица американски щати, са разработили стимули за примамване на потенциални жители далеч от големите градове.

Много от тях са насочени само към желаещите да пуснат корени. През 2017 г. швейцарският регион Албинен например предложи 25 400 долара на възрастен за всеки, който се премести в селото и построи или обнови дом. Но тези, които се включиха в схемата (които трябваше да бъдат жители на Швейцария), трябваше да се ангажират да останат 10 години. Италианското село Санто Стефано ди Сесанио през 2020 г. предложи щедра субсидия от 8000 евро на година плюс други стимули, като евтин наем, на всеки, който се премести в селото, при условие че остане поне 5 години.

Други схеми са предназначени да привлекат млади хора (някои имат възрастова граница, обикновено 40) и техните лаптопи в нови домове, дори и да се окажат временни. Оклахома, Минесота, Върмонт и Канзас имат грантове за преместване, които определят дистанционната работа като един от критериите, а някои включват безплатно пространство за съвместна работа като предимство. 

Ирландия разкри схема през 2021 г. за преместване на 20% от своите държавни служители от градовете в селските райони, като изисква доказателство като част от всяко заявление, че лицето може да работи дистанционно.