вторник, 29 ноември 2022   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1022 прочитания

    Какви са предимствата за бизнеса от извънсъдебното решаване на спорове?

    Таня Николова Йосифова – Председател на Арбитражния съд при БСК и юрист с над 20 години стаж, пред Economy.bg
    05 октомври 2022, 16:43 a+ a- a

    Таня Йосифова е професор по Гражданско и семейно право в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство. Притежава богат административен и управленски опит. Била е научен ръководител на докторанти по гражданско право, автор на становища по тълкувателни дела на Върховния касационен съд и на Конституционния съд. От 2008 г. до момента е арбитър в Арбитражния съд на БСК. От 2010 г. до момента е адвокат в Софийската адвокатска колегия. Снимка: Economy.bg

    При възникване на търговски спор компаниите могат да изберат различни пътища за разрешаването му. Алтернативи на държавния съдебен процес са арбитражното производство и медиацията, които имат редица предимства, но все още голяма част от бизнеса в България не е запозната с тях.

    „В чужбина арбитражът е изключително популярен и модерен и ние се опитваме да го популяризираме посредством различни инициативи в България.“, коментира проф. Таня Николова Йосифова – Председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара (БСК) и юрист с над 20 години стаж. С такава цел на 30 септември Арбитражният съд при БСК организира Ден на отворените врати. 

    Срещнахме се с проф. Йосифова, за да ни разкаже повече за спецификите на арбитражното правораздаване, как се инициира и как протича, с какво с какво се различава от държавното и какви са предимствата за компаниите при избора на тази алтернатива.

    Проф. Йосифова, разкажете ни малко повече за дейността на Арбитражния съд към Българската стопанска камара.

    Арбитражният съд към Българската стопанска камара е основан в края на 1959 година. Започва работа през 2000 година, тоест вече повече от 22 години ние сме алтернатива на съдебното правораздаване. Институционален арбитраж сме, т.е. постоянно действащ. Имаме устройствени правила, които могат да се открият на сайта на Арбитражния съд към Българската стопанска камара. Там ще откриете и много друга информация за нас.

    Какви дела разглежда Арбитражният съд?
    Делата, които имаме компетентност да разглеждаме, са имуществено правни спорове, тоест спорове относно дължимо заплащане на цена, обезщетение за вреди по силата на договорно правоотношение, спорове във връзка с неоснователно обогатяване. Това са все имуществени спорове. Разбира се, не всички имуществени спорове имаме компетентност по закон да разглеждаме. Например не можем да разглеждаме потребителски спорове, което означава, че отношенията са винаги бизнес с бизнес. Не можем да разглеждаме публичноправни спорове, спорове за издръжка, за владение или собственост върху недвижими имоти. Те по закон са изключени, както и трудовоправните спорове. 

    Какви компании и за решаване на какви спорове се обръщат най-често към вас?
    Предимно български компании. Но със създаването на листа на международните арбитри имаме амбицията да привличаме и компании от Европа и от целия свят. В момента сме в процес на изграждане на онлайн платформа за медиация и към нея ще интегрираме възможността и за онлайн решаване на спорове. Това ще доведе до предимства и улеснение на всички бизнес субекти в Европа и възможност за решаване на техните спорове. Още повече, че законодателството в Европейския съюз и държавите, които са членки на Европейския съюз в областта на търговското право, е много сходно. Така че ние сме готови и се надявам в скоро време да имаме и такива спорове.

    Запознати ли са и възползват ли се компаниите в България от тази алтернатива? Може ли да обобщите какви са предимствата на арбитража?

    За съжаление, бизнесът в България не е достатъчно запознат с възможността да се възползва от Арбитражен съд. Предимствата са много. На първо място, бързината на производството. Разбира се, в зависимост от неговата сложност, то отнема средно между 6 и 9 месеца, което в сравнение с държавното производство е значително по-кратко. Процедурата е много по-гъвкава, не се спазват стриктните правила на Гражданския процесуален кодекс, тя е конфиденциална. Също така е свързана с много по-малко разходи за страните. Те имат възможност да избират арбитрите, на които имат доверие, а вече самите арбитри избират председател, когато имаме тричленен състав на решаващия състав.

    И другото, не по-малко важно предимство е това, че производството е в рамките на една инстанция и решението, след като влезе в сила, има същата юридическа сила, както решението на Държавния съд. Има и още едно предимство, че то може да бъде изпълнявано в чужбина, тъй като Република България е държава, която е ратифицирала Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни решения, както пък чуждестранно арбитражно решение може да бъде изпълнявано в Република България. Това са предимствата, които правят арбитража в чужбина изключително популярен, модерен и които ние също се опитваме да популяризираме посредством различни инициативи в България, като Ден на отворените врати.

    Ние сме ориентирани към всички бизнес субекти независимо в коя сфера оперират – високотехнологични компании, строителство и т.н. Твърдя, че имаме много добри арбитри, които са с безупречна репутация и постановяват обосновани и аргументирани решения. И това е една от най-ценните характеристики на услугата, която ние предоставяме.

    Кой и как може да стане арбитър и колко са арбитрите в Арбитражния съд към БСК, от които могат да избират компаниите?

    Условията за придобиване на такава компетентност са посочени и в Закона за международния търговски арбитраж, и в нашите устройствени правила. На първо място, лицето, което е кандидат за арбитър, трябва да е пълнолетно, дееспособно, да не е осъждано за умишлени престъпления, да има висше образование и най малко 8-годишен юридически стаж, както и да има високи професионални качества.

    Специално в нашия арбитраж решението за приемане като арбитър се взема от Управителния съвет на Българската стопанска камара. Общо имаме 34 вътрешни арбитри и 4 международни. Отскоро направихме такава листа. Сред тях има изявени юристи в търговското право, бивши конституционни съдии, бивши съдии във Върховния касационен съд. Можете да разгледате на сайта, там са публикувани и снимки и биография на всеки един арбитър и съответно компанията може да избере от листата на арбитрите. А ако не направи това, председателят има това правомощие. В правилника има възможност да се възложи решаване спора и на лице, което не е включено в листата, но е изявен учен в съответната област. Така че ние сме изключително гъвкави и в тази насока.

    Какви са стъпките, как се инициира арбитражно производство?

    Първото условие, за да достигне спорът до решаване в Арбитражния съд при БСК, е да има  арбитражна клауза, включена в договора. Тоест, когато страните сключват един договор независимо с какъв предмет, обикновено в края към преходните разпоредби те посочват приложимото право и компетентния съд. Тогава трябва да се посочи, че те се съгласяват спорът да се реши от Арбитражния съд при БСК. На нашия сайт има такава примерна клауза.

    Арбитражен договор може да се сключи и след като е възникнал спорът. Принципът е на доброволност и автономия на волята, т.е. страните трябва да са изразили съгласие. Дори и да не е включена такава клауза в договора или впоследствие да няма такава клауза, ако едната страна предяви иск и другата страна не възразява със своето поведение, т.е. подава отговор на исковата молба, тогава също се приема, че тя конклудентно със своето поведение се е съгласила на арбитражната клауза и за решаването на спора в Арбитражния съд.

    Така че процедурата е подаване на иск, след това отговор на исковата молба, определяне на арбитри, насрочване на заседание. Ако има необходимост от някакви специални знания, тогава се назначава експертиза. Имаме също така по закон съдействие на държавния съд във връзка с обезпечаване на доказателства или налагане на обезпечения.

    Процедурата е конфиденциална. За разлика от държавния съд, при който делото се гледа при открити врати, тук, напротив, процедурата е строго конфиденциална и се запазват добрите търговски отношения между спорещите. Накрая завършва с постановяване на арбитражно решение, което всъщност е отговорът на иска. Това арбитражно решение има същата юридическа сила, както решението на държавния съд. Тоест, спестяват се много повече време и средства. Арбитражът е процедура, която е пригодена за нуждите на бизнеса и за бързината на оборота. Това е основното преимущество.

    Медиацията също е форма на извънсъдебно решаване на спорове. Може ли да обясните накратно какво представлява и да направите паралел между медиация, арбитраж и държавно правораздаване?

    Ние като съвременен арбитраж предлагаме и медиация, а разликите са следните. Първо, при медиацията, която също е структурирана процедура, уредена и в закона, и в директиви на Европейския съюз, страните, които спорят, се подпомагат от медиатор или медиатори, на които имат доверие. Но при медиацията спорещите страни стигат сами до решаването на спора. Идеята е, че с помощта на трето лице те сами ще могат да изгладят различията си и да постигнат някакво споразумение.

    При арбитража те възлагат решаването на спора на трето лице и се съгласяват, че ще изпълнят решението на това трето лице, каквото и да бъде то. А при държавния съд вече там нямаме избор. Там имаме задължителност на производството, задължителност на всички много строги правила на Гражданския процесуален кодекс и разбира се, подчиненост на тази процедура и на волята на съда.

    Възможно ли е съчетаване на медиация и арбитраж?
    Да, има възможност в договора да се посочат стъпаловидни клаузи, които да насочват на първо място към медиация. Ако не може да се постигне медиация, се преминава към арбитраж, така че да се използват възможностите и на двата способа за извънсъдебно решаване на спорове. 

    Задължително ли е медиаторът да е юридическо лице?
    Не, дори има много психолози и педагози, които са доста успешни медиатори. Още повече, че при медиацията няма ограничение за решаване само на имуществени спорове. При нея могат да се решават всякакви спорове – семейни, наследствени, без значение между физически и юридически лица. Докато арбитражът е по-тесен по предметен обхват.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 47 минути
    Министърът на енергетиката представи в Турция възможностите за инвестиции у нас
    Имаме условия за изграждане на соларни паркове, посочи Христов
    преди 49 минути
    Ирландия глоби Meta с €265 млн.
    Глобите, наложени на компанията майка на Facebook в Европа през последната година надхвърлят €900 млн.
    преди 2 часа
    288 нови случая на Covid-19 у нас
    Общият брой потвърдени случаи на новия коронавирус у нас от началото на пандемията е 1 286 872
    преди 17 часа
    БНБ определи 8 банки за системно значими институции
    Определен е и размерът на буфера, който те трябва да поддържат
    преди 18 часа
    Flix разширява екипа в софийския Експертен център
    Българският офис е планиран като най-големия хъб след тези в Мюнхен и Берлин
    преди 19 часа
    Компанията Mail Boxes откри първия си франчайз в България
    Веригата за куриерски, маркетингови и принт услуги вече има два собствени центъра у нас