Как да разберем, че е време за кариерна промяна и как да се подготвим?

Елица Костова - кариерен коуч и бизнес консултант. Снимка: Личен архив

Елица Костова е кариерен коуч, бизнес консултант с международен опит и автор на обучителни програми, които печелят множество награди. Работи с предприемачи от Дубай и един от най-големите консорциуми в Белгия като бизнес консултант и обучител. Tя е сертифициран Life Coach към Noble Manhattan с над 2500 часа практика, НЛП практик и магистър по управление на образованието и обучението.

Елица е категорична, че винаги е знаела кое е нейното призвание, как да го реализира и е щастлива със своя избор – да помага на хора, които искат да имат смисъл и удовлетворение в кариерата си и да реализират значими за тях цели.

С Елица разговаряме за кариерната промяна в контекста на съвременните тенденции на пазара на труда - как да разберем, че е време за такава, как да се подготвим, какво е добре да се запитаме преди това и какви грешки можем да избегнем?

Елица, разкажете ни първо малко повече за себе си и за Вашия кариерен път? Как открихте своето признание и как стигнате до това, с което се занимавате сега?
Всичко започна в Куба, в една малка провинция, когато бях на около 4 – 5 години. В близост до блока, в който живеех, имаше наклонена палма. Всички деца успяваха да се качат до върха, а аз – не. Един ден реших, че ще я изкача. И го направих. Несъзнателно  тогава открих правилната формула на решимост, усърдие и вяра в себе си. Опитът ми днес показва, че това е основата на всяко постижение в професионален и личен план.

Повечето младежи на 16 – 19 се интересуват от гаджета, аз преминах през няколко кризи на тема КОЕ Е МОЕТО ПРИЗВАНИЕ. Историята е дълга, накратко изглежда така:

1. Плувах в океана точно преди ураганът Катрина, едва не се удавих.

2. Работих като секретарка във фирма за тест за кариерно ориентиране – аз оперирам 100% на стратегическо ниво и самата аз имам нужда от секретарка. Явно тестът не беше хванал това. Уволниха ме.

3. Работих 9 години като преподавател и лидер на екип в Англо-американското училище в София. 

4. Работих 6 месеца за Христо Попов във FastTrack. Напуснах, понеже бизнес партньорите ми щяха да „убият“ един проект. Трябваше да го спася. 

5. Започнах кариерна коучинг практика още през 2015. 

6. В момента съм основател на Voca Academy и Фондация Еду Компас – с над 3200 участници в обучения и конференции, множество награди и финансиране от ангел инвеститори. 

Какви са тенденциите в света на труда и как те влияят върху решението за кариерна промяна днес?
Ще започна отзад напред – как влияят на вземането на решения. Всички мислим, че сме рационални същества. Но интерпретираме тенденциите през призмата на своя личен мит – система от вярвания и убеждения за себе си и за света. Работила съм с хора, които не искат да използват AI и LLM, за да не се даде власт на тези инструменти. Други смятат, че всички работодатели държат на работа от офис, макар тенденциите да говорят различно.

Важно е да предизвикваме вярванията си, да правим рефлективни упражнения и да търсим други гледни точки. Светът днес не търпи предразсъдъци – те са очевидно анахронични. 

Тенденциите – дистанционна и хибридна работа, което е плюс за мнозина. Тестване на умения чрез задачи и проекти – тук компаниите имат все по-креативни подходи. Онези, които са много добри в това да се презентират, е време да развият и друго умение, което създава стойност. Много компании залагат на препоръки и в тази връзка смятам, че нетуъркингът – събития, програми, конференции – е почти задължителен. 

Тенденциите са много, но е важно да запомним едно – те са само тенденции и не са 100% от случаите. Ако искате да сте на гребена на вълната, включени в живота, все по-динамични – отделяйте 20 минути на седмица на тенденциите във вашата сфера. 

Кои са ключовите признаци, че е време да направим смяна в кариерата си?
Очевидно и подценявано – фактът, че мислим за смяна на работата. Появи ли се тази мисъл повече 4 – 5 пъти, картината е ясна. Следващият ключов признак е burnout или преумора. Другата страна на тази монета е скука и липса на предизвикателства. Компании и екипи, които са в риск – добре е да усетим кога корабът потъва и няма желание да бъде спасен. Това е момент да се огледаме за ново място. 

Преумората и прегарянето наистина ли са признаци, че е време за кариерна промяна, не ни ли подсказват по-скоро, че имаме нужда от почивка?
Прегарянето е един много малко разбран феномен. Преди да лекуваме болестта, е добре да видим причината. После ще спомена и лечението.

Защо хората прегарят? Много лесно е да търсим причината само навън, но това крие риск или да повторим ситуацията, или да сложим стигма на цяла индустрия. 

Работила съм с хора, които поемат прекалено много задачи и отговорност, не знаят кога да спрат. Твърдят, че това е лична етика, но не е само лична етика, не е и любов към работата. Причините са по-дълбоки. Да се научим кога да спрем е критично важно, а това може да стане само като разберем какво ни кара да не спираме. От какво се страхуваме? Тук обикновено чувам: „Ако не го направя, целият проект ще пропадне“. Докога? И защо вярваме, че това няма да се случи на друго място?

Има хора, които трудно казват „НЕ“, не могат да поставят граници и влизат в конфликт. А конфликтът е утробата на промяната.   

Да, културата в една организация и екип имат значение. Но без да решим вътрешните задачи, които ни въвличат в ситуации на прегаряне, няма устойчиво решение. 

Когато вече има прегаряне – почивка с пълно изключване е лекът, а след това процес на осъзнаване и личностна трансформация. Онази част от нас, която твърди, че причините са само външни, отказва да поема отговорност за нашата част от приноса за ситуацията.  

Кои са най-важните въпроси, които трябва да си зададем, преди да предприемем кариерна промяна?
Какво мога да променя в начина си на работа сега – организация, приоритети, нови задачи? Доколко това ще направи работата ми по-удовлетворяваща?

Мога ли да договоря по-добри финансови условия или задачи, които пасват на профила ми? 

Кои са нещата, които категорично не искам вече да преживявам в кариерата си? За каква част от тези неща съм отговорен и аз?

Какви са възможностите да отида на място, което не е по-добро от настоящото? Готов ли съм на преквалификация? Колко ми е важно да има истинска промяна и какво съм готова да дам за нея? 

Как да избегнем типичните грешки при смяна на работа и какви са най-често срещаните предизвикателства?
Често хората подценяват какво е нужно, за да направят промяна. Дълго време са били в една сфера, индустрия, компания. Това създава инерция. Подценява се нуждата от преквалификация, нуждата от нетуъркинг и добро присъствие онлайн. Понякога промяната може да се случи и без тези елементи, но е добре да сме подготвени да излезем от зоната си на комфорт и да организираме време, в което да посветим на промяната.