Как успешно да съчетаем работа от вкъщи и гледане на деца

„Колкото повече въвличаме детето в нашия живот, толкова по-адекватно става то“, разказва ни Анна Влаева. Тя е специалист и консултант по ранно детско развитие, магистър по логопедия по програма „Комуникативни нарушения на развитието“ и сертифициран обучител по световноизвестните програми на д-р Томас Гордън „Трениране на успешни родители“ и „Трениране на успешни младежи“. Именно гладкото общуване между родители и деца и създаването на уверени млади хора е фокусът ѝ в консултациите и курсове за родители, в които Анна Влаева се специализира. Потърсихме я, за да ни разкаже как родителите успешно могат да съчетаят работа от вкъщи и гледане на деца.  Ето какво сподели тя пред екипа на Economy.bg.

Могат ли децата да ни разберат, когато работим от вкъщи и ги гледаме?
Много хора смятат, че детето трябва да бъде от разбиращата страна, а това не е вярно. Няма как детето да ни разбере. Не му е работа да ни разбира. Ако имаме едно много зряло и разбиращо дете на крехка възраст – много е удобно, но говори, че вероятно всъщност детето има някакъв голям страх. Детето трябва да е палаво и да не мисли какви отговорности има възрастният. Това разграничава деца и възрастни. За да имаме здрави деца, е необходимо да се предприемат целенасочени действия. В момента е по-трудно, отколкото преди.

Защо мислите, че е по-трудно?
Защото има много подходи на родителство. Самите родители не знаят кой подход е техният. Прилагат двойни стандарти, без да се усетят. А по-големият проблем е, че самите деца осъзнават, че има много различни подходи. Те виждат как всеки – баба, леля, съседи – се държи по различен начин и стават много по-комбинативни. Докато по наше време един шамар вършеше работа, сега не върши. Сега създава много големи проблеми.

Има ли възраст на децата, при която очакването на родителите, че могат да съвместят гледането на децата с работа от вкъщи, е нереалистично?
Изключително субективно е. Възрастта от 0 до 3 години е най-предизвикателна, защото изисква най-много грижи и защото детето на тази възраст не разбира защо „мама седи пред компютъра”. Но това не важи за всички. Има деца, които са изключително спокойни, и родители, които са намерили своя баланс.

Как е най-добре родителят да подготви детето за намерението си да работи от вкъщи? Да постави новите правила от раз или да предвиди плавна адаптация?
Всичко зависи от конкретния случай. Ако е малко дете, по-добре това да се случи постепенно. Колкото по-голямо е детето, толкова по-рязко можем да наложим тази своебразна граница. Най-нереалистично е човек с малко дете, под 4-годишна възраст, да наложи тези граници от раз и да очаква детето да бъде адаптирано към новата среда. Това няма как да стане.

В детето създава ли се конфликт, когато родителят присъства вкъщи, но отказва да обърне внимание на детето, защото работи?
Задължително. В този момент родителят предпочита нещо друго и по-големият проблем е, че в очите на детето предпочита някакъв неодушевен предмет, вещ. Детето подсъзнателно се чувства заплашено. Ако си представим майка и дете в пещерната ера – детето се чувства най-сигурно, когато мама го е гушнала, защото, ако дойде заплаха, в прегръдките на мама то със сигурност ще бъде спасено. Но ако малкото пещерняче си играе с камъчета в ъгъла и влезе мечка, мама просто ще избяга, а детето ще бъде изядено. На база еволюция е по-важно да се спаси възрастният индивид, защото той може да си направи нови малки. Подсъзнателно децата знаят това. И ако родителите погледнат през очите на детето, че то няма изгода да седи и да си реди камъчета само, защото далече от мама е в опасност – тогава много бързо възрастните ще усетят какво да правят вкъщи. Важно е да се проумее, че детето не се „държи лошо”, че то не е „лошо възпитано”, не „прави напук”, а всъщност защитава нуждата си от безопасност. 

Има ли подход, при който да се избегне подобен конфликт и създаване на отрицателно отношение у детето към бъдещето му кариерно развитие или към бъдещата роля на родител?
Буквално се подхожда със стратегия. При деца до 5-годишна възраст не можем да разчитаме на техния разум. Няма как малко дете да се чувства добре, ако родителят изведнъж изчезне за 1 час от полезрението му. Трябва да се създаде стратегия ден за ден как да се увеличава това време и нещо много важно – как детето да бъде въвлечено. Нека ви върна към примера с пещерняците. Представете си, че работата на майката е да бърка казана в пещерата така, както съвременната работа на родителя често е свързана с използване на лаптоп, и детето бъде приканено: „Ела и бъркай с мен“. Това дете няма да се чувства в опасност. То е до родителя, то работи наравно с него, привиква към неговото дело. В ръцете на възрастния е да намери най-работещия подход. Винаги има решение, винаги има подход, който ще пасне. Всичко е толкова просто. Важно е възрастният да намери как да въвлече детето в своята работа, колкото и абсурдно да звучи.

Бихте ли дали примери?
Има хора, които не могат да си представят, че могат да дадат контрола върху дистанционното на двегодишно дете. Даже съм чувала: „Ама как така той ще ми сменя програмите. Това не е негова работа”, „Как така той ще натиска кафемашината, не е негова работа”. Ако позволим на детето тези неща, то става по-спокойно и по-осъзнато. То започва да подражава на родителите и няма да блъска, а ще направи истинско кафе и ще се почувства от това много по-добре. Въпрос на стратегия и смяна на призмата, през която гледаме.

Кои са най-често допусканите грешки, когато родители съвместяват работа с гледане на деца?
Основен проблем е, когато родителят се чувства жертва заради ситуацията, в която е – да работи и да си гледа детето. Ако нашата нагласа е: „Ох, аз не мога да намеря време или за детето, или за работата“, в действителност едно от двете ще страда.

Т.е. нагласата ли е основополагаща?
Нагласата трябва да е, че има начин, има как да стане.

Какви други грешки се допускат?
Друга честа грешка е нежеланието да се търси различен модел на работа и на отношение към детето. Примерът, който споменах – да доверим кафемашината – е различен модел. Различен модел е и докато детето спи, аз да стана в 5 ч. извънредно и да си свърша работата от 5 до 8. Така че, хем да си свърша работата пълноценно, хем да гледам и детето си пълноценно. Много възрастни не оптимизират правилно свободното си време. Да използваш това време, за да изработиш нещо на спокойствие, за да си помогнеш за утрешния ден или да скролваш в социалните мрежи – това е избор. Когато сме принудени да бъдем вкъщи, трябва да сме гъвкави и да можем да пренаредим приоритетите си. Проблем е, когато възрастният не желае дори за кратък период от време да се лиши от някои малки „удоволствия“, например да изгледа някой сериал.

Бихте ли дали пример за фрази, които е по-добре родителите да избягват, когато работят и гледат децата си?
Основна грешка е използването на фрази като: „Остави сега мама, защото мама работи”. Това по презумпция значи, че работата е по-важна от него. Аз в момента не те искам. Това за малко дете просто не важи. То вкарва тежката артилерия, за да ни покаже, че е по-важното и тогава става наистина страшно.

Какво биха могли да кажат родителите в такава ситуация?
„Ела тук да ти покажа какво правя”, „Ела при мен и виж”.

А какъв подход е ползотворен, когато работата изисква срещи в реално време?
За тези ситуации е добре да имаме предвид теорията на пълната чаша. Накратко, всеки човек в себе си образно има един емоционален резервоар. Ако той е зареден с добра дума, добро отношение, спокойствие, увереност в себе си, този човек е много по-склонен да изтърпи някакви неудобства. Много по-склонен е да чака, да разбере другия. Обаче ако тази чаша е празна, тогава се включва алармата и човек прави всичко напук. Когато възрастният знае, че му предстои в 11 ч. много важна среща, би трябвало от 10 до 11 така да си е организирал времето, че само да налива в тази емоционална чаша. Т.е. да изкара 100% полезно време с детето си – да играе с него, да му показва различни неща. Но да бъде с него. Така че, когато му каже, „сега изчакай, защото аз имам много важна работа в момента да свърша“, то ще бъде в готовност да сътрудничи на родителя.

Важно е да имаме проактивен подход…
Да. Повечето хора се впускат в следното. Казват: „Ох, ти сега трябва да мълчиш, защото аз имам много важна среща”. Ако си представим емоционалния резервоар на детето – той започва да се изпразва още преди да е настъпила срещата на родителя. Детето се паникьосва, чуди се за какво точно го подготвят и включва защитния механизъм. Ако имаме наистина много важен разговор, би следвало да подготвим детето, че ще има известно време, в което трябва да е само, но като наблегнем на това, че преди и след това време ще сме с детето. Например: „Сега съм 100% твой или твоя. Давай да играем на каквото искаш. Ти на какво ще си играеш, докато аз съм в този разговор? Какво ще правим след това?“. У детето трябва да се създаде разбиране за последователност, че родителят е за 20 мин – 1 час в разговор, но след това ще продължат съвместните им занимания.

Много родители прибягват към екранни устройства в подобни ситуации, защото те напълно поглъщат вниманието на децата. Какво е Вашето мнение за тази практика?
Ако екранът и филмчетата се използват мъдро, те могат да бъдат наистина добър заместител. Но в голям процент от случаите се случва нещо различно. Родителят дава филмчето и филмчето замества общуването вкъщи. Много хора заради работата си вкъщи дават на двегодишно дете да гледа цял ден. Говорим за 5 – 8 ч. „Ама аз съм нонстоп в срещи, просто знам, че ще мирува, докато гледа филмчетата”. Да, но детето се научава, че вместо да общува с когото и да е наоколо, то общува с екрана. И тогава се създава една изключително нездрава личност, която предпочита екрана, предпочита неодушевения предмет, т.нар. „евтин“ допамин, защото всяко филмче без усилия от наша страна вдига този хормон на щастието. Много хора разчитат, че филмчето държи детето в установените от тях поведенчески граници, което е голям бич, но ще видим ефекта от това след около 10 години, когато тези деца станат възрастни. Когато филмчетата се използват за кратко и веднага след тях следва пълноценно общуване, когато са просто източник на разнообразие – тогава са полезен инструмент и ни служат.

Кое е най-важното, за да може един родител успешно да съчетае работа и гледане на деца?
Родителят трябва да осъзнае, че той е водещата фигура в това как детето му ще израсне. Да покаже, че работата му носи удоволствие, че той отделя специално внимание на работата си, но това не означава, че загърбва детето си. Когато приканваме детето си с „Ела сега да видиш какво интересно нещо правя”, ние създаваме изключително здрава визия за детето какъв възрастен трябва да порасне. Това дава спокойствие на детето. Колкото повече въвличаме детето в нашия живот, толкова по-адекватно става то.