понеделник, 27 май 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    13163 прочитания

    Соня Миклай: България се е развила много през годините, но ѝ предстоят още важни моменти

    Нашата обща цел е да развиваме България като модерно и перспективно място за работа, живот и бизнес, казва новият главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара
    14 март 2024, 16:59 a+ a- a

    Снимка: Соня Миклай - управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара

    От 1 март 2024, Соня Миклай е новият главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара. Тя пое поста от д-р Митко Василев, който бе начело на организацията през последните над 30 години.

    Новият управител на ГБИТК от 10 години е част от международната мрежа на германските външнотърговски камари (AHK), натрупвайки международен опит в Египет и Тунис на различни ръководни позиции. През последните пет години Соня Миклай ръководи звеното за услуги DEInternational към Германо-арабската индустриално-търговска камара в Кайро. През 2019 г. става представител на Свободна държава Бавария в Египет.

    Соня Миклай има дългогодишен опит в сферите стратегическо управление, международно бизнес сътрудничество, продажби, управление на проекти и развитие на дейността по представителството на германски панаирни дружества. Обучавала се е в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по програма Еразъм и е била част от екипа на ГБИТК в периода от 2006 до 2008 г.

    Свързахме се със Соня Миклай, за да сподели как вижда България днес, десет години по-късно, какви цели си поставя и кои ще са приоритетите ѝ като главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара.

    Г-жо Миклай, първо искам да Ви поздравя за назначението като главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара. С какви чувства и очаквания се завърнахте в София?
    Много се радвам, че съм отново в България. Според мен страната се е развила много през годините, но ѝ предстоят още важни моменти. Това са вълнуващи времена и аз се радвам, че мога да участвам в този процес начело на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК).

    Били сте част от екипа на ГБИТК от 2006 до 2008 г. Каква България видяхте тогава и каква – днес?
    Тогава България бе на път да се присъедини към Европейския съюз (ЕС) и настроението беше приповдигнато, тъй като това бе важна стъпка за страната. Днес ясно виждам положителните ефекти от членството на България в ЕС. Тук принос имат не само фондовете за регионално развитие на Съюза. В много области инфраструктурата се е подобрила значително. Това се вижда веднага след пристигането на летище София благодарение на метрото, което ни отвежда до центъра на града за кратко време.
    Има сфери, в които България е дори по-напреднала от Германия. Нека вземем за пример билетната система за градски транспорт. Можете да платите билета си директно с кредитна карта, без да се налага да разучавате сложна система за таксуване, както е например в Германия.
    Още преди бях впечатлена от веселите, приятелски настроени и услужливи хора тук. За щастие, нищо не се е променило в това отношение.
    Разбира се, има някои задачи, които трябва да бъдат решени, за да продължи развитието на страната в икономически аспект.

    Как оценявате развитието на германо-българските икономически отношения тогава и как – днес? Какви са тенденциите?
    Германската бизнес общност в България се е разраснала значително от 2008 насам. Германия е била и продължава да бъде важен инвеститор за България, като германските компании са създали голям брой работни места и предоставят технологии и ноу-хау в различни сектори на българската икономика. Германия продължава да бъде търговски партньор №1 за България и обменът на стоки и услуги между двете страни остава значителен. Иновациите и технологичното сътрудничество между германски и български фирми се развива все повече, особено в сфери като IT, инженерство и автомобилна индустрия.
    Днес ГБИТК е най-голямата двустранна бизнес организация в страната с 600 фирми членове, чийто глас се чува – доказателство за всеотдайната работа на Управителния съвет и екипа на Камарата.
    Тези тенденции отразяват съвременната динамика в германо-българските икономически отношения и подчертават значимостта на стратегическото сътрудничество между Германия и България. Радвам се да видя това развитие. Българската диаспора, особено в Германия, също може да има принос в този процес, дори като само говори положително за собствената си страна.

    Достигнахме ли нов рекорд в двустранната търговия?
    Обемът на търговията между Германия и България през 2023 възлиза на 11,8 млрд. евро според последни данни. Не успяхме да достигнем 12-милиардния рекорд, достигнат през 2022 и това отбеляза спад от 2,2 %, поставяйки България на 39-о място в света като търговски партньор на Германия. По отношение на вноса и износа България е изнесла за Германия стоки на стойност 6 млрд. евро, там има спад от 10,8%, а в стойността на стоките, които България е внесла от Германия, има увеличение с 8,5 % спрямо 2022 – 5,9 милиарда евро. Това е нова тенденция, която установяваме в посока на скъсяване на разликата между вноса и износа спрямо предходни години.

    Какви ще бъдат приоритетите Ви начело на ГБИТК?
    Ще продължим да разширяваме портфолиото си с предложения с висока добавена стойност към нашите членове в България, в това число като отделяме повече време за надграждане на взаимоотношенията с нашите партньори.
    Плануваме различни формати за обмен на различни нива (експертни срещи, делегации), срещи с представители на политически институции, изразяване на позиции от нашата бизнес общност, но също и формати, включващи трансфер на ноу-хау.
    Наред с пълното присъединяване на България към Шенген и въвеждането на еврото настоящи предизвикателства пред нашите членове са въпросите, свързани с липсата на квалифицирани кадри и правната сигурност и ние ще продължим да ги подкрепяме по тези теми.
    Много са предизвикателствата, но и възможностите пред жените на лидерски позиции в България. Ще разглеждаме отделни теми и от тази перспектива. Използвам възможността да споделя за нашата инициатива women‘s network@dbihk. Това е платформа, с която целим да предоставим възможност на жените от различни индустрии и йерархични нива сред членовете на ГБИТК за по-активна комуникация помежду им, да насърчим обмена на контакти, идеи и добри практики сред тях и да ги мотивираме за участие в мрежата на Камарата.

    Какви цели си поставя Германо-Българската индустриално-търговска камара за 2024? Какво ще бъде новото тази година?
    Като най-голямата двустранна търговска камара в България се стремим да разширим ролята си на активен участник. В момента все още работим по новите активности за 2024. Оставаме верни на идеите и мисията си и следим развитието на всички външни процеси в България и света.

    С какви предизвикателства се сблъсква германският бизнес у нас? Каква подкрепа оказва Камарата в това отношение?
    ГБИТК провежда от 2005 ежегодна анкета за бизнес средата в България сред своите членове. В момента компаниите все още имат възможност да участват и да изразят своята позиция по поставените въпроси. В началото на месец юни тази година ще представим обобщен анализ на данните на официална пресконференция.
    Резултатите от допитването, проведено през 2023, показват, че представителите на бизнеса в България се сблъскват с няколко основни предизвикателства:
    1. липса на квалифицирани кадри;
    2. недостатъчна предвидимост на икономическата политика;
    3. проблеми със справянето с корупцията.
    ГБИТК е част от международната мрежа на германските външнотърговски камари (AHK). Една от основните цели на всяка AHK е да представлява и защитава икономическите интереси на своите членове.
    Камарата подкрепя своите фирми членове, които се стремят към укрепване и развитие на българската икономика, към задълбочаване на германо-българските икономически отношения и към стимулиране на положителни процеси на промяна с цел формиране на устойчиво бъдеще. Наша обща цел е да развиваме България като модерно и перспективно място за работа, живот и бизнес. Можем да го постигнем, като повишим привлекателността на дуалното образование и подкрепим дискусията за модернизиране на трудовото законодателство и правните реформи, свързани с дейностите на нашите фирми членове.

    Има ли запитвания от нови германски инвеститори? От кои сектори?
    През 2023 инвестиционният интерес бе малко по-висок в сравнение с 2024, но сме още в началото на годината. Факт е, че двама потенциални германски инвеститори избраха да инвестират в Мароко и Испания вместо в България през 2023. В тази връзка става ясно, че имаме да свършим още работа, за да може България да стане още по-атрактивно място за правене на бизнес.
    Актуално има инвеститорски интерес от германска компания от аутомотив сектора. Повечето запитвания, които обработваме в момента, са свързани с търсенето на поддоставчици и партньори в сферата на машиностроенето и строителството. Налице е интерес от страна на български компании, които търсят възможности за експанзия на германския пазар.
    Германските инвеститори се нуждаят от повече време, докато вземат инвестиционно решение, но когато решат и се установят, остават за дълго.

    Как гледа германският бизнес у нас на приемането на България в еврозоната и Шенген?
    Безспорна е удовлетвореността на компаниите от членството на България в Европейския съюз – 86% според данните от анкета за бизнес средата в България 2023. Увеличава се положителната нагласа към въвеждането на единната европейска валута. Процентът на запитаните, които желаят въвеждането на еврото, е 81% спрямо 55% през 2022. В анкетата през изминалата година бе включен и въпросът „Искате ли в България да се присъедини към Шенген?“, като 94% от анкетираните отговарят утвърдително.
    Предстои да видим какви ще бъдат резултатите през тази година.

    Как Германия стана най-зле представящата се голяма икономика в света през 2023? Колко „болна“ е всъщност тя и как отслабването ѝ ще се усети у нас и в Европа?
    На 12 март 2024 нашата централа, Германската индустриално-търговска камара (DIHK) в Берлин публикува извънреден анализ на чуждестранните инвестиции по браншове 2024, базирайки се на анкетата за бизнес средата, проведена от DIHK в началото на 2024. Според резултатите от нея можем да обобщим, че намаляващата конкурентоспособност на Германия като място за бизнес, но също така слабата конюнктура и геополитическите рискове са определящи за чуждестранните инвестиции на германските производствени компании. От анализа става ясно, че все повече компании вече инвестират в чужбина, тъй като Германия е твърде скъпа и сложна за тях като място за бизнес. 35 % от производствените фирми с инвестиционни планове в чужбина посочват като основен мотив „намаляване на разходите".
    Констатира се и продължаваща диверсификация и реорганизация на веригите за доставки и въпреки че еврозоната остава най-важният целеви регион за германските компании, тя губи част от привлекателността си, като малко под две трети от компаниите (65%) планират да инвестират там в сравнение със 71% през предходната година.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 4 часа
    Китай ще подпомага производството на чипове с $47,5 млрд.
    Една от основните области, върху които ще се фокусира третата фаза на фонда, е оборудването за производство на чипове
    преди 10 часа
    Paysera България дебютира на ВЕАМ пазара на БФБ
    Компанията за дигитални платежни услуги планира да увеличи капитала си с 2 млн. лв.
    преди 11 часа
    Standard & Poor's потвърди рейтинга на България и стабилна перспектива
    Агенцията прогнозираприемане в еврозоната най-късно началото на 2026 г. и ръст малко под 3% за периода 2025-2027 г.
    23 май 2024, 15:30
    Eldrive започва да изгражда собствени зарядни паркове за електромобили
    Освен зарядните станции в парковете ще има кафенета и магазини
    23 май 2024, 13:52
    „Смарт Органик“ вече се търгува на основния базар на БФБ
    Тя е първата компания, преминала от малкия пазар beam на основния Standard на Борсата