Какво представлява водородната долина в Стара Загора?

Снимка: iStock

В края на февруари от Министерството на иновациите и растежа (МИР) съобщиха, че България се стреми да е сред първите 20 държави в света с работеща водородна долина. В началото на март еврокомисар Мария Габриел представи 4 примера от държави членки на ЕС за успешно създаване на водородни долини в Европа, като един от тях бе водородната долина в Стара Загора.

Economy.bg се свърза с г-жа Мария Тодорова от МИР, за да ни разкаже повече за това какво представлява една водородна долина, какво има в нея, защо точно в Стара Загора, какви са възможностите за бизнеса, къде е мястото на ТЕЦ „Марица изток 2“ в проекта, коя жп линия най-вероятно ще стане първата водородна у нас и др.

Мария Тодорова е директор на дирекция „Политики и анализи“ на Министерство на иновациите и растежа (МИР), където отговаря за разработване на нормативната и стратегическата рамка на иновационната политика, както и за иновациите, свързани с дигиталната и зелена трансформация, космическата политика, отбраната и други ключови сектори на икономиката. Мария Тодорова е работила като университетски преподавател, учен и експерт в Европейската комисия, както и като съветник и директор в Министерството на образованието и науката (МОН), а понастоящем – в МИР. Участва в изследвания и експертни групи на Международната организация по труда, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Световната банка.

Г-жо Тодорова, съобщихте, че очаквате стартирането на проекта за водородна долина да започне още тази година. Как очаквате да се случи това?
Проектното предложение „Загора, устойчив водороден регион“ (ZAgora sustainable HYdrogen Region - ZAHYR) е подадено по конкурсите на съвместното предприятие „Чист водород“ (СП ЧВ - Clean Hydrogen Joint Undertaking) към рамкова програма „Хоризонт Европа“ и се разглежда като един от първите елементи за насърчаване на водородно базирана икономика в България. В разработването на проекта взеха участие 8 български фирми (в т.ч. и ТЕЦ „Марица изток 2“), както и представители на научните среди. Проектът получи одобрение за реализация от Европейската комисия, и ще стартира през м. юни, когато се очаква да получи финансиране, а срокът за изпълнението му е 5 години. 

Kак ТЕЦ „Марица изток“ се вписва в концепцията за водородна долина у нас?
На първо място, за участие в проект за водородна долина се избира район, в който има нужда от някакви промени. Става дума именно за целия Старозагорски регион, в който се намират и ТЕЦ-овете „Марица изток“. Този регион е стратегически енергиен център за България, но също така е и регион с изключително висока интензивност на въглеродни емисии поради наличието на 3,4 гигавата топлоелектрически централи, които работят на въглища, които се добиват в региона.
В същото време всички ние сме убедени, че постепенно трябва да вървим към замяна на използването на въглищата с по-чиста енергия и този регион практически е много перспективен за мащабното въвеждане на фотоволтаици например. От фотоволтаиците може да се произвежда зелена чиста енергия. Проектът „Захир“, с който ще се стартира първата водородна долина в България, се базира именно на разбирането за преобразуването на непостоянната електроенергия от фотоволтаична централа (зелена електроенергия) във водород (зелен водород), който да бъде съхраняван, транспортиран и използван като енергоносител в различни сектори на икономиката. Това е идеята.

 Какво точно представлява една водородна долина?
Водородните долини са локални екосистеми, които свързват производството, транспорта и потреблението на водород от крайни потребители. По този начин във водородните долини се споделя обща инфраструктура, чрез която се произвежда и доставя водород за ползване от различни бизнеси и организации, които работят в разнообразни сектори на икономиката като електромобилността, енергетиката или промишлеността. 

Защо избрахте Маришкия басейн за целта?
В региона има активна индустрия, обединение между наука и бизнес, както и желание за декарбонизиране чрез въвеждането на водородните технологии. През 2019 г. регионът беше включен в Европейската платформа на водородните долини. 

Ще има ли нещо общо с „Тракия икономическа зона“?
При разработването на проектното предложение „Загора, устойчив водороден регион“ (ЗАХИР) не е предвидено участие на „Тракия икономическа зона“. В перспектива обаче може да се обсъди подходяща форма на сътрудничество.

Срокът за изпълнение е 5 години. Какво трябва да бъде изпълнено за това време?
В рамките на ZAHYR ще бъдат инсталирани две електролизни инсталации (3 МВт и 2 МВт) за производство на водород в „Марица изток 2“ и в Стара Загора. Очаква се да бъде достигнато производство на 500 т/г зелен водород чрез електролиза на вода със зелена електроенергия и да бъдат разкрити над 90 нови работни места. Произведеният водород ще се използва за 10 електрически градски автобуса и 2 камиона на горивна клетка, както и за вътрешен транспорт в ТЕЦ Марица 2, за което ще бъдат изградени 2 водородни зарядни станции. Част от водорода ще регенерира електроенергия през горивна клетка за вечерното осветление на улиците в Стара Загора, а друга ще се впръсква в пилотна газова турбина в ТЕЦ-а. Проектът предвижда широка образователна дейност, квалификация и преквалификация.

Като казахте квалификация и преквалификация, предвижда ли проектът нови обучения в училищата от региона от типа на дуално обучение, или специализирани курсове специфично за тази ниша на икономиката?
В проекта са предвидени обучения, като се очаква това да са само първите стъпки за подготовка на специалисти. В рамките на проекта са заложени обучения на вече заети работници, на които да се предложат курсове за преквалификация за това как от един вид енергоносител, какъвто са въглищата, да работят с друг вид, какъвто е водородът. Този подход е част от дългосрочната перспектива за преминаване от заетост в един тип производство към включване в нов сектор на икономиката, какъвто е водородната икономика.
Със сигурност обаче не може да се разчита само на преквалификация на вече заети лица. Ще трябва да се помисли по въпроса за това как да се подготвят потенциални бъдещи и новопостъпващи работници в този сектор. И това е заложено като мярка в друг документ, който има общото работно заглавие „Водородна пътна карта“, който се изработва от нашето министерство.
Очаква се да бъде приет от Министерски съвет по-късно през този месец. В документа са предвидени мерки за обучение на ученици от професионални гимназии по нова професия или професии, свързани с водородните технологии. По същия начин, по който в професионалните гимназии от няколко години вече се подготвят специалисти в сектор Електромобилност, ще е необходимо да се подготвят специалисти и за водородната икономика.
Особено важно е също така да се подготвят и бъдещи специалисти с висше образование, а също и да се повиши осведомеността на администрацията и широката общественост – дейности, които също ще се инициират с проекта „Захир“.

 Какво по същество представлява проектът „Захир“?
По своето естество проектът „Захир“ е тестови, демонстрационен проект. С него ще се тестват няколко дейности. В проекта е предвидено водород да се използва например в транспорта. Стана дума за това, че ще се използва водород за 10 електрически градски автобуса и 2 камиона, които да работят на горивна клетка в Стара Загора, но също така и за вътрешен транспорт в ТЕЦ „Марица 2“, където ще бъдат изградени и две водородни зарядни станции. Също така освен като транспортно средство за електромобилност ще се използва произведеният водород и за вечерното осветление на улиците в Стара Загора.
Предвидено е и инсталиране на 3 MW електролизьор на територията на въглищната централа Марица 2 (1,45 GW), осигуряващ водород като енергоносител, който ще се смесва с природен газ за пиково производство на електроенергия от първата демонстрационна 20 MW газова турбина.
По този начин ще се демонстрират предимствата на използването на водород в няколко сегмента – за осветление в градска среда, за производствени нужди в ТЕЦ-а и също така за електромобилност. Водородът има, разбира се, и други приложения за производство на различни суровини, но не всичко от това ще може да се демонстрира още в първата водородна долина.
Бизнесът в региона се включва активно с цел апробиране на новите технологии и приложимост. За възпроизвеждане в други региони и скалиране на разработената долина, консорциумът на ZAHYR създава т.н. „Група за развитие на водородната долина“ (HVD Group), която ще включва структури, които ще подпомагат изпълнението на проекта и/или ще бъдат негови последователи.
Те ще участват в тематични работни срещи и семинари, организирани от ZAHYR. Членовете на HDV Group ще имат възможност да обсъждат изпълнението на проектните етапи, да предлагат насоки, да споделят добри практики, да си сътрудничат за по-нататъшно разширяване на концепцията за Водородна долина.

Какво ще последва, ако проектът не бъде изпълнен? 
Проектът разполага с работещи механизми, които да осигурят неговото изпълнение. Освен това, проектът ще бъде подкрепен и с 8 млн. евро през програмата за наука и иновации към Министерството на иновациите и растежа. 

Съобщихте, че има интерес към водорода от страна на бизнеса. Какъв тип бизнеси най-често проявяват интерес и в какво се състои той? 
Водородът може да има множество възможни приложения в промишлеността, транспорта, енергетиката и строителството и по тази причина компании от тези сектори на икономиката проявяват интерес и дори планират дейности.
Така например водородът се явява важна суровина за редица ключови индустрии като производството на метанол, амоняк и азотни торове. Водородът може да предложи решения в транспортната система, за да бъдат намалени вредните емисии чрез електромобилност на горивни клетки. Водородът може да се използва като часови, дневен и сезонен склад за възобновяема енергия. Преобразуването и съхранението на енергия под формата на водород, произведен чрез електролиза на вода, осигурява лесното ѝ преразпределение между секторите и регионите. Най-важното е, че при неговото използване не се отделя CO2 и почти няма замърсяване на въздуха. По този начин водородът предлага решение за декарбонизация на промишлените процеси и икономическите отрасли и по този начин се допринася за опазване на околната среда.
Освен това разработването на водородните технологии е предпоставка за повишаването на енергийната сигурност, насърчаване на инвестициите в страната, изграждане на устойчива експортна индустрия и създаване на работни места. 

Какъв ефект очаквате върху българския бизнес от създаването на водородна долина?
Със своя интегриран подход водородните долини проправят пътя за създаването на първите регионални „миниводородни икономики“ чрез комбиниране или обединяване на производството, транспортирането и ползването на водород. Водородната долина в област Стара Загора ще демонстрира начина, по който могат да се свържат търсенето и предлагането на водород за производствени цели, за производство на електричество и за транспортна мобилност, включително и чрез сключването на споразумения за изкупуване, като по този начин допринасят за развитието на пазара. 

Как виждате бъдещето на България в условията на декарбонизация в европейската общност?
Разработването на водородните технологии е предпоставка за повишаването на енергийната сигурност на България, за създаване на работни места в нов сектор на икономиката, както и за създаване на устойчива експортна индустрия, която се очаква да привлече инвестиции в страната.
Едно водещо предимство е мащабността на въвеждането на водородните технологии, което зависи единствено от количеството на произведената възобновяема енергия. Предвид потенциала на водорода да замени изкопаеми енергоизточници в икономиката на бъдещето Националната пътна карта за развитие на водородните технологии, която се очаква да бъде приета от Министерски съвет през м. март 2023 г., ще създаде база за съгласувана рамка за ефективно, плавно и последователно въвеждане на технологии за производство, пренос и използване на водород в индустрията, енергетиката, транспорта и бита, за създаване на благоприятни условия за иновации и инвестиции.
В нея са определени секторите и етапите за осигуряване на максимален ефект върху ангажиментите за климатично неутрална икономика, за създаване на нови вериги на стойността по отношение на водорода, за засилване на партньорството на национално, регионално и европейско ниво.

И накрая да помечтаем заедно. През август миналата година Германия пусна първите изцяло водородни влакове в ЖП мрежата си. Смятате ли, че е реалистично това да се случи и у нас и кога евентуално би могло да стане?
Като цяло използването на водород се очаква да бъде най-ефективно и най-скоро приложимо в градския и тежкотоварния транспорт. Но и в България има вече идеи и технологична готовност за замяна на един вид гориво с друг – и по-точно с водород – в железопътния транспорт. Консорциумът на „Захир“ заедно с други ентусиасти например са си поставили като първа задача в това отношение да приложат подхода „ретро-фит“ (а именно – замяна на даден тип двигател или гориво с други) за влака Септември – Добринище. Избран е тъкмо този маршрут, поради неговата популярност сред български и чуждестранни туристи, като по този начин се цели и привличане на вниманието на широката общественост към потенциала за използване на водорода.
Представители на бизнеса отдавна вече проявяват интерес към водородните технологии чрез различни инициативи и обмяна на опит със своите партньори от други страни, така че се очаква да бъдат активни в тяхното приложение. Работата на държавата е да създаде най-благоприятните условия, както и да способства за привличането на инвестиции в обещаващите водородни технологии с приложимост в много сектори на икономиката