Свински бъбрек работи безпроблемно в човешко тяло 2 месеца

Снимка: iStock

В сряда (13 септември) хирурзи отстраниха генномодифициран свински бъбрек и върнаха тялото на Морис „Мо“ Милър на семейството му за кремация. Това се случи след като трансплантираният орган престоя в тялото на Мо, който е в клинична смърт, 2 месеца или точно 61 дни. Експеримент от този тип с такава продъкжителност се извършва за първи път и дава на учените голямо количество информация, която може да доведе до ксенотрансплантация (бел.ред.: трансплантация на животински органи/тъкани на хора) при живи пациенти.

Учените, участвали в експеримента ще споделят наученото с американската Администрация по храните и лекарствата (FDA) с надеждата за тестване на свински бъбреци в живи пациенти, пише STAT.

На 14 юли, малко преди 58-ия му рожден ден, хирурзите заменят собствените бъбреци на Милър с един свински бъбрек плюс тимуса на животното, жлеза, която тренира имунните клетки. През първия месец бъбрекът работи без признаци на проблем.

Но скоро след това лекарите измерват леко намаляване на количеството произведена урина. Биопсията потвърждава едва доловим признак, че отхвърлянето започва, давайки възможност на лекарите да кажат дали е лечимо. Работата на бъбреците се възстановява с промяна в стандартните лекарства за потискане на имунната система, които трансплантираните пациенти използват в момента.
„Научаваме, че това всъщност е изпълнимо“, каза имунологът по трансплантации на Нюйоркския университет Масимо Мангиола.

Изследователите проверяват други въпроси на FDA, включително не отчитат разлики в това как свинският бъбрек реагира на човешки хормони, екскретирани антибиотици или странични ефекти, свързани с лекарства.

„Изглежда красиво, точно така изглеждат нормалните бъбреци“, каза д-р Джефри Стърн, след като извади свинския бъбрек на 61-ия ден за по-внимателно изследване.

Следващите стъпки: Изследователите са взели около 180 различни тъканни проби - от всеки основен орган, лимфни възли, храносмилателния тракт, за да открият всякакви намеци за проблеми, дължащи се на ксенотрансплантацията.

Експериментите с починали пациенти не могат да предскажат, че органите ще работят по същия начин при живите, предупреди Карън Машке, изследовател в Центъра Хейстингс, който помага за разработването на етични и политически препоръки за клинични изпитвания на ксенотрансплантация. Но те могат да предоставят друга ценна информация, каза тя. Това включва работа за разкриване на разликите между прасета с до 10 генетични промени, които някои изследователски екипи предпочитат, и такива като д-р Робърт Монтгомъри, директор на Института за трансплантации на NYU Langone, които използват само една промяна, премахване на ген, който предизвиква незабавна имунна атака. „Правим това, защото има много хора, които за съжаление умират, преди да имат възможност за втори шанс за живот“, каза Мангиола. „И ние трябва да направим нещо по въпроса.“