Бумът на тъканното инженерство предстои в следващото десетилетие

Д-р Спас Керимов се определя като предприемач, учен, футурист, вдъхновен от науката. Той е създател и изпълнителен директор на Printivo, стартираща биотехнологична компания, която се занимава с 3D-биопринтиране на човешки тъкани. Спас е част от The Changemakers of Bulgaria, отличен е във Forbes 30 under 30 и 40-до-40 на Дарик радио, бил е лектор на TEDx и е определян като „най-изявена млада личност на България“ за 2019 според JCA Bulagaria. Той е завършил медицина, отличен с награди от много международни научни форуми. Интересува се живо от тъканно инженерство и регенеративна медицина. Следи прогреса в области като изкуствен интелект, генетика, биотехнологичната революция и сблъсъка на човечеството с новите технологии. Спас бе лектор на събитието „Смърт на смъртта“, организирано от Ratio. (Снимка: Economy.bg)

Къде и как се преплитат науката и предприемачеството, какво е бъдещето на биопринтирането, съществува ли безсмъртие, трябва ли да се страхуваме от творенията си? Тези и други въпроси коментирахме с д-р Спас Керимов, създател и изпълнителен директор на биотехнологичната компания Printivo, по време на събитието „Смърт на смъртта“ на Ratio.

Как започнахте да се занимавате с наука?
В 8. клас, когато за първи път се появих на една национална олимпиада по биология и стигнах до национален кръг. И оттогава започнах да се занимавам съвсем аматьорски с наука. Но след като започнах да уча медицина, още в първи курс започнах да работя с някои от прекрасните професори на Медицински университет – София и дори участвах в първата си публикация още тогава.

Кога и как науката и предприемачеството се преплетоха?
През далечната 2016 г. мисля. Все още бях студент по медицина и с група приятели и колеги започнахме да създаваме неща, които харесваме и които смятаме, че ще помогнат на човечеството. Така се роди Printivo и малко по-късно започнаха да се раждат и много други проекти, които осветиха нашия биотехнологичен път между предприемачество и наука. Някак си на ръба между двете.

На какъв етап е принтирането на човешки тъкани и органи по света в момента?
В момента виждаме, че много от технологиите, които бяха съвсем пилотни и пионерни преди 6 – 7 години, когато започнахме, вече са в своята фаза на експлоатация. Което означава, че има доста продукти, които вече са във фаза на клинични изпитания, доста продукти, които са тествани много добре предклинично, и няколко продукта, които имат вече клинични приложения. Така че мисля, че бумът на тъканното инженерство предстои в следващото десетилетие.

А у нас?
България е страхотно място. В наше лице стартира биопринтирането като дисциплина и направление. Ние бяхме първите, които създадохме биопринтер в цяла Източна Европа още през 2017-а, когато първият биопринтер заработи в нашите лаборатории, бяхме много горди с това.

Как и защо започнахте да се занимавате точно с това?
Тъканното инженерство е страхотна амалгама между математическо и медицинско усилие, в което се опитваш да помогнеш на голяма група от хора едновременно, вместо да ги лекуваш един по един. И биопринтирането, и тъканното инженерство за мен и за хората, с които стартирахме компанията, са и бяха вдъхновение, което се превърна в работа след това.

Какви са продуктите, които Printivo създава?
Тъй като започнахме да работим първоначално върху много тъканни структури, сега преминаваме във фаза, в която концентрираме усилията си само в едно направление. Но тъй като все още работим в него с колаборатори от Европа и света, го пазим в тайна. Скоро ще бъде пуснато наяве.

Съществува ли безсмъртието и под каква форма?
Аз вярвам, че биологичното безсмъртие е постижимо. Просто не знаем защо стареем и кой ни кара да искаме да сме безсмъртни, защото нещата изглеждат очевидни, но в повечето случаи са контраинтуитивни. И дори да си мислим, че знаем нашите желания откъде идват, мисля, че нашето прекрасно съзнание често ни подвежда. Вярвам, че съществува, но и вярвам, че предстоят много трудни моменти, в които ще намерим точната формула.

Трябва ли да съществува безсмъртието? Не е ли неустойчиво от гледна точка на планетарен ресурс?
Напълно. Но аз вярвам в един по-универсален принцип – че всяка идея, която някога се е появявала някъде, има смисъл да съществува. Дори непродуктивните и деструктивните идеи. Така че, ако безсмъртието се окаже една гигантска деструктивна приумица на човечеството, тя със сигурност ще ни отведе до места, в които ще научим много за Вселената и за нас самите. Дори да объркаме [нещата] страхотно много, мисля, че пак ще е за добре. 

Смятате ли, че биопринтирането ще стане масово и ще бъде широко разпространено, например за трансплантации?
Смятам, че биопринтирането ще бъде междинна технология по пътя към безсмъртието. По-скоро тя ще бъде в следващите 30 – 40 години много сериозна технологична придобивка за всеки, който иска да удължи живота си. Но след като значително подобрим генетичните си разбирания за безсмъртието, тя няма да бъде толкова нужна, колкото прецизното разбиране на по-фините нива на организация на живата материя. И точно затова смятам, че в следващите десетилетия тя ще изживее своя бум, но може би след това ще достигне до едно плато и дори може би ще бъде технологична придобивка за социално предизвиканите слоеве в едно общество през 2050-а например.

Може ли да ни разкажете малко повече за работата си в сферата на обратното стареене?
Ние практически не се занимаваме директно с подмладяване или обратно стареене, а имаме интерес да изследваме подобни феномени върху тъканните структури, които създаваме. Но на този етап по-скоро изследваме темата. Аз лично като лекар я изследвам в аспектите, в които това може да бъде направено хуморално, тоест може да бъде направено с различни субстанции и молекули, отколкото да бъде терапевтичен подход или като цяло подход чрез биопринтиране.

Каква е ролята и къде е мястото на изкуствения интелект в работата Ви?
Изкуственият интелект се пропива навсякъде. То е абсолютно нормално. На някои места подобрява, на други влошава човешката продуктивност и креативност. В нашата сфера и в биотехнологиите като цяло всички големи данни и всички откривания на нови молекули или на нови залавни места за протеини, или нови първични и третични структури на протеини – намира идеално приложение в това да прави колосален брейнсторминг на подобен тип агенти. Така че изкуственият интелект ще допринесе значително и в нашата сфера.

Какви са условията за научна работа у нас?
Все по-добри. Успявам да видя изключителни български учени, които могат да колаборират активно, могат да създават устойчиви и ползотворни решения и в края на деня наистина са добри учени. Така че смятам, че българските учени тепърва има да извървят много дълъг път, но също така са на прав път.

Трябва ли да се страхуваме от собствените си творения?
Задължително. Смятам, че е много здравословно да се страхуваме от това, което създаваме. И не за друго, ами защото създателите никога не знаят защо създават и понякога гигантски структури около нас ни подтикват да създаваме неща, които не разбираме – показателно за изкуствения интелект. Поради добрите регулаторни механизми все още не се случва в биологичния и биотехнологичния свят, но пък създавайки изкуствени съзнания, мисля, че регулаторните механизми там трябва да изглеждат по същия начин.

Какъв съвет бихте дали на младите хора, които сега се чудят дали да се занимават с наука, или не?
Да се занимават задължително с наука, защото тя е един от много малкото инструменти от човешкото познание, който може да отделя релативни истини от обективни и който може да хвърля, макар и лимитирано, светлина пред човечеството.

Какво бихте искали да се случи във Вашата сфера на работа?
Глобално искам всички да обърнат повече внимание на биологичното, на живото, на нещата, които дишат, и на нещата, които създават. Това е цялата биосфера и дори отвъд биотехнологиите и медицинските специалности бих искал човечеството да обърне поглед към цялата гигантска дишаща жива машина, която се намира във всяко кътче на планетата и да се свърже отново с нея, защото в момента сме на прага да изживеем нашето разривно раздалечаване от биосферата. А не би трябвало да е така.