Въхновяващи послания към бъдещето поколение таланти

Какви послания, уроци и напътствия отправят успели хора в България към ученици и студенти, които са на прага на своя професионален път? В началото на годината попитахме предприемачи и лектори, участвали като ментори в образователния проект „Аз мога – тук и сега”. 

С различни събития, състезания и академии инициативата подкрепя деца, юноши, младежи и преподаватели в цялата страна. Екипът е организатор на национално състезание по ИТ, информатика и визуални изкуства и на национално състезание по чужди езици, речеви и комуникативни умения. Техни инициативи са също SUPERлятна Академия, която дава възможност на ученици и учители да се усъвършенстват и развиват в различни области, както и Поход на вдъхновителите, които срещат успяващи хора с ученици и учители от различни населени места в България.

Вижте как инициативата подкрепя подрастващите през погледа на нейните ментори и какви уроци и напътствия отправят те към младите хора.

Георги Ангелов - Уеб Дизайнер и Основател на IDIT WEB Design Studio. Снимка: „Аз мога – тук и сега”

Георги Ангелов - Уеб Дизайнер и Основател на IDIT WEB Design Studio

Най-важно е умението да грешиш и да се проваляш, да учиш от грешките си и да продължаваш напред

Участвам в „Аз мога – тук и сега” като жури и ментор в категориите УЕБ ДИЗАЙН, ГРАФИЧЕН ДИЗАЙН, като аз съм човекът, който подготвя задачите, върху които работят учениците. Правя го с огромно удоволствие за четвърта година подред и честно казано, нямам търпение да дойде време за следващото състезание или академия. Участвам и на двете, а мотивацията ми за това са децата. Умни, търсещи, питащи, искащи, целеустремени, с една дума – страхотни. Бъдещето на България. Аз ги наричам така.

Като ментор в състезанието и академията се стремя да им предам опита, който съм натрупал в годините, да им покажа актуални неща от практиката си, да ги науча какви са последните тенденции и най-високите стандарти в (уеб) дизайна, за да знаят какво ще се очаква от тях.

Задачите, които подготвям, са предизвикателни и модерни, но най-важното – в тях са вплетени изисквания, които има всеки работодател, така че утре, когато излязат на пазара на труда, да са актуални. Няма да ви лъжа, не им е лесно. Стремим се да не им е лесно, за да могат да научат повече, но всички успяват да се справят. Някои много добре, други – не толкова. В края някои вече знаят, че дизайнът е тяхното нещо, други са сигурни, че не е и догодина ще са в друга категория.

В началото на самото събитие всички деца са притеснени, гледат ни (мен и другите ментори) все едно сме техни преподаватели и сме там да ги изпитваме. Никой не иска да пита, за да не пита нещо „грешно“, до момента, в който не разберат, че ние сме там, за да им помагаме да се справят със задачата си максимално добре. След тази „точка на пречупване“ върху нас се изсипва планина от въпроси. На практика не сядаме 2 дни.

По време на самото състезание се стремя както да отговарям на всички въпроси и да помагам на всички, така и да им предам нещо, което не се засяга в нашата образователна система – умението да грешиш и да се проваляш, да учиш от грешките си и да продължаваш напред. Това умение е изключително важно, за да можеш да се развиваш като дизайнер (и не само). Никой не е достигнал максималния си капацитет от първия опит. Първоначално им е малко абстрактна концепцията, но те са умни и я схващат бързо.

В края на събитието обаче всички са уморени (ние най-много), но изключително мотивирани да продължат да учат и да се развиват. Което пък е нашата цел. Да ги мотивираме.

За мен като ментор няма по-голяма награда и мотивация от това – да предавам познанията си и нещата, които съм научил с много труд и работа на интелигентни млади хора, които искат да учат. Аз съм убеден, че образованието е единственият път към по-добър живот и това е моят микроскопичен принос в него.

Милин Джалалиев - Съосновател на ARCacademy. Снимка: „Аз мога – тук и сега”

Милин Джалалиев - Съосновател на ARCacademy

Вярвайте в своя потенциал и бъдете достатъчно постоянни, за да го развивате

Винаги съм вярвал, че енергията поражда енергия. Затова, когато ме поканиха да се включа в лятното IT състезание, една от инициативите на „Аз мога – тук и сега”, не се замислих много. Вече трета година съм част от организацията и в нея виждам възможността да вдъхновявам младите таланти да създават и иновират. Като ментор в категорията „Създаване на видеоигри“ вярвам, че талантът и страстта, които виждам в тях, са посоката, в която трябва да се развива България. 

Старая се да им предам преди всичко начин на мислене и отношение към живота – да бъдат любознателни, креативни и постоянни, както и да се доверят на своя вътрешен глас и страст.

Вярвам, че младите хора са двигател на промените – стига и те да повярват в своя потенциал и да бъдат достатъчно постоянни, за да го развиват. С малки стъпки, но всеки ден.

Анжела Филипова - Business Intelligence Analyst в Playtech Managed Services. Снимка: „Аз мога – тук и сега”

Анжела Филипова - Business Intelligence Analyst в Playtech Managed Services

Вярвайте в себе си и бъдете добри хора

Казвам се Анжела Филипова и вече втора година съм част от магията на „Аз мога – тук и сега”. За мен е кауза, която преобърна представата ми за бъдещето на българските деца, неспиращо вдъхновение, мотивация и енергия, за която се вълнувам при наближаването на всяко състезание.

Първите ми стъпки в организацията бяха в състезанието по чужди езици и стъпка по стъпка преминах през всички събития като част от екипа – ментор и вдъхновител. От професията ми на Бизнес анализатор искам да допринеса, разпространявайки идеята на занаята, която все още е екзотична в очите на подрастващите. Искам също така да ги вдъхновя колко е важно да мислят „извън кутията“ без значение професията и пътя, по който са поели. Но истинското послание е да вярват в себе си и да бъдат добри хора. В основата на „Аз мога – тук и сега” е да повярваш, че и ти можеш да успееш, че с много работа и ти ще успееш тук и сега, но всичко се корени в добротвореца, в това да даваш, без да търсиш в замяна, да искаш да допринесеш за развитието на една необременена мисъл, която ще помогне на следваща и следваща. Защото всичко е динамично, професиите се променят, учебните процеси също, но това, което остава, е доброто и точно това прави „Аз мога – тук и сега” различно от всички формати, защото бизнесът, припознал тази идея, е там, даващ на 100% безвъзмездно за думите: „Госпожо, догодина пак ще дойдем, нали?“.

Иван Масларов - СЕО на Photocafe. Снимка: „Аз мога – тук и сега”

Иван Масларов - СЕО на Photocafe

Опитвам се да бъда вдъхновител на тези, които ще изберат една от най-артистичните и креативни професии

Казвам се Иван Масларов-Джъмбо и започнах да се занимавам с фотография през далечната вече 1986 година. До днес все още изпитвам невероятна тръпка, когато погледна през визьора на фотокамерата, кадрирам и натисна спусъка. Емоцията да създавам фотографии е моят начин да усещам живота. Благодарен съм на хората, които са ме учили как се снима, затова и се стремя да предам наученото, поддържайки изкуството на фотографията живо.

„Аз мога – тук и сега” е чест и кауза, която приемаш като награда за това, че си постигнал нещо в своята област и е време да предадеш наученото на новото поколение. Както аз имах възможността още в училище да започна да се занимавам с фотография и това да оформи избора ми с какво ще се занимавам занапред, така и сега се опитвам да бъда вдъхновител на тези, които ще изберат една от най-артистичните и креативни професии.

Фотографията е машината на времето, улавяща мигове, които никога няма да се повторят. Тези мигове са визуалната история, която ще създадете, натискайки спусъка на фотокамерата.

Галина Рупчанска - Управител на Образователен център „Галекса“. Снимка: „Аз мога – тук и сега”

Галина Рупчанска - Управител на Образователен център „Галекса“

Искам учениците мида се уверят, че някъде има и други като тях – ярки младежи, умни, креативни, оригинални

Открих „Аз мога – тук и сега“ през 2019 г. уж случайно, но както се оказа – не съвсем. В период, когато учениците ми имаха потребност да се уверят, че някъде има и други като тях – ярки младежи, умни, креативни, оригинални – деца, които не се побират в калибъра на малките градчета, не се побират в държавните и общински училища, толкова са големи, че всъщност не се побират никъде освен в собствените си гигантски мащаби.

Без грам представа какво ни предстои, решихме да се включим в Петото национално състезание по чужди езици, речеви и комуникативни умения за първи път с отбор от 15 души. Хареса ни! И нас ни харесаха. Усещането да видиш стотици деца, родители, учители, които споделят твоите разбирания и стремления, които са също като теб – леко срамежливи, мъничко стреснати, но умни, амбициозни и най-вече – никак не ги мързи и не признават оправдания – е повече от вдъхновяващо.

А за мен вдъхновението е не просто мотивиращ фактор, а абсолютно необходимо условие за осъществяване на магията на израстването.

Никола Величков, екип „Аз мога – тук и сега”. Снимка: „Аз мога – тук и сега”

Никола Величков, екип „Аз мога – тук и сега”

Бъдете смели в своите стремежи! Използвайте страха от провал като компас, който може да ви насочи към възможности за учене и развитие

Казвам се Никола Величков и съм софтуерен инженер с дългогодишен опит. Моите участия като жури и ментор в ИТ състезанията и SUPERлятна академия на „Аз мога – тук и сега” е начинът ми да помогна на следващите поколения да разгърнат своя потенциал.

Силно мотивиран съм да споделя своя опит и знания с младите хора в България, като ги насърчавам да подобряват своите технически и социални умения. От друга страна, те са голям източник на вдъхновение за мен – тяхната енергия, амбиция и иновативно мислене ми потвърждават, че нашите усилия имат смисъл.

Напътствието и мисловната нагласа, която искам да им предам, е, че страхът от провал не бива да възпрепятства процеса им на учене. В днешно време, когато децата са натоварени с много отговорности, е важно да им покажем как да намират баланса между усърдието и необходимостта да бъдат по-добри към себе си. Академичният ми и професионален път, включително и един неуспешен стартъп, ме учат, че грешките и трудностите са неизбежна част от растежа. Те са уроци, които формират нашата устойчивост и креативност. Като ментор се стремя да следвам концепцията „лидерство без титла“. За да изградим среда на доверие, в която учениците могат да учат, е важно да не въвличаме професионалните си титли, а да оставим действията ни да говорят за нас. Личният пример се възприема по-добре и имаме възможността да скъсим дистанцията между нас и участниците.

Важно е да се подчертае, че в инициативата „Аз мога – тук и сега” участват деца от всички краища на България както от големи, така и от малки населени места. Това ми предоставя възможността да бъда в крак с реалността в България и да разбера нуждите и затрудненията на младите хора от различни региони. 

Моят съвет е: Бъдете смели в своите стремежи! Използвайте страха от провал като компас, който може да ви насочи към възможности за учене и развитие. Участия в инициативи като „Аз мога – тук и сега” е чудесен начин да се допринесе за по-доброто бъдеще на обществото и да се вдъхновяваме взаимно.