петък, 19 април 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    12318 прочитания

    Проф. Милена Георгиева: Персонализираните решения са ключът към неостаряването

    За биологичните часовници и мястото на един български стартъп на световната сцена на иновациите в епигенетиката вижте какво сподели съоснователката на EPIX.AI пред Economy.bg
    25 март 2024, 09:03 a+ a- a

    Проф. Милена Георгиева. Снимка: Личен архив

    Проф. Милена Георгиева е професор по молекулярна биология, редактор и рецензент на множество научни списания и журнали, предприемач и не на последно място твърд привърженик на идеята, че доброто здраве и дълголетието са основно въпрос на информирана превенция. Работата ѝ като учен я убеждава, че някои от социалнозначимите заболявания са предотвратими, а желанието ѝ да предложи реални решения, я мотивира да обогати амплоато си с ролята на бизнес дама. Обединявайки се с още няколко съмишленици, създава EPIX.AI – платформа, която позволява не само човек да установи моментната си биологична възраст, но и ежедневно да наблюдава ефекта от избора си на диета, физическа активност, сън и нивото си на стрес. Свързахме се с проф. Георгиева, за да ни разкаже повече за развитието на този стартъп и да ни обясни по-детайлно как точно работят биологичните часовници и унаследява ли се изборът на начин на живот. Ето какво сподели тя пред екипа на Economy.bg.

    Милена Георгиева е професор по молекулярна биология към Лабораторията по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие към Института по молекулярна биология, БАН. Ръководител и участник е в редица научноизследователски проекти към национални, и международни агенции. Милена е съосновател и научен директор на STEAM & SPACE Клъстер, който обединява водещи образователни, академични и иновативни организации, профилирани в науката, технологиите, инженерните науки, изкуството и математиката (STEAM), както и космическите изследвания. Член е на Съюза на учените в България, на Европейската федерация на биохимичните дружества и на Международния съюз по клинична епигенетика. Почетен член е на Консултативния борд към М3 Communications Group, Inc. Милена е ревностен комуникатор на науката, гост-лектор е на многобройни фестивали и научни събития, чест гост в радио- и ТВ предавания. 

    Как решихте, че освен да бъдете учен, искате да бъдете и предприемач?
    Средата го реши. Самата екосистема стана жадна за това, което правим ние, учените, така че се налага да разнообразим понякога попрището. Бизнесът има нужда от решения, базирани на наука. В личен план последните 4 години добих увереност, че по този начин работата ми може да помогне за справянето със социалнозначими заболявания.

    Кое е най-предизвикателно за Вас?
    Комуникацията на научните достижения с цел бизнесът да ги припознае като подходящи решения за неговите нужди. Езикът, който говорим ние, учените, и на който споделяме нашите научни открития, е много различен от езика, който използват хората от бизнеса. В началото се сблъсках с едно неразбиране какво е важно в науката и защо това е важно и за бизнеса. Бизнесът винаги иска някакво конкретно, материализирано решение, а в науката нещата не стоят по този начин. Там винаги има въпросителни, дори при великите научни открития. Винаги има една вратичка – какво да очакваш, дали тази идея ще се потвърди и от други учени.

    Как се роди идеята за EPIX.AI?
    Въпреки че живеем по-дълго в сравнение с нашите предшественици, ние все още умираме от същите социалнозначими заболявания – невродегенеративни и метаболитни нарушения, сърдечносъдови заболявания. България е на първо място по този показател. Достиженията на науката указват, че тази смърт е предотвратима. Това беше най-голямата ни мотивация да предложим решения чрез компания, в която събираме цялата мощ на молекулярната биология и генетиката и епигенетика с възможностите на изкуствения интелект.

    От колко души се състои екипът на стартъпа Epix и на какъв етап от развитието си е?
    Шест души. На предварителен етап. Все още разработваме прототипите на нашите решения, като валидираме данните.

    Защо решихте да изместите фокуса си от крайни потребители към бизнес клиенти?
    Първоначалната ни идея беше да бъдем насочени към крайния потребител. Оказа се, че големи бизнеси като застрахователни компании, медицински центрове, центрове за грижа за възрастни хора имат огромен интерес към предлагането на такива решения. Експерти в различни сфери като дерматология, имплантология също имат интерес към нашите решения. И така се роди идеята B2B2C, т.е. ние предлагаме платформата си на такива бизнеси, а те вече предлагат решенията ни на крайни потребители.

    Кое е най-голямото Ви перо за разходи?
    Основното перо за разход са услугите за консумативи и епигенетично разчитане на генома, което е различно от генетичното секвениране. Изисква се предварителна стъпка на конвертиране на ДНК, за да могат да се локализират местата, на които има метилиране. Това е най-големият разход.

    Към какъв тип инвестиции сте отворени?
    Отворени сме към всякакви инвеститори, но сме с фокус върху Longevity VC, защото освен финансово партньорство търсим и подкрепа в рамките на екосистемата. Отворени сме и към ангелски инвестиции. Водим много разговори, включително с дубайски инвеститори. Имаме контакти с клиники за превантивна медицина. Готови сме и за модел, при който сме самостоятелни.

    Какъв обем данни се анализира, за да бъде определена биологичната възраст на човек на база неговата слюнка?
    За един човешки геном информацията е от порядъка на 200 гигабайта в най-добрия случай. Разбира се тази информация може да се компресира. За биологичната възраст считайте почти същата ситуация с тази разлика, че това зависи от това какви допълнителни данни ще добавим в нашите алгоритми. Няма точно число, но в идеалния случай можем да сведем данните до 5 гигабайта, в които да съберем генетична и епигенетична информация, както и друга информация, свързана със здравето.

    Бихте ли ни разказали повече за алгоритмите и изчислителната мощ, които използвате?
    Изкуственият интелект, който използваме, е плод на дълъг период на развойна дейност и е наша разработка. Част сме от кохортата на Intel, които ни предоставят изчислителна мощ. От екипите зад двата български суперкомпютъра също винаги са били с отворени врати за нас. Водим разговори с IBM за евентуално присъединяване към тяхната акселераторска програма. Но за момента основно ползваме наша изчислителна мощ.

    Какви решения планирате да предлагате?
    Решенията, които предлагаме, са: персонализирана суплементация, персонализирано следене на здравето, персонализирано измерване на биологичната възраст, която е крайно различна от хронологичната. Хронологичната е в зависимост от годината, в която сме родени. Биологичната възраст се измерва от биологичния часовник, който тиктака вътре в нас, и той е много сериозна рефлексия на начина, по който се грижим за цялата екосистема, наречена „човешко тяло“.

    Какво представлява динамичният показател на здравето?
    Стареенето е много сложен процес, който засяга различни клетки, тъкани и органи по различен начин в тялото на всеки един човек, самите органи стареят различно. Това е сложен процес, който се опосредства от взаимодействието на нашите гени с околната среда. Динамичният показател на здравето е рефлексия на начина ни на живот и подлежащата генетика и епигенетика. Ако един човек свали тази апликация и започне ли да следи своите активности, ще придобие много персонализирана информация относно скоростта му на биологично стареене. От значение са начините, по които човек спи, храни се, движи се, както и стресът.

    Кой тип активност има по-ползотворно влияние върху човешкото тяло – ежедневно изминаване на 5 хил. крачки или редуването на дни с по 10 хил. крачки и дни с 2 хил. крачки?
    Много зависи към какво е предразположен човек. Но ако говорим генерално за цялата човешка популация, изследвания показват, че редуването на физическа активност с различен интензитет, при която се постига стимулиране на тялото с леки дози стрес, без да привиква, всъщност е много по-полезно.

    Унаследяват ли децата ни избора ни за начин на живот – диета, физическа активност и т.н.?
    Науката епигенетика казва, че всеки избор, който правим в нашето ежедневие, независимо дали планираме да ставаме родители, дава отражение върху генетиката на нашите полови клетки. Този ефект принципно подлежи на промяна. Когато говорим за тежки изменения – дълги периоди на стрес, депресия, недохранване, излагане на физически и химически фактори – тази епигенетика се „заковава” върху нашите гени и ние я предаваме на следващите поколения. Но самият избор за начин на живот не се унаследява, ние по-скоро го научаваме, като ползваме ролевите модели на нашите родители. Например ние сме генетично обусловени да ядем месо, но можем да се научим да бъдем вегетарианци.

    Кое оказва по-голям ефект върху нашето остаряване – гените ни или начинът ни на живот?
    Доминиращ ефект има начинът, по който живеем. Правени са изследвания със столетници от т. нар. „сини зони“ по света – Япония, Сардиния и т.н. Там изследванията показват, че в много голям процент дълголетието зависи от начина на живот – диета, стрес, социален живот. Щастието също е фактор – това хората да се чувстват социално ангажирани. Открити са някои гени, чиито мутации водят до по-голяма стабилност на генетичния материал, те се наричат „гени, асоциирани с остаряването”, но те не са първопричината ние да бъдем столетници. Пример, който често давам, е, че аз мога да съм наследник на столетници, но ако поставя тази генетика в неблагоприятни условия и злоупотребявам с този дар, шансът аз да бъда столетник, е точно нулев. За сравнение, човек с компрометирана генетика, който по една или друга причина е унаследил генетична предиспозиция към ранно отключване на някакво заболяване – алцхаймер, паркинсон, ако се грижи за себе си и взема предпазни мерки, шансовете да достигне до преклонна възраст, са по-високи, отколкото тези на човека от първия пример.

    Как работят часовниците за ДНК метилиране?
    Взема се слюнка, от която се изолира ДНК. Впоследствие се прави ДНК анализ, като се изследват ДНК метилираните участъци. Метилирането е специфична химическа модификация върху молекулата на ДНК, която ние отлагаме с начина си на живот. Тази модификация оказва влияние дали генът да работи и ако ще работи – на каква скорост, а ако не работи, колко време ще остане в това т.нар. „затворено” състояние. Изборът на това кои участъци да се проследят за метилирано или неметилирано състояние не е случаен, той е базиран на множество световно валидирани научни проучвания. Всеки метилиран участък има своята тежест, а часовникът е базиран на над 1000 такива участъка. Ние отиваме крачка напред и освен че можем да определим текущата биологична възраст на човек, можем да анализираме данните за сън, диета, стрес, физическа активност, които ни предостави чрез персонални смарт устройства, и в реално време да дадем обратна връзка за настъпилите промени в биологичната възраст и препоръки. За разлика от повечето подобни платформи с биологични часовници, ние даваме динамичен анализ, а не статична моментна снимка.

    Вие къде виждате най-голям потенциал при превенцията на остаряването?
    На първо място, при персонализирани решения. В момента сме на етап едно решение, което се прилага към всички. Но решение, което да работи за всички, няма. Всеки един организъм има различни нужди и потребности за суплементация, режим на физическа активност, превенция на заболяванията, асоциирани със стареенето. Така че основен проблем в момента е как да се направи система за персонализирана диагностика, персонализация при предлагане на протоколи за неостаряване. Работи се в световен мащаб за валидиране на биомаркерите за клетъчно стареене, уеднаквяване на кохортите от биоданни, които дават рефлексия на биологичното остаряване, и сертифициране на предлагани протоколи с решения.

    Вижте още по темата AI in BG:
    Вижте как работи българската платформа BannerGate, която иска да промени бизнeса с банери в световен мащаб

    Да правя наука на световно ниво: Антон Александров, който накара AI да „говори“ български 

     

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 9 часа
    JPMorgan: Не разчитайте на увеличаване на биткойна след разполовяването
    Банката прогнозира спад в стойността на най-голямата криптовалута в света
    преди 10 часа
    СЗО даде ново име на Covid и други респираторни вируси
    Международната агенция актуализира терминологията, която препоръчва за описание на респираторни инфекции
    преди 1 ден
    В София започна Serp Conf. 2024 International
    Вторият ден на конференцията, 19 април, е с акцент върху електронната търговия
    преди 1 ден
    Марк Рюте: Ще съдействаме и пред Австрия за пълноправното ви членство
    Неприемливо е да не сте членове на Шенген и по сухопътни граници, заяви министър-председателят на Нидерландия
    преди 1 ден
    BILLA България стартира своята лятна програма за ученици от цялата страна
    Всички желаещи могат да кандидатстват онлайн в новия кариерен сайт на компанията
    преди 1 ден
    Китайската икономика с по-висок от очакваното ръст
    Подпомогната от промишленото производство