Д-р Стоян Везенков и д-р Виолета Манолова разказват какво представлява, за какви проблеми помага и къде се крие тайната на здравето
Д-р Стоян Везенков е основател и ръководител на Център за приложни невронауки Везенков. Той е доктор по невробиология от Университета „Георг-Август“ в Гьотинген, Германия. Сертифициран неврофийдбек терапевт към Института по неврофийдбек в Мюнхен. Доцент по неврофизиология в Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград и декан на Факултета по обществено здраве, здравни грижи и спорт до 2019 г. Той е магистър по молекулярна биология, магистър по ерготерапия, създател и обучител по комплексни програми за биофийдбек и ЕЕГ-неврофийдбек невротерапия. Д-р Везенков бе един от лекторите по време на събитието The Mighty Brain, организирано от Ratio.
Д-р Виолета Манолова е управител на Центъра по приложни невронауки. Тя е доктор по икономика и управление, магистър по бизнес икономика, магистър по приложна психология, дългогодишен биофийдбек терапевт, корпоративен обучител по мотивация, ангажираност и стрес и създател на модела „Системи за развитие на човешкия капитал в бизнес организациите“.
Какво представлява биофийдбекът?
Д-р Везенков: Това са методи за невромодулация, което ще рече да се залагат нови способности в мозъка или да се създават други здравословни навици чрез един много елегантен похват. Измерваме сигнали и процеси в нервната система и в мозъка и ги връщаме обратно на човека, от когото ги измерваме, на екран чрез игри, презентации и среди, в които той може да се научи да управлява тези процеси. Това е биологичната обратна връзка. Тоест човек започва да разговаря с едни безсъзнателни процеси в тялото си със себе си.
Каква е разликата между биофийдбек и ЕЕГ неврофийдбек?
Д-р Везенков: Разликата е чисто условна. Неврофийдбек – отграничаваме всички сигнали, които измерваме от главата с мозъчна активност, а биофийдбек е всъщност сигнали, които идват от нервната система в тялото.
За какво се използват тези две техники?
Д-р Везенков: Първо, за овладяване и преодоляване на най-различна симптоматика, която е вследствие например на продължителен стрес, хроничен стрес, започват да се проявяват симптоми с неизвестна причина: високо кръвно, главоболие, безсъние и т. н. От начина на живот нервната система стига до фаза на изчерпване, става неадаптивна и се заформят различни симптоми. Всички те могат да бъдат адресирани с биофийдеб и неврофийдбек, за да бъдат преодолени. Т.е. отново нервната система да се научи и мозъкът, да стане адаптивна, обучаема и да се справя сама с предизвикателствата най-вече на социален план.
Д-р Манолова: В Центъра за приложни невронауки „Везенков“ сме разработили собствена методика, по която работим с биофийдбек и неврофийдбек, включвайки биопсихосоциален модел за човека. Това са наши авторски разработки, чрез които успяваме да повлияем много различни сфери от живота на човека. Стъпвайки върху промени в нервната система, да се подобрят неговото качество на живот, цялостното му функциониране и след като са заложени промени и способности за промени, за адаптация на нервната система, да се решат проблеми от психосоциален характер, които са от най-различно естество.
Да кажем, една такава посока е токсичният стрес, който произхожда още от детството и който има доста големи поражения в живота на вече възрастния човек, които са от здравословен характер, поведенчески характер, включително в неговото представяне – когнитивните му способности, способностите за възстановяване, сън и т.н. Класическата психотерапия има едни подходи, с които работи. Ние работим чрез промяна в адаптивността на нервната система и когато това е постигнато, е възможно на тази база да се заложи разрешаването на какви да е конфликтни точки в организма, независимо на психо- или на биоравнище, ние не ги разглеждаме разделно.
Разглеждаме ги едновременно дори не причинно-следствено, а едновременно. От тази гледна точка мога да кажа, че биофийдбекът е изключителен инструмент в ръцете на обучен терапевт за разрешаване на всякакви проблеми и конфликти в здравето и живота на човека и за по-добри постижения. Ние имаме редица такива случаи в центъра, в работата на спортисти да се променят нежелани модели – да кажем, изтръпване на крайници и стрес реакции поради овъртренинг синдром, пренатоварвания, атаки, които започват преди състезание или след състезателен период. Тези неща биха могли да се оптимизират при една такава терапевтична тренингова работа.
Говорите за паник атаки?
Д-р Везенков: Сценична треска, някои го наричат спортна треска. Преди представяне, по време на самото състезание и когато публиката общо взето дава един съвършено друг стимул на представящия се.
Какъв тип девиантно поведение може да бъде отработено с този тип техника? Извън стреса и моделите, за които говорите, има ли нищо по-сериозно, което може да бъде отработено?
Д-р Везенков: Представете си един подрастващ организъм на тийнейджър, в който примерно имаме една бедна или недобре развита афективна регулация, тоест агресивно поведение, импулсивност и неадекватност, като цяло опортюнистичност. Това ние го отдаваме на хормоните обикновено, които бушуват тогава. Но реално това е време, в което се изграждат или се пренареждат модели на работа на нервната система и на мозъка, като централна тема са афектите и бунтът срещу системата. Когато това стане прекомерно, тогава можем да наблюдаваме и това девиантно поведение.
Не е от стрес. Просто е фаза в развитието. В индивидуалното развитие на човека винаги имаме скокове, където човек неизбежно минава през кризи. Но те са реално едни други функционирания, през които човек може да не премине здравословно, т.е. да останат едни, по-инфантилни ги наричаме, включително и рефлекси, и модели на поведение, които са от предишния етап на развитие и това всъщност води до недобра адаптивност и бързо до фази на изчерпване и невъзможност в новия етап да функционира добре човекът. Тоест и това реално може да доведе до самоизолация, от една страна, или прекалена агресивност. Така че девиантното поведение е малко трудно да бъде дефинирано, но 90% от хората много често всъщност са в едно такова поведение.
Д-р Манолова: Рисковите групи за девиацията са зависимите. Ние имаме изключителни пробиви в работата със зависими: алкохолна, наркотична, включително екранната и хазартна зависимост. Със зависимости се работи най-трудно, защото зависимостта атакува опиоидната система. Оттук насетне невъзможността да се научи нещо ново и да се поеме положителен опит от социалната среда, от това да възприемеш какво ти се говори и да го отработиш, така че то да е полезно, става невъзможно, защото ученето се ръководи от работата на опиоидната система. Когато тя е атакувана и компрометирана, се провалят родители и възпитатели, и педагози, и всички. Биофийдбекът и терапията, която правим, позволяват на организма да възстанови балансовите си функции. Т. е. ние връщаме изначално здраво ниво на функциониране на нервната система, за да се заложат други базови функционирания и да може да се постигне процес на очистване от зависимостта.
Пациентите с какви оплаквания най-често идват при Вас?
Д-р Везенков: Обикновено са такива симптоми, които не са адресирани от други класически терапии. Ние сме последна инстанция и обикновено работим с едни от най-тежките случаи или такива, които не са сработили и с други терапии. Имам предвид медицинския подход и психотерапевтичния подход. Да дам пример. Преди около 7 – 8 години бяхме залети от вълна от синдром на раздразнено черво. Вегетативен дисбаланс*, сериозен, който не може да бъде адресиран нито от медицината, защото е фин баланс на вегетативен план, нито от психотерапия, защото, каквото и да правим и мислим, рефлексите, безсъзнателните, вървят. Тоест вегетативната дистоничност и въобще всичките симптоми, свързани с вегетативен баланс. Имаме огромен брой клиенти, които идват с тази проблематика.
Д-р Манолова: Аз мога да кажа, че клиентите на центъра са не само хората, които са пробвали другите подходи и там проблемите не са решени, но които не искат да пробват инвазивни подходи. Т.е. те не искат да приемат лекарства и има хора, които идват и казват: „Аз не искам психотерапевт. Не искам някой да се бърка в мен. Искам да си реша проблемите със съня. Искам да си реша проблемите с това, че съм агресивен или избухлив, или паник атаките и така нататък, но ровенето в живота ми не върши тази работа“. Тоест наясно са, че безсъзнателните процеси, които са в нервната система и организация не могат да бъдат решени по един рационален и аналитичен подход и не искат такова вмешателство. И ние имаме един такъв принцип на работа, че не решаваме проблемите на човека. Ние му помагаме да узрее в себе си за неговото здравословно функциониране. И той сам си решава проблемите.
Има ли някакъв обичаен, средностатистически брой сесии, които помагат на човек да излезе от състоянието, което го тормози, или е строго индивидуално за всеки?
Д-р Везенков: И двете. Минимумът е три месеца, които ние сме фиксирали на 12 сесии. Това е основата. Веднага искам да отворя една скоба и да кажа колегите по света как работят. Под 30 – 60 сесии няма биофийдбекърство по света. Ние сме обаче в български условия и максимално се целим в ефикасност на методите и това, което сме разработили в центъра, е безкомпромисно по отношение на ефикасност. Ние ако за три месеца и 12 сесии не сме променили функционирането на човека, реално не сме си свършили работата. Това е нещото, с което не правим компромиси. След това може вече да продължи, да разрешава проблеми или конфликти на психосоциален план. Но има нужда от подкрепа и отново да разшири капацитета си за справяне. Тогава продължаваме и нататък.
От колко време съществува центърът и колко хора са минали през Вас?
Д-р Везенков: Реално център в един друг вид, като кабинет, съществува от 13 години. Но по този начин конституиран тук и с повече кабинети и с това име, вече четвърта година.
Колко хора са минали през Вас?
Д-р Манолова: Хиляди.
Д-р Везенков: Не сме правили такава статистика, но са хиляди.
На всеки ли можете да помогнете?
Д-р Везенков: Не. Аз веднага ще кажа – човек, който е свикнал по някакъв начин някой друг да му решава проблемите, или човек, който е свикнал с магическо хапченце или пръчица, или там нещо да щракне и изведнъж да се случи и да ми се оправи живота, без да сменям начина си на живот, на такива хора не можем да помогнем. Ние още на първата среща реално това се разбираме. Изисква се активно участие и активна работа вътре в себе си. Нашата задача е да покажем как.
Как биофийдбекът допринася за придобиването на нови способности?
Д-р Манолова: От чисто научна гледна точка механизмите са доста сериозни, но това, което реално с биофийдбека успяваме да постигнем като процес е, че се регистрират сигналите от тялото. Биофийдбек терапевтът ги разглежда на монитора, който е пред него, и по тези интегрални сигнали си дава сметка кое как работи в нервната система на човека и започва да поставя за задача съвсем лека оптимизация за промяна на състоянието чрез сигналите. Когато зададе това условие при него, на монитора, на който работи човекът, се получава една задача, която той трябва да изпълни под формата на игра или някаква презентация, в която участва и когато промени функционирането си към малко по-добро, той получава наградата, т.е. получава цветенцето, гъбката или количката му се движи по-бързо и т.н. Но когато започне да влошава състоянието си, играта започва да се затваря. Замъглява се, количката спира да има газ в резервоара и т.н. И това нещо му показва, че той трябва субективно да придобие усещането кога състоянието му се подобрява и кога се влошава. И в началото задачите са с много ниска сложност. С времето изграждаме способности да може все по-добре да функционира на различни нива в организма, така щото да стигне до момент, в който сам да може да осъзнава кога чрез мисъл или чрез какъвто и да е афект повлиява върху собственото си функциониране и да може да го отработи и отново да се върне към едно благоприятно състояние. Целият този процес се визуализира с много фини изменения в рисунъка, картината, цветовете и т.н. Софтуерът е разработен, така щото можеш да си в средата и в играта и да получаваш наградата само ако функционирането ти е добро и подобряващо се.
Какво представляват метакогнитивните способности?
Д-р Везенков: Когнитивните процеси – паметта, вниманието, логическото мислене, аналогии и сравнения, т.е. чисто логическият апарат и мисловен апарат. Това определяме и като когнитивни процеси. Сега си представете, че има едно ниво, докато мисля да наблюдавам какво се случва с други играчи в мен. Тоест не само интелектът, а когницията в човека е налична, имаме афективно ниво, имаме телесно ниво, има вегетативно ниво, имаме включително и друг вид мислене, не само логическото. Представете си, докато тече когнитивният процес, да наблюдаваме как той се случва и как той влияе на останалите системи или докато мисля как мозъка определени зони или вегетативната ми нервна система как реагира дали е хиперактивна, дали е позаспала, дали оптимално функционира. Т.е. една част от вниманието ни всъщност е насочено към чисто телесното ни функциониране, което ние наричаме метаниво.
Т.е. пациентите трябва да го усвоят, за да могат да си помогнат сами?
Д-р Везенков: Естествено. Тръгва една конкретна мисъл в дадена посока, свързана с някакво съдържание, тогава тялото ни се напряга, напрежението се вдига и това води много бързо до фази на изчерпване. Друга мисловна пътека води до точно обратното. Т.е. метакогнитивните способности ни дават възможност да отвързваме съдържателно мисловни съдържания от функционирането ни. Т.е. да сме наясно в дадения момент как функционира моето тяло и да оптимизирам това функциониране и по този начин и представянето си. Т.е. и творческите инсайти ще са повече, няма да има автоматизъм в мисленето ми, защото автоматизъм означава, че под напрежение тялото изключва когницията и я вкарва в автоматичен режим. Това наричаме ние метакогнитивност. Тоест едно преживяване на чисто телесен план. Как функционира, докато съзнанието – съзнателните и будни процеси, вървят.
Д-р Манолова: За много хора не е известно, че се взема решение и около три десети от секундата по-късно ние разбираме какво решение сме взели и започваме чрез мисловния и когнитивен апарат да си даваме обяснение за взетото решение. Така, ако решението касае нашето оцеляване и е много важно и ние сме поставени в стресова ситуация, кората се изключва. Решението се взема от подкорието, абсолютно автоматично. След това как ще си обясним, че ние сме взели това решение, е една много дълга история, която включва литература, музика, поезия, математика и т. н. Този когнитивен капацитет, който има човек да си обясни взетото решение. Ако решението не е нужно да се вземе много бързо и човек има възможност да го обмисли, т.е. да го подложи на когнитивна преработка, този процес също все още е безсъзнателен. Да, мислим, но осъзнаването идва на един по-късен етап какво сме измислили. Това е метакогнитивното умение – да разбереш в процеса на узряване на решение кой и какво в теб, като играчи, успява да се включи да допринесе за вземането на това решение.
Д-р Везенков: Ще ви дам един пример. Мислите върху една ситуация. Анализирате я, стремите се към най- правилното, това е капанчето – „правилното решение“, а отдолу всъщност потенциалите за вземане на решение за определена алтернатива вече са факт, защото вие се страхувате от нещо, или обичате друго нещо, имате модела от детството мамин, татин и т. н. Потенциалите са налични. Вашата когнитивна дейност и анализите всъщност доукрасяват тези потенциали. В момента, когато дойде време за вземане на решение, програмата с най-висок потенциал ще се включи, не най-правилното решение. И после ще започнете да разсъждавате „Защо не взех най-правилното решение, а това?“
И понеже споменахте „мамини“ и „татини“ модели, отработвали ли сте такива при възрастни хора?
Д-р Везенков: Тук да споделим нещо, което въведохме като практика. Когато доведат дете, с което да работим, обикновено започваме да работим с най-близкото до детето – с родителя. Виждаме, преценяваме по време на оценката. Ако е по-свързано с майката, се работи с майката. Отново 12 сесии. В момента, когато малка промяна в мама се случи, детето има огромно пространство за развитие. Така че не правим компромиси в това отношение и работим с родителите.
Имате ли съвет за добро здраве?
Д-р Манолова: Имаме. Трите С-та и по-малко екрани. Това са сън, спорт и секс. За децата – сън и спорт.
Д-р Везенков: Трите С-та и безекранност. За мен ключово е въпреки всичко развитието на една автономна, себеактуализираща се личност, свободна. Това е крайната цел. А в какво ще реши да се впусне тази личност, това вече е лично решение. Тоест нямаме конкретни опорни точки за психично здраве. И пак ще повторя – всеки скок в развитието е криза и може да е съпътствано дори със заболявания. Но преодолявайки с път напред и запазвайки човешкия си облик и своите устои. Това е психичното здраве.
Д-р Манолова: Човекът в днешния ден – най-голямото предизвикателство, това, за което е призван, е развитието на неговата собствена Аз-ова личност, чрез която да се заяви в света. Това означава, както вие казахте, да се оставят назад мамините и татините модели. Това означава във всеки един момент Аз да вземам решението. Но на база моите перспективи, моите желания моя път в живота, който да заявя, да отстоявам, да приемам в себе си както победите, така и загубите, но да застана и да кажа: „Аз стоя зад тях“. Аз съм голям, зрял, самостоятелен, способен да понасям и пораженията. Те няма да ме преборят. Да, мога да преживея някаква криза, но знам как да изляза от нея и живота в стреса, който се коментира нонстоп означава живот с много ниски капацитети за справяне, защото стрес означава фактор от средата, с който не мога да се справя. Това нещо се получава именно от политиката на бягство. Някой друг е виновен, мама и тате така са ме научили.
Аз не мога. Оправданията, събирането на локуса на контрол само вътре в мен и нищо не зависи от мен, конспирациите, тези са виновни, тези са лъжливи, икономическите модели са такива. С изравняването на света, ставайки плосък чрез дигитализацията, чрез достъп до пазари, глобализацията във всяко едно отношение, човекът стана сякаш незабележим сам за себе си. Сравнявайки се с всичко друго, което не е. Има по-добри в това: най-добрият спортист, най-готината манекенка, идеалите, които се опитваш и никога няма да си. Да, ти ще си в едно друго време и по-добър, защото имаш какво да дадеш на света. Хората са призвани да узреят за този начин на мислене и поведение.
И ние всеки ден в центъра се срещаме с хора, които страдат от това, че са загърбили това човешко в себе си. И както хуманистите са казали и са били много прави, целта организира здравето на човека. Когато вървиш към определена цел, всяко друго нещо, което би могло да се случи като проблем, се интегрира в решения, за да постигнеш целта. Целта, смисълът и хуманността са основите на доброто здраве.
*вегетативна дистония – разстройство на вегетативната нервна система. Вегетативната нервна система регулира дейността на вътрешните органи – сърце, стомах, бели дробове, черен дроб, черва, кръвоносни съдове, жлези и т.н.
Очаквайте втората част от разговора ни с д-р Везенков и д-р Манолова, посветена на екранната зависимост при децата!
