вторник, 05 юли 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    552 прочитания

    В „(Няма) Безплатен Обяд“ Дейвид Смит ни обяснява икономиката на разбираем език

    Смит е многоуважаван икономически редактор на седмичника The Sunday Times и автор на книги на икономическа тематика
    16 май 2022, 14:47 a+ a- a

    На българския пазар излезе „(Няма) Безплатен Обяд“ от Дейвид Смит, издавана от „Ера“. Авторът умело обяснява модерната икономика без сложни термини или сухи фрази. Книгата се чете лесно и приятно и носи реални знания по тема, която мнозина погрешно твърдят, че владеят. 

    Дейвид Смит е многоуважаван икономически редактор на седмичника The Sunday Times и автор на няколко книги на икономическа тематика. Живее в Лондон.

    Публикуваме откъс без редакторска намеса: 
     
    Защо купуваме повече от нещо, когато цената му падне? С изключение на Бил Гейтс и другите много богати хора, повечето от нас са с ограничени възможности да харчат; ограничават ни доходите ни. В рамките на това бюджетно ограничение разпределяме разноските си според необходимостта и предпочитанията си – една част за храна, напитки, пътуване, книги, развлечения и прочее. Лично аз ежегодно купувам определен брой книги. Бих могъл да купя повече, ако реша да ям по-малко, но сегашното положение ме устройва. Направил съм избор. За икономистите аз съм „индиферентен“ по отношение на количеството книги и количеството ядене. Странна дума, знам, но тя чисто и просто значи, че за определен доход и при определени цени тази комбинация от разноски е правилна за мен.
     
    Какво обаче ще се случи, ако цената на книгите падне наполовина? Вероятно ще сметнете, че ще купувам два пъти повече книги, защото за покупката ще изхарча същата част от дохода си. Възможно е обаче да продължа да купувам същия брой книги, а с освободените средства да си купувам по-хубаво ядене, да пътувам повече или по-често да ходя на кино. Може и да спестявам повече. Ако постъпя така, намалението на цените няма да окаже никакъв ефект и правилото ни ще бъде нарушено. Какво да очакваме тогава? В личната ми система на харчене книгите внезапно са поевтинели в сравнение с всичко друго. Цената на други неща, с оглед на цената на книгите, се е повишила. Следователно в бъдещата ми предпочитана система за харчене делът на книгите ще е по-голям в сравнение с другите неща. Икономистите го наричат „ефект на замяната“ – промяна на системата за харчене в полза на неща, чиято цена е намаляла или, в обратния случай, в ущърб на неща, чиято цена се е повишила. Онагледяваме ефекта на замяната всеки път, когато купим продукт с етикет „специално предложение“ или „плащаш едно, получаваш две“. В супермаркетите във Великобритания обаче това е минало, защото се смята, че задълбочава проблема с наднорменото тегло.
     
    Има обаче и друг ефект. Благодарение на намалената наполовина цена на книгите съм станал по-богат. Защо? Преди цената да намалее, доходът ми е позволявал да си плащам храната, жилището, дрехите, пътуването и така нататък, плюс двайсетина книги годишно. Сега същият доход ми позволява да си купя всичко това плюс четиресет книги. Спадът в цената е равносилен на увеличение на дохода ми. И както не бих похарчил цялото повишение на заплатата си за повече книги, така не бих го похарчил и в този случай. Това се нарича (предвидимо) „ефект на дохода“. Той значи – поне за мен – че най-вероятно намаляването на цената на книгите наполовина ще доведе до доста голямо увеличение на покупките на книги (но не чак два пъти) и по-малко увеличение на консумацията на други неща. В противоположната ситуация – ако книгите поскъпнат, но доходът ми остане без промяна – всичко казано горе се преобръща.
     
    Добър пример от реалния свят ни връща към предишната глава. Когато лихвеният процент пада, едната от цените на жилището – която засяга разноските и домашния бюджет – намалява. Ефектът на замяната в този случай може да ви накара да се замислите за покупка на по-голяма къща (някои хора го правят). Ефектът на дохода е, че сте по-състоятелни, защото спадът на лихвите се равнява на ръст на дохода на изплащащия ипотеката. И понеже сте по-състоятелни, харчите повече за други неща. Това е един от начините, по който традиционно действа монетарната политика.
     
    Чувство на удовлетворение
    Преди да продължим, ще разнищим една малка загадка. Кое определя за какво харчим парите си? Защо купуваме някои неща, а не други? Мнозина ще отговорят на този въпрос кратко – „нуждата“. Британската агенция за национална статистика, която представя ежегодния Доклад за потреблението на домакинствата, установява, че през 2018–2019 г. средностатистическото домакинство харчи по 585,60 паунда седмично. Значителна част от тези средства са за „неотложни нужди“, както биха ги определили повечето хора; 80,20 паунда – за транспорт (13,7 от общата сума); 79,60 – за жилищни разноски, гориво и ток (13,6 процента); 61,90 – за храна и безалкохолни напитки (10,6 процента). По-малка сума се харчи за дрехи и обувки, пакетни екскурзии, мебели и други дълготрайни стоки, и за алкохол. Средностатистическото домакинство обаче харчи и 76,90 паунда седмично за забавления и културни събития – 13,1 процента от цялата похарчена сума и повече, отколкото за храна и други основни нужди.
    Разпределението на разноските, разбира се, се променя с течение на времето. Понякога се променя много бързо. Ковид пандемията променя драстично разноските. Това се вижда не само в ръста на онлайн покупките, скочили от 20 на над 30 процента. Расте и количеството на храната, приготвяна и консумирана вкъщи вместо в кафенета и в ресторанти. Локдауните рязко намаляват разноските за забавления и екскурзии. Един от въпросите е дали те ще възстановят предишните си нива, когато опасността отмине. Пандемията доведе и до „недоброволно“ спестяване; хората спестяваха просто защото някои неща, за които обикновено харчеха пари, не бяха достъпни.
     
    В миналото са използвали голяма част от дохода си за най-необходимото. Предишните поколения не са разполагали с лукса да отделят една осма от седмичните си разноски за забавления и почивки. Огромна част от семейния доход (дори целият доход) се е харчел за храна и жилищни разноски. Фондация „Джозеф Раунтри“, чиято мисия е „да разреши проблема с бедността във Великобритания“, предизвиква интерес, а и разногласия, като ежегодно изчислява и оповестява „минимален стандарт“ за доходите на британските семейства. През 2020 година фондацията пресметна, че на един човек са му нужни 19 200 паунда годишно за минимален социално приемлив жизнен стандарт, а при двойките с две деца всеки трябва да печели по 18 700 паунда (общо 37 400 паунда). Противоречия има по въпроса какво се смята за „насъщна“ необходимост и дали мобилните телефони и автомобилите втора ръка за живеещи извън Лондон семейства с деца се включват в графата „основни потребности“. Какво се смята за жизненоважно, се променя с времето. В изчисленията за 2020 г. се включва следното: „Видеоплейърът вече не попада в списъка, но е включен базисен абонамент за „Нетфликс“ или друг подобен филмов канал, както и абонамент за онлайн платформа за видеоигри. За по-големите семейства е необходим и принтер, и абонамент за софтуерен пакет. Тези промени показват не само от какви услуги имат нужда семействата, но и как се продават въпросните услуги, като по-икономичните абонаменти често са най-изгодният начин да им бъдат осигурени“.
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 10 часа
    ЕС договори нови правила за контрол на "Дивия запад" на крипто индустрията
    Компаниите за криптовалути ще трябва да имат лиценз за упражняване на дейност в ЕС, въвеждат се и мерки за защита на потребителите
    преди 11 часа
    България се присъединява към инициатива, подкрепяща ядрената енергетика
    Становището е покрепено от 20 синдиката от Белгия, Чехия, Финландия, Франция, Унгария, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Хърватия
    преди 15 часа
    iBanFirst придобива базирания в Лондон Cornhill
    Финтех компанията планира международни сделки на стойност €100 млн. през следващите 3 години
    преди 15 часа
    Българската Gtmhub придоби нова компания
    Това е втората сделка по придобиване за българския стартъп от началото на 2022
    преди 15 часа
    SeedBlink стартира вторичен пазар, където инвеститорите могат да продадат придобитите активи
    Компанията стартира и SeedBlink Circle, общност за активни членове, за да улесни взаимодействието и споделянето на идеи