В следващите десетилетия Интернет ще промени индустрията, така както промени поведението на потребителите през последните години. Все по-често се говори за „индустриален интернет”, което на практика означава свързване на Интернет с машините, от които се събират данни, получената информацията се анализира и на тази база се предлагат нови услуги, които дават възможност на потребителите да взимат информирани решения за по-добро управление на ресурсите. Шведско-швейцарската индустриална група ABB е нарекла тази тенденция „Интернет на нещата, услугите и хората” (Internet of Things, Services and People – IoTSP).
„Ние свързваме компонентите на индустриалната автоматизация и енергетиката – тоест „нещата” – с интернет и улесняваме съвместната им работа в хармония с помощта на усъвършенствани софтуерни решения. Това води до предлагане на нови услуги и дава на нашите клиенти решително конкурентно предимство”, разясни концепцията Улрих Шписхофер, генерален изпълнителен директор на ABB по време на изложението в Хановер (Hannover Messe) в края на април.
По време на най-голямото индустриално търговско изложение компанията представи пред американския президент Барак Обама и германския канцлер Ангела Меркел новото си технологично решение – „умен” сензор за дистанционно наблюдение на състоянието на електрически двигатели. Сензорът измерва различни данни за статуса на двигателя като температура, вибрация или магнитни полета, и изпраща тази информация към сървър. Непрекъснато измерваните параметри осигуряват база за усъвършенствани анализи на статуса на двигателите. Решението позволява на клиентите да подобряват производителността си и времето на непрекъсната експлоатация, както и да предотвратяват прекъсване на производството чрез прогнозна поддръжка.
Какъв е потенциалът и какви предизвикателства отправя „Интернет на нещата, услугите и хората” и как автоматизацията ще се отрази на хората и работните им места попитахме Райнер Шьонрок, вицепрезидент на ABB. Разговаряхме с него, докато пътувахме с влак из швейцарските Алпи, за да посетим един от големите клиенти на компанията в страната – Rhätische Bahn, която е един от основните швейцарски жп оператори.
Какво представлява „Интернет на нещата, услугите и хората”?
Защо говорите за „Интернет на нещата, услугите и хората”? Тенденцията е известна по-скоро като „Интернет на нещата”. Защо ABB избра различно наименование? „Интернет на нещата” е просто инструмент към постигане на целта. Защото тук имаш само събиране на данни. Но това не носи нищо. Само ако си способен да анализираш тези данни и да предприемеш някакво действие на база анализа им, тогава може да имаш полза от тези данни. Ползата всъщност е подобрената услуга, внедрена в работата на завода. Например този „умен” сензор, който ние наскоро представихме на изложението в Хановер (Hannover Messe). С него вие получавате информация за текущото състояние на електродвигателите, което ви дава възможност по-добре да планирате поддръжката им. Хората, които наблюдават състоянието на електродвигателите, имат стриктен график – проверят ги веднъж годишно. Но те нямат идея какво е поведението на двигателя през тази година. Благодарение на анализа на данни се постига по-добро обслужване, поддръжка и експлоатация на двигателите. Това води до подобряване на ефективността и производителността и намаляване на консумацията на енергия.
Какъв е потенциалът и какви предизвикателства отправя „Интернет на нещата, услугите и хората”?
Какви са предизвикателствата и потенциалът на „Интернет на нещата, услугите и хората”? Потенциалът е огромен, защото много устройства днес нямат сензори и няма начин те да изпратят данни, които да могат да бъдат анализирани. Така че потенциалът е безграничен. Вземете за пример „умния” сензор на ABB. Той има потенциал да намали консумацията на енергия на всички 300 милиона електродвигатели, които са в употреба в индустрията по света днес. Защото този сензор може да се монтира на всеки двигател, независимо каква марка или колко стар е той. Сензорът се монтира, данните се анализират и той ви „казва” кога е време за сервизно обслужване.
А какви са предизвикателствата? Предизвикателствата също са безгранични, защото ние сме част от индустрията за енергетично и автоматизирано оборудване. В момента например енергийната индустрия изживява голяма промяна, като все повече се върви към употребата на възобновяеми енергийни източници. Но те трябва да бъдат интегрирани към вече съществуващите енергийни системи. За тази цел ние имаме много решения за микромрежи за съхраняване на енергия, инсталирани по цял свят. Предизвикателство е винаги да предоставяме персонализирано решение за нашите клиенти. Работим върху това да можем да предоставим отговор на всяко предизвикателство. Няма предизвикателство, с което не можем да се справим.
Какви нови професии ще възникнат в резултат на автоматизацията?
Как ще се отрази тази автоматизация на хората и работните им места? Новите технологии ще доведат до предефиниране на идеята за това какво е работа в индустрията. Машините според нас няма да направят много професии излишни в бъдеще. Просто професиите, които познаваме днес, ще се променят. Но това е процес, който наблюдаваме през последните 50 години в индустрията.
Какви нови професии ще възникнат? Новите професии ще възникнат от интегрирането на различни решения от ИТ и ОT (оперативни технологии, производство) света. Така, ако днес има професия, която е 100% чисто физическа или свързана с работа на някаква машина, то в бъдеще ИТ-частта в нея ще е между 10 и 30%. Затова според нас има нужда от продължаващо обучение по много професии днес.
Каква е ролята на ABB в тази трансформация? В много страни, където присъстваме, ние предлагаме професионално обучение и подготовка на служителите ни. Тази промяна няма как да бъде реализирана само от властите, тя трябва да бъде осъществена и с подкрепата на индустрията. След няколко дни например откриваме нов технологичен център в Русия, в които да подготвяме нашите служителите и клиенти, за да могат те по-добре да разберат какви възможности предлагат новите технологии.
Едва 1/3 от финансовите лидери вярват, че наборът им от софтуер и технологии е в крак с нуждите им и ще може да поддържа бъдещ растеж. отчита доклад на Payhawk
Австрийските инвестиции в България са около 5 млрд. евро, притежавате специализирано ноу-хау, което се оценява от австрийските компании – Герд Бомер, регионален мениджър за Югоизточна Европа и Централна Азия в Австрийската стопанска камара,пред Economy.bg