В подкрепа на иноваторите: Тази програма ще ви помогне да превърнете идеята си в бизнес

Преди дни София Тех Парк обяви нова програма в подкрепа на иноватори, предприемачи и изследователи - South East European Innovators Program (SEEIP). Официално инициативата ще започне през месец октомври, но прозорецът за кандидатстване вече е активен - https://seeip.eu/ Компаниите или екипите могат да подават заявления през цялата година. Изборът на участниците, които ще имат възможност да се включат в програмата, ще се извършва от експертна комисия на два етапа - през септември и през март. SEEIP е технологична програма без ограничение в областта на разработваните проекти, включваща елементи на инкубация, акселерация и технологичен трансфер. Тя е насочена към предприемачи, изследователи и изобретатели, които искат да създадат своя компания, базирана на научни изследвания, да комерсиализират своите разработки, както и да доразвият свои бизнес проекти. Програмата на София Тех Парк ще подкрепя екипите през целия им предприемачески път – от дефиниране на конкретния продукт или услуга, през намирането на инвеститори и инвестиции до излизането на международни пазари.

Кой може да кандидатства за новата програма, каква подкрепа може да очаква, как SEEIP се различава от другите акселераторски програми у нас, как се развива стартъп екосистемата в България в сравнение със съседните ни страни, кои са предимствата и предизвикателствата – тези и други въпроси коментирахме с Натанаил Стефанов - зам.-председател на Управителния съвет на София Тех Парк, и Моника Велкова - експерт "Инкубационна програма" на София Тех Парк.

Обявихте преди дни нова програма за иноватори и предприемачи. Откъде дойде идеята за нея?
Натанаил Стефанов: Идеята дойде може би преди 6 години. Тъй като работим с много компании с различни нужди, установихме, че на българския пазар има определен тип проекти, които не могат да получат подкрепа отникъде. И така, решихме да направим програма, която да помогне на всички. От друга страна, голяма част от стартъпите и иновативните компании са в сферата на информационните технологии и няма достатъчно внимание върху проекти, които са основани на наука. И ние, като научно-технологичен парк, решихме да създадем точно такава програма, която да подкрепи проекти, основани на научноизследователска и развойна дейност.

Това ли ще бъде фокусът на програмата?
НС: Абсолютно.

Има вече доста акселераторски програми у нас. Какво е различното при Вашата?
Моника Велкова: Различното при нашата програма е, че обхваща не само компании с идея, върху която работят, но и такива, които тепърва се развиват. Подпомагаме и хора, които се занимават с научна дейност, имат идея, но нямат екип. Помагаме им да сформират такъв, както и да преминат през всички следващи етапи.

Колко дълго ще продължи програмата? Как е структурирана?
МВ: В зависимост от типа стартъп и разработката, която се прави, може да продължи до 3 години.

Само български предприемачи и иноватори ли могат да участват, или и такива от региона?
НС: Програмата е отворена към новатори от целия регион. Затова сме я кръстили „Програмата за новатори на Югоизточна Европа“. Виждаме, че много от съседните страни имат същите предизвикателства като България и създадохме програма, с която да можем да привлечем хора от целия регион. Затова тя е на английски. Разбира се, основният фокус е България, тъй като считаме, че тук имаме достатъчно голям неоползотворен потенциал, който да обслужим.

Ако аз имам иновативна идея какъв път трябва да извървя? Как мога да се включа и каква подкрепа мога да очаквам?
НС: Ако имате иновативна идея, може да кандидатствате за някои от преакселераторите или инкубаторите. Има доста добри такива програми като „Предприемачи в науката“ на „Карол Знание“, ABLE Activator или пре-акселераторът Beyond. Проблемът е, че те са за 3 месеца. И след като мине програмата, оставате сам.
МВ: Подпомагаме хората с това да си намерят не само инвестиция, но и с научните разработки, тъй като София Тех Парк разполага с комплекс от 11 високотехнологични лаборатории. Имаме необходимия научен капацитет и оборудване да подпомогнем тази дейност. Също така ги свързваме с други компании, за да се случат възможни партньорства както в България, така и в чужбина.

Търсите ли по-конкретна сфера в научноизследователската и развойната дейност?
НС: Традиционно 3-те сфери, в които София Тех Парк работи, са: науки за живота, информационни и комуникационни технологии, и чиста енергия. Отворени сме и към всякакви други области. Може да има проекти в сферата на Космос и аеронавтика, чисти технологии, биотехнологии, в технологии за спорта. Други интересни сектори, които конкретно за България са много важни, са аграрните и хранителните технологии. Това са сфери, в които страната има силна традиция. Освен това се опитваме да градим връзка и с чуждестранни инвеститори. В момента повечето от фондовете в България са генералисти. Напоследък виждаме, че започнаха да се специализират в определени сфери, но те най-често са свързани с информационните технологии, докато ние имаме контакти с други чуждестранни паркове и институции, занимаващи се с приложна наука. Искаме от тези възможности да се възползват не само компаниите на територията на тех парка, но и всички в страната, и в региона.

Планирате през първите 5 години да подкрепите над 280 проекта. Реалистична ли е тази цел?
НС: Това е програмата максимум. Имаме този капацитет и потенциал. Това, което в момента сме направили, е за всеки 10 компании или проекта да има по 1 човек от нас, отговарящ за тях. Работим доста с различни институции, но това е програма, която е изцяло финансирана от София Тех Парк. И въпреки че е държавно дружество, паркът не е на държавен бюджет и съответно всичко зависи от това до каква степен ще можем да финансираме програмите. Работим да получаваме както публично финансиране, така да има и корпоративни програми, т.е. програмата за иноватори да има направления, спонсорирани от различни компании, които също имат интерес да развиват иновативни проекти.

Обявихте, че паркът вече е подкрепил над 60 иновативни компании. По какъв начин сте ги подкрепили и каква е разликата с новата програма?
НС: До момента сме подкрепяли много от компаниите ад-хок. Най-очевидното са офис пространства в сградата Инкубатор. Компаниите тук получават 50% като държавна помощ, т.е. ако си иновативна компания, може да получиш хубаво офис пространство за по-малко средства. Оказвали сме и различна подкрепа, но не по системен начин. Например на компания, която търси инвестиция, ние помагаме да си намери инвеститори. Или за фирма, която търси програмисти, ние правим връзка със съответния университет или с платформите за работа. Разликата е, че сега всичко ще стане по един системен начин. Ще започнем с обучителна програма в дигитална платформа. Причината да е дигитална е, че ако вие сте учен в Пловдив или в Русе, да не се налага да се местите. След като вече сте готови и знаете какво би изисквал един инвеститор или един потенциален партньор, вече може да кандидатствате за второто ниво на програмата, където получавате специализирана менторска помощ.
МВ: От наша страна получавате бизнес консултации, връзки с определени експерти в различни сфери на бизнеса. Така че, ако имате необходимост от помощ, що се отнася до маркетинг, финанси, правна помощ, ние можем да ви свържем с такива партньори и да получите необходимата подкрепа. Тази информация сме я систематизирали и в дигиталната платформа, така че когато минавате през това обучение, да имате широка представа за това какво реално означава да започнеш свой бизнес и всички етапи, през които се нуждаете да минете.
НС: Има много проекти, хора и компании, които не получават подкрепа отникъде. И в общия случай какво се случва с тях - или се отказват, или напускат България. Ние искаме целият този потенциал да остане в страната.
МВ: Всеки може да се свърже с нас, дори и да не е специалист в сферата. Ако има идея и желание да работи в дадена насока, да разреши даден проблем, ние сме тук, за да подкрепим българските предприемачи и иноватори в различни научни области. Действително идеята е да задържим талантливите кадри, които да видят как могат да се развият в България с нашата подкрепа.

Как се развива стартъп екосистемата в България в сравнение със съседните ни страни? Кои са предимствата и предизвикателствата?
НС: Ние сме първата страна, която активно започва да подкрепя стартъпи още през 2012 с фондове като Eleven и LAUNCHub. Поради тази причина на глава от населението на Балканите ние имаме най-голям брой инвестиционни фондове, инвестиращи както в компании в начален етап, така и в по-напреднал. Румъния даже се опитаха да репликират българския модел с финансиране от Европейския инвестиционен фонд. Западните Балкани поради факта, че не са част от Европейския съюз, имат по-скоро догонваща позиция. Това не означава, че там няма много интересни проекти. Ние доста добре работим с 2 от технологичните паркове в Сърбия. Един от начините техните компании да присъстват на пазара в Европейския съюз е през България.
Що се отнася до това по какъв начин България е позиционирана в световен мащаб, макар да витае мнението, че сме много назад, всъщност сме доста напред в много отношения. Най-очевидното е, че ако един стартъп дойде в България, с единица ресурс може да направи 3-4 пъти повече поради по-ниските разходи. Другото хубаво е, че екосистемата не е много голяма, което означава, че когато дойдете в България и не познавате никого, ако се запознавате с Моника, тя може да ви свърже с всеки, от когото имате нужда - със счетоводна къща, с инвеститор. И това в по-големи пазари отнема доста време. В Европа трите основни стартъп центъра са Берлин, Лондон и Лисабон. Там буквално можеш да се изгубиш. Но ако в България инвеститорите са генералисти, там всички са специализирани, имат много ясен фокус. Нашата идея е да вземем най-доброто от двата свята - това, което България има, да го надградим с международните контакти и тенденции.
Резултатите от това, което стартираме в момента, ще ги видим след 5, 10, 15 години.