вторник, 23 юли 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2441 прочитания

    Какво представлява платформата за сътрудничество между бизнеса и БАН?

    Подробности за проекта, за кого ще е най-полезен, как може да се използва, какво е финансирането, разказва Марин Пандев, директор на Единния център за иновации на Академията
    31 май 2023, 16:09 a+ a- a

    Снимка: ЕП

    През април стана ясно, че Единният център за иновации на Българската академия на науките (БАН) е в процес на създаване на платформа за сътрудничество с бизнеса. Economy.bg се свърза с Марин Пандев, директор на Единния център за иновации, за да ни разкаже повече за това какво ще представлява платформата, кой може да я използва, по какъв начин, кой и как ще финансира науката зад разработките и какви резултати се очаква да постигне тя.

    Марин Пандев (Снимка: Личен архив)

    Какво ще представлява платформата за сътрудничество между БАН и бизнеса?
    Платформата за сътрудничество между БАН и бизнеса е комплексна система, която работи на принципа на постоянното надграждане и актуализиране. В дългосрочен аспект тя ще представлява контактна информационна и подпомагаща мрежа, обслужваща връзките със заинтересовани лица и организации, партньори и регулатори, включително и бизнес организации от различен мащаб и обхват, като ще предоставя онлайн пространство за обучение, комуникация между науката и бизнеса и намиране на партньори. Няколко са основните цели на платформата:
    1. Популяризиране на научноизследователската и иновационната дейност на БАН чрез предоставяне на информация за актуални резултати и дейности, извършвани от научните звена на академията.
    2. Поддържане на актуален регистър с обектите на интелектуалната собственост на БАН, в който е събрана информация за обектите, заявени или регистрирани както в Българското патентно ведомство, така и в Европейското патентно ведомство и други международни или национални ведомства за улеснено и бързо информиране на заинтересованите страни.
    3. Информация за текущи конкурси по национални, европейски и други програми за финансиране на научни изследвания и иновационни дейности.
    4. Страница за комуникация с бизнеса и други заинтересовани страни, която да улесни сътрудничеството и връзката между научните екипи и представители на бизнеса, държавни и местни организации, други заинтересовани страни. 
    5. Интегрирана страница на виртуален инкубатор за стартъп и спин-оф фирми.

    Връзката между научноизследователската и развойната дейност, осъществявана в рамките на институтите на БАН, и изследователската, развойната и иновационната дейност, извършвани в различните звена от бизнеса и реалната практика, ще доведе до минимизиране на разходите за приложни научни изследвания в рамките на мрежата. Очаква се и постигане на по-високо ниво на интегрираната производителност на иновациите, което неминуемо ще повиши конкурентоспособността на българския бизнес. В това отношение ще бъде постигнат синергичен ефект за участниците, работещи в мрежата за иновации и в посока на интелектуалната собственост, което ще има положително влияние за развитието на индустриалната собственост на бизнес ориентираните организации.

    Кога се очаква да заработи тя?
    Платформата е в процес на разработване. Очакваме да е напълно функционална до два месеца.

    Кои представители на бизнеса ще могат да се възползват от нея?
    Платформата ще е достъпна за всички представители на бизнеса. Всички стартиращи компании, както и онези, които търсят конкурентни предимства с цел постигане на устойчив ръст в бизнеса. Компании, които се стремят към постигане на устойчивост и конкурентоспособност чрез диверсификация и диференциация на техния продуктов и асортиментен микс. Научни екипи и изследователи, които имат намерение да създадат спин-оф компании. Научни институти, които търсят привличане на изследователски и развоен потенциал чрез привличане на изследователи и развойчици от реалния бизнес под формата на създаване на т.нар. спин-ин компании. Бихме искали да видим повече малки и средни предприятия, както и стартъпи, които биха се заинтересували от сътрудничество с институтите на БАН. Платформата е насочена и ще бъде полезна на бизнеси, които търсят и внедряват иновации. Компаниите ще имат възможност за свободно търсене на нови разработки в иновационната борса, както и да се свържат с потенциални партньори за разработване на иновативни продукти. Стартиращи предприемачи ще могат да се възползват и от онлайн обучителни ресурси, които ще им помогнат за стартиране на бизнеса и подготовка за инвеститори. 

    А за кои е най-подходяща?
    Очакваме да генерира интерес сред бизнеси, които имат нужда от внедряване на иновации или търсят решение на свой технологичен проблем. Поради всеобхватната научноизследователска дейност на БАН платформата не е секторно ориентирана и е насочена основно към бизнеси с интереси и потенциал за внедряване на иновации. Платформата би била подходяща за малки и средни предприятия и стартиращи фирми. Очакваме интерес да проявят и установени компании, които търсят готови за внедряване разработки или искат да развият иновативен продукт, но не разполагат с необходимия за целта научноизследователски потенциал. Очакваме интерес да предизвика и специфичният опит на БАН в разработването на технологии и системи за генериране, съхранение и потребление на чиста енергия, както и други технологии, свързани със зеления преход и кръговата икономика.

    В съвременния конкурентен пазар за растежа на всички организации и бизнеси е важно гъвкаво да бъдат търсени високоефективни и иновативни решения. Нужна е находчивост при търсене и прилагане на икономически рационализирано решение с оптимизиран резултат. Често те използват философията на отделяне (спин-аут), на приобщаване (спин-ин) към иновациите и на стартиране на иновационни фирми (старт-ъп), което е доста ефективно за бизнеса, но за бюджетните организации изисква сериозен икономически и правен анализ и човешки ресурс.

    „Отделянето“ на иновации от определено научно звено се случва, когато научни сътрудници или други лица, работещи от името и в полза на научния институт, създават предприятие, в което научното звено притежава всички научни продукти и изследователски ресурси, но иновацията се отделя в друг икономически субект. Това е обичайна практика за растеж в бизнеса, но за научните звена е нужно събирането и анализ на допълнителна емпирика, за да може да бъде оценен ефектът от това действие.

    Някои компании моделират своя подход към иновациите и растежа, като търсят т. нар. „приобщаване“ (спин-ин). Спин-ин има значение за бизнес организациите, защото им позволява да бъдат гъвкави и по-ефективни от гледна точка на времевия параметър на иновационния процес, но в същото време са едно предизвикателство и за научните звена да разработват фундаментални или приложни научни проблематики, които са търсени от бизнеса. Това е така, защото бизнесът, вместо да се опитва да инвестира в стартиране на изследователски проекти с цел иновации на място във фирмата, оптимизира и избира от съществуващите във външни организации научни разработки и иновационни продукти и инвестира в тях съвместно с научните институции. Партньорите избират измежду напълно оформени продукти и иновации, които вече разполагат с независими ресурси на външни организации и ги приобщават посредством спин-ин подхода. 

    Когато дадена компания или научна организация реши да включи стартиране на бизнес идея с уникални характеристики от гледна точка на иновациите и приложните изследвания в бизнеса или изследователски проект с бизнес насоченост в научния институт, те могат да използват тактиката на стартираща (старт-ъп) компания или друг вариант, като например класическите форми на смесени или съвместни предприятия (джоинт-венчър), придобивания и/или сливания. Това дава възможност на по-големите компании да придобият конкурентно предимство, като им позволява гъвкаво да се възползват от приложните научни изследвания, иновациите и от технологичните капацитети на отделни предприемачи, малки и средни компании и научни институти. Това също така увеличава и способността им да маневрират на своите пазари и да капитализират интелектуалните продукти. За всички бизнес предприятия е важно да останат конкурентоспособни и да имат устойчив ръст с цел икономии от мащаб и обхват, както и да са готови да посрещнат предизвикателствата на бъдещите научни и технологични промени. Много е важно за тях също така и да придобият предимствата на монополно конкурентни фирми. Друг е въпросът каква е изгодата за научните звена и за малките по мащаб и иновационен капацитет предприятия. 

    Принципите на иновационното завъртане могат да дадат отговор на въпросите как едно научно звено може да предприеме действия с цел капитализиране на своите научни продукти и как един бизнес може да се възползва от интелектуалния и научен капацитет на научните организации, за да повиши своята конкурентоспособност и възможностите за ускорен и стабилен ръст. Както вече беше изяснено, това т.нар. „иновационно завъртане“ може да се осъществи със спин-аут компания, което е специален вид начинание, обикновено става дума за старт-ъп, като това стартиране на нова компания започва да бъде осъществявано с интелектуалната собственост и лабораторната, техническата и технологичната обезпеченост на научния институт, както и от научни работници, докторанти, стажанти или дори технически персонал. Този тип действия трябва много внимателно да бъдат административно и правно регламентирани. Съществуват практики генерираните иновации след стартирането на конкретна бизнес и/или иновационна и технологична дейност, които в същото време са резултат от използването на гореспоменатата интелектуална и индустриална собственост, да принадлежат на стартъп компанията и на научните работници и служители в научния институт, но не и на самия институт. Научното звено обаче може да избере правно да регламентира този процес, както и да прецени ефекта от това да инвестира ресурси в създаването на тази стартъп компания. Ако е преценено, че капитализирането на иновационните и интелектуалните продукти ще донесе определена финансова изгода, както и определени репутационни предимства за научното звено, то явно си заслужава това да се случи. В крайна сметка целта на научното звено е да превърне научния резултат в придобит дял от собствеността на тези стартиращи фирми, които имат определена степен на независимост и допринасят за разширяване на проектното изследователско портфолио на научния институт.

    Какви възможности ще предостави на бизнеса?
    Платформата ще разполага с виртуален демонстрационен център с продукти и технологии на Академията – атрактивна страница с визуални и аудиоматериали – видеа, снимки, представящи по подходящ и лесно усвоим начин дейността на различните звена на Академията. 

    Бизнесът ще има достъп и до регистър с информация за интелектуалната собственост на БАН, с възможност за тематично търсене на нови и поддържани обекти на интелектуална собственост на Академията. Компаниите ще получат информация за патенти, полезни модели, нови сортове растения или породи животни, промишлени дизайни или търговски марки на Академията с цел установяване на партньорство в случай на интерес. Компаниите, които проявят интерес, ще могат да се свържат с конкретен институт или изследовател директно през платформата. 

    На сайта ще се публикува и информация за текущи конкурси за финансиране на научни изследвания и достъп до финансиране. 

    В допълнение на платформата стартиращите предприемачи ще могат да намерят информация за обучения и рисково финансиране, както и да осъществят връзка с ментори. Млади предприемачи ще имат достъп и до онлайн ресурси, чиято цел ще бъде да се подпомогне развитието на иновативната идея до нейното пазарно приложение.

    Всъщност нещата от реалния бизнес и иновациите се случват понякога и независимо на подобни платформи и инкубатори. Това можете да установите и препрочитайки вечната книга на мъдрия гуру на предприемачеството и иновациите Питър Дракър – „Иновации и предприемачество“. Необходимо е преди всичко предприемачите, изобретателите, иноваторите, от една страна, и научно изследователските екипи от БАН, от друга – с две думи, хората с креативно мислене да отворят т.нар. от Дракър „предприемачески прозорци на иновациите“, а впоследствие и техните компании да разработят иновационни стратегии. След като това се случи, трябва да се появят венчър капиталистите, или притежателите на рискови предприемачески капитали. Идеите да бъдат реализирани, впоследствие и комерсиализирани. И чак накрая да се впишат в национални иновационни стратегии. Платформата и виртуалният инкубатор ще служат за подкрепа при създаването на интелектуална, индустриална, че дори и търговска собственост. Те могат да гарантират и ефективността на иновационната дейност и иновациите в предприемачеството и в бизнеса. Примери в това отношение има. Особено много са те в Силициевата долина и в Станфордския университет. През 1938 година Фред Търман, първият професор по електроинженерство в Станфорд, вади от собствения си джоб, за да даде назаем на Уилям Хюлет и Дейвид Пакард сумата от $538, за да създадат своето първо устройство – звукочестотен осцилатор, който двамата заедно сглобяват в един гараж в Пало Алто. Днес компанията, създадена от Хюлет и Пакард, даде $1,7 млн., за да купят този гараж, който за една от най-мощните компании в електронния бизнес се е превърнал в икона. 

    Или друг пример, който се превърна в класика за Силициевата долина. Двамата влюбени изследователи от Станфордския университет, горели от желание да разменят романтични послания помежду си по електронната поща, но поради несъвместимостта на техните мрежи в двете крила на университета, се принудили да изобретят бриджовете (bridges), за да свържат двете мрежи и рутерите (routers), за да направляват изпратената информация. Така Сандра Лърнър и Леонард Босак създават и комерсиализират успешно нещо, което държавата чрез стратегии и фондове е развивала преди това, но за нуждите на военните. Създадената от тях, днес вече световноизвестна компания, „Сиско Системс“ изцяло доминира пазара на междукомпютърните мрежови комуникации и прокарва пътя за бума на интернет. Съществуват и много други примери, които потвърждават необходимостта науката и развойната дейност да бъдат по-близо до реалния бизнес. Сигурно не е нужно те да бъдат цитирани. Иска ми се обаче да предложа нещо много важно според мен. Необходимо е да се предприемат конкретни действия освен за създаването на научни платформи, хъбове и инкубатори, но за либерализиране на пазара на интелектуална собственост, да се стимулира създаването на частни или обществени венчър капиталови фондове за рискови инвестиции. Точно по тази причина се стремим да създаваме условия в рамките на т.нар. мрежови виртуални инкубатори, базирани на интернет. По този начин научноизследователските институти и бизнесът ще могат да разгръщат своята дейност. В една такава платформа/хъб/инкубатор една добра идея се тества, при това „онлайн“. Това ще позволи при интерес да се финансират от 50 до 70% от капитала на новосъздадените дружества и бизнес организации от венчър фондове, което ще даде възможност да се експлоатира иновацията – като се възвърне инвестицията плюс печалба, и след това се остави предприемачът да продължава да печели от резултатите на своята съвместна иновация с научните институти на БАН.

    Как стои въпросът с финансирането на разработките от страна на Академията?
    Всяка компания ще има възможност да се договори на пазарен принцип със съответния институт, който е разработил иновацията. ЕЦИ ще съдейства в процеса, но отношенията между БАН и компанията ще се ръководят от пазарни принципи.

    Какви резултати очаквате да постигне тази платформа?
    Очакваме контактите между науката и бизнеса да станат по-интензивни, като основните ни цели са свързани с осъществяването на технологичен трансфер и съвместни разработки. БАН се отваря към бизнеса и вярваме, че ще намерим верни и коректни партньори в лицето на българските иновативни компании. Надяваме се да подобрим комуникацията и със стартъп екосистемата в България и очакваме засилено участие на нейни представители в предстоящите инициативи.

    Когато решават да инвестират в иновации, фирмите търсят ресурс с цел пазарна реализация, а от това ще има полза и научното звено. Вместо да използват своят научен потенциал за постигане на научен резултат със сравнително ниска степен на добавена стойност, научните звена могат да подкрепят такива стартъп компании, за да разширят веригата на стойности, като предоставят ресурси и лицензи. Научните институции могат да започнат процеса на стартиране на иновационно предприятие с материален и нематериален апорт например чрез собствеността върху научния продукт и иновацията, като е важно, преди да разберат как се представят фирмата и иновацията на пазара, да поемат по-малък риск, отколкото както е в случая с отделянето на хора и научни резултати, което е извън контрола на научното звено. Първоначално стартъп компаниите няма да имат собственост върху иновацията и научните продукти, но ако фирмите се представят добре, въпросната компания и научните звена могат да създават съвместни предприятия (джойнт венчър), които в крайна сметка може да инвестират в стартъп компанията или да я придобият, като я направят част от финансовото портфолио на научното звено.

    Както вече беше споменато, при избор на начин за динамизирането на иновационния процес е важно да бъдат използвани и оценени коректно двете възможни форми – на т.нар. иновационно приобщаване (Spin-in) и иновационно завъртане (Spin-out). Съществената разлика, която ще повлияе на решението, е да се оцени по какъв начин отделените компании, приобщават и завъртат иновациите от и в научните звена. Важно е също така да бъде разбран алгоритъмът, по който научните звена ще взаимодействат със стартиращите компании (Start-up), които ще приобщават или завъртат иновациите. Алгоритъмът и правните и административните регулации на процеса са в пряка зависимост от това кой е собственик на иновациите и на научните продукти, т.е. на интелектуалната собственост. Оценката на процеса на отделяне на научен работник, служител или свързано лице, които имат идея за приложно научно проучване или иновационно решение в пазарен и бизнес контекст, трябва да бъде ясно регламентирана в правно и административно отношение.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 1 час
    Германската METZ открива логистична база у нас
    Технологичните продукти на германския бранд вече са достъпни за българските потребители
    преди 3 часа
    Meta спира някои от своите ИИ разработки
    Компанията няма да пусне мултимодалните си AI в Европа и постави на пауза генеративния AI в Бразилия
    преди 20 часа
    Започна строителството на нов корпус на НПМГ
    Изградени ще бъдат и физкултурен салон с многофункционална зала и STEM център
    преди 1 ден
    Байдън се отказа от президентската напревара
    Той подкрепи Камала Харис за следващия кандидат на демократите в САЩ
    преди 1 ден
    За 7 г. Wizz Air е обслужила над 4 млн. пътници на летище Варна
    Авиокомпанията обслужва 12 дестинации в 7 държави от морската ни столица
    преди 1 ден
    OpenAI с по-евтина версия на най-мощния си ChatGPT
    GPT-4o mini, е по-интелигентен и с над 60% по-евтин от GPT-3.5 Turbo