Учени постигнаха 4,5 млн. пъти по-бърз интернет от средностатистическия

Снимка: iStock

Изследователи от университета Астън (Aston University), Великобритания, са изпратили данни със скорост, която е 4,5 милиона пъти по-бърза от средната домашна широколентова връзка. Скоростта е най-бързата, постигана някога, като отваря специфични нови дължини на вълната, които все още не се използват в оптичните системи.

Като част от международно сътрудничество, учените прехвърлиха данни със скорост от 301 терабита или 301 000 000 мегабита в секунда, използвайки едно стандартно оптично влакно.

За сравнение доклада на Ofcom за ефективността на домашната широколентова връзка в Обединеното кралство, публикуван през септември 2023 г., посочва, че средната широколентова скорост е само 69,4 Mbit/s мегабита в секунда.

Професор Владек Форисиак от Института по фотонни технологии на Астън и д-р Иън Филипс бяха част от екипа, който успешно предаде данните. Те работиха в сътрудничество с изследователи от Националния институт за информационни и комуникационни технологии (NICT) в Япония и Nokia Bell Labs в САЩ.

Тъй като търсенето на повече данни се увеличава, се очаква новоразработената технология да помогне да се справи с бъдещото търсене. Учените са използвали оптични влакна, малки тръбни нишки от стъкло, които предават информация чрез светлина. Обикновените медни кабели не могат да пренасят данни с такива скорости.

Постижението е резултат от отваряне на нови честоти с дължина на вълната, които все още не се използват в оптичните системи. Различните дължини на вълната са еквивалентни на различни цветове на светлината, предавана по оптичното влакно. Учените постигат това, като разработват нови устройства, наречени оптични усилватели и оптични еквалайзери за достъп до тях.

Д-р Иън Филипс с устройството за управление на дължината на вълната (Снимка: Aston University)

Д-р Филипс ръководи разработването на устройство за управление или оптичен процесор в университета Астън. Той каза: „Най-общо казано, данните бяха изпратени чрез оптично влакно като домашна или офисна интернет връзка. Въпреки това, наред с наличните в търговската мрежа C и L-честоти, ние използвахме две допълнителни спектрални честоти, наречени E-честота и S-честота. Такива честоти традиционно не се изискват, тъй като C- и L-честотите могат да осигурят необходимия капацитет за посрещане на нуждите на потребителите. През последните няколко години университетът Астън разработва оптични усилватели, които работят в E-обхвата, който е в непосредствена близост до C-обхвата в електромагнитния спектър, но е около три пъти по-широк. Преди разработването на нашето устройство никой не е успял правилно да емулира E-честотните канали по контролиран начин.“

Професор Форисиак добавя: „Чрез увеличаване на капацитета за предаване в основната мрежа, нашият експеримент може да доведе до значително подобрени връзки за крайните потребители. Това новаторско постижение подчертава решаващата роля на напредването на технологията за оптични влакна за революционизиране на комуникационните мрежи за по-бързо и по-надеждно предаване на данни. Увеличаването на капацитета на системата чрез използване на повече от наличния спектър – не само конвенционалната C-честота, но също така и други честотни ленти като L, S и сега E може да помогне да се запазят разходите за осигуряване на тази честотна лента ниски. Това също е „по-екологично решение“ от внедряването на повече, по-нови влакна и кабели, тъй като използва по-добре разгърнатата съществуваща оптична мрежа, увеличава нейния капацитет за пренос на данни и удължава нейния полезен живот и търговска стойност. “

Резултатите от експеримента са публикувани през март от Института по инженерство и технологии, IET, и са представени като документ след крайния срок на Европейската конференция по оптична комуникация (ECOC), проведена в Глазгоу, октомври 2023 г.