| Използвайки Economy.bg, Вие се съгласявате с "Политика за Cookies/Бисквитки" , необходими за пълната функционалност на услугата. [X] |
сряда, 15 май 2024 RSS
|
|
3361 прочитания
Ние самите трябва да обичаме страната си, да харесваме туристите си, да си вярваме, че можем да променим България
Доц. д-р Соня Алексиева, Нов български университет, член на УС на БХРА
 Соня Алексиева има 13-годишен опит в областта на връзките с обществеността, с тясна специализация - PR и реклама на туризма. Преподавател в НБУ и член на УС на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация.Г-жо Алексиева, като PR експерт каква е Вашата професионална оценка за представянето на България като туристическа дестинация досега? Познавам мечтите и надеждите на десетки собственици и мениджъри в туризма, които се измориха в последните 10-15 години да очакват промяната в българския туризъм. Много трудна, отчайващо бавна промяна на визията на България от наложеното клише - евтина дестинация за морски и планински туризъм, към други - по-атрактивни, търсени и печеливши видове (културен, SPA&WELLNESS, eкологичен, конгресен, развлекателен, селски туризъм). И в същото време и държавата, и бизнесът, и експертите по туризъм повтарят като мантра едно и също изречение: „България като туристическа дестинация може да привлича поне 10 млн. туристи годишно и да печели милиарди от уникалната си история, култура и природа!”. След всеки нов сезон, след всяко ново правителство нещата се свеждат до препоръките и известните на всички в туризма истини. Няма как България да бъде професионално представена като туристическа дестинация без инвестиции в инфраструктурата и в реклама и без желанието на всички, които печелят от туризъм, да променят имиджа й. Кое е най-доброто представяне за България според Вас? Те са две „представяния”. Едното е пред света, с най-ценните ресурси за една туристическа страна – природа, минерални води, планини, море. С най-уникалното й наследство - културно-историческите паметници заедно с фолклора, занаятите, виното, кухнята. С най-търсените характеристики на съвременния туризъм – „зелено” мислене в инвестициите, защита на природата и хората от цивилизацията: от обезлесяването до намаляването на CO2. Второто е пред нас самите - българите. Ние самите трябва да обичаме страната си, да харесваме туристите си, да си вярваме, че можем да променим България. Оттам започва всичко...
Първо трябва държавата и бизнесът да прогледнат за истината, че една туристическа дестинация не се рекламира просто с пари, а с много пари. И ако това стане професионално и навреме – тези пари ще се върнат многократно. Години наред чувам от мои чуждестранни колеги или бизнесмени да ми казват в прав текст: „Соня, вие, българите, в туризма ходите по пари - трябва само да се наведете и да ги вземете?!”... Туристическата реклама у нас се прави според парите, а не според идеите. Добрите идеи продават туризма, когато си известен и поне те познават. България все още не е известна и позната страна на световната туристическа карта така, както ни се иска. И колегите ми в туристическия бизнес го знаят много добре. Когато една страна няма нито добри пари за реклама, нито подкрепа на добрите си идеи, е много трудно да я разпознаят. Как да се рекламира? Интелигентно, модерно, агресивно и по-скоро с чувство за мярка, отколкото с чувство за хумор. Вече знаем, че ние, българите, сме дали почти всичко на света, но ако това наистина е така, какво да кажат китайците? Разбира се, че трябва да се рекламира в световните TV канали, в световните издания - библии на туризма. Но днес, във времето на новите медии, над 55 на сто от европейските туристи търсят оферти за почивките и ваканциите си в интернет, а процентът на българите е между 15 и 30 на сто. България тотално изостава от онлайн комуникациите, а именно - в света на пътуващите хора все по-ценни са информацията, отзивите и препоръките от блоговете, социалните мрежи и специализираните сайтове. Все повече туристи използват онлайн резервациите за хотели или за самолетни и автобусни билети и др., тази тенденция ще нараства независимо от икономическата криза. Именно в мрежата, освен промотирането на класическите борси и изложения, трябва да са българските реклами, информация и оферти към туристите от приоритетните за нас страни Германия, Великобритания, Холандия, Русия, Белгия, Румъния. Голямата грешка с пренебрегването на руските туристи се отнася и за Чехия, Полша, Украйна...И ако днес е трудно да се атакува още по-активно британския пазар, то мечтата за спечелване отново на скандинавския пазар е още по-трудна. За съжаление, според статистиката, руските туристи избират най-често Турция, Египет, Китай. Над 20 процента повече руски туристи са пътували в чужбина през миналата година – колко от тях обаче привлече България? Колко от тези толкова желани в света богати туристи ще пътуват изобщо тази година към България на фона на поредната драма и пренебрежение към тях с визите... Не е ли парадоксално, че съседна Гърция, например, се рекламира в България, а рекламата на България в Гърция е почти нулева? Помните ли, най-напред бяха билбордовете на Турция в по-крайните квартали на София? После се появиха рекламните им карета в по-тиражните женски издания, след това се появи голямата им цветна реклама във в. „24 часа”. И моите студенти по туризъм ме питаха – защо и България не се рекламира в Турция? Не, не е парадоксално, защото доволният клиент, особено в туризма, е най-добрата реклама на една страна. „Отмъщението” на вече твърде много българи за туристическия продукт, който им се предлага у нас, е пред очите на всички: те избират Турция или Гърция за своята ваканция, за своя уикенд и имат своите железни аргументи за това, колкото и да ми е мъчно да го призная...
Днешните 6 млн. лв, с които ще оперира за всичко през тази година Държавната агенция по туризъм, са обидно малко – и за държавата, и за бизнеса, и за гостите на България. Туристическият бизнес иска 50 млн. евро, непостижими дори за следващите поне две, според експертите, кризисни години в световния туризъм. За сравнение - Кипър осигурява в този период на криза над 90 млн. евро за своята туристическа реклама, Гърция – над 250 млн. евро и т.н. Дори не искам да цитирам това, което знам от нашите колеги от Балканите - Хърватска, Македония, Сърбия за рекламните бюджети за туризма и за реалната подкрепа на неправителствените организации, които партнират на държавата. По-интересен и неудобен е въпросът за рекламата и промотирането на българския туризъм за самите българи. В много отношения те са най-добрите клиенти и мениджърите, и собствениците у нас го знаят. Тази вътрешна реклама днес е факт – и в българските медии, но, за съжаление, закъсня твърде много. Може ли да се измери ефективността на рекламните пари? Ако говорим за тази година, стратегията на туристическата индустрия през 2009 г. и за България ще е стратегия на оцеляване. Рекламните пари ще бъдат ефективни, ако помогнат за оцеляването на хилядите малки и семейни хотели, ресторанти, но и по-големи обекти, които до днес са създали стотици работни места. Разумната инвестиция в рекламните пари се възвръща многократно. Доказателство за това беше и най-голямото българско изложение – Международната туристическа борса „Ваканция & СПА 2009” в София през февруари т.г., както и тазгодишното издание на ITB Berlin през месец март. Рекорден брой бизнес посетители, участници, клиенти, които доказват, че светът няма да спре да пътува! Наистина, ще настъпи преструктуриране на туристическия сектор - туристите ще пътуват за по-кратко време, до по-близки дестинации, ще търсят по-изгодни цени, но ще избират по-доброто качество. Навярно сривът на далечните пътувания ще премине в ръст към вътрешните пазари - т. нар. „локални пътувания” ще бъдат част от следващите години на туризма и това вече е факт. Защото хората никога няма да спрат да мечтаят за пътешествия, да загърбят всичките си уикенди, да харчат пари за чаша хубаво вино и да заключат завинаги автомобилите си. Светът изпрати 2008 с нов рекорд на туристически пътувания от 924 млн., а това е възможно само когато рекламните пари наистина са били ефективни. На кои сектори в туризма може да разчита България в момента? Във време на криза всеки туризъм може да е печеливш, ако има правилно съотношение между качество и цена. Бизнесът няма избор, когато трябва да съкращава работни места, да замразява инвестиции и да фалира. Шансът е на страната на вътрешния туризъм, а това е шанс за България и за хората, които ще я покажат на децата си. По-важно от секторите е развитието, промотирането и налагането на по-печеливши и по-имиджови за страната видове туризъм, които България сега може да предложи на по-добри цени от конкурентите – eкологичен, конгресен, SPA, културен, селски, голф дори.
По-силно семейното хотелиерство, отколкото хотелските вериги. По-силно анимацията, отколкото хазарта. По-силно транспорта от професионалното образование в туризма. Най-добрата инвестиция по време на криза е именно в образованието и в квалификацията на мениджърите, на персонала, на екипа. През годините българският туризъм е толкова засегнат от липсата на нормален закон за туризма, от липсата на реална държавна подкрепа, от липсата на елементарна инфраструктура, от липсата на Министерство на туризма, от липсата на финансиране на туристическата реклама, от налагането на евтин имидж и др., че тази криза може да се окаже донякъде здравословен край на една дълго продължила агония. Концепцията за привличане на туристи какви антикризисни мерки налага? През февруари т.г. на заседание на Националния съвет по туризъм предложения за антикризисни мерки представиха няколко от най-големите български сдружения. На съвместната дискусия на БАТА, БТК, БХРА и Варненската туристическа камара по време на Международната борса „Ваканция & СПА 2009” в София браншът поиска незабавна антикризисна програма и заяви, че се обединява около най-спешните мерки (дефиниране на туризма като експортен отрасъл, промяна на ДДС върху туристическите услуги, финансови и данъчни облекчения на малките и средно големи предприятия в туризма, безплатни и бързи визи за руските туристи, намаления за българските туристи, масирана реклама за приоритетните за България туристически пазари и др.). За българските туристи предлаганите тази година намаления са от 15 до 30 процента. И в Европа, и в България туристът купува и ще купува все повече почивки в последния момент. Туристическият бизнес вече знае, че една неадекватна ценова политика води до отлив на туристи, както и етикетът „евтина” туристическа дестинация не носи очакваните дивиденти за печалба, нито платежоспособни гости. Според прогнозите на Световната организация на туризма (WTO) по-вероятно е в условията на икономическа криза по-евтините туристически дестинации като България да бъдат в периферията на бурята. През това време трябва да се разбере, че именно целогодишният туризъм е шанс за страната; че трябва да се използват по-ефективно европейските фондове; да се повиши и качеството, и атрактивността на предлаганите услуги; да се инвестира в публично-частното партньорство; да се промотират други видове туризъм освен морският и планинският; да се предлагат финансови стимули за туристите; да се започне от маркетинга при изработването на адекватна рекламна и комуникационна стратегия за туризма; да се свърже теорията в образованието и квалификацията с реалната практика и т.н. Каква трябва да е комуникацията на туристическия продукт в условията на криза? Много е опасна тази реплика, която без анализ и факти се тиражира вече месеци наред в публичното пространство: България може да се окаже сред печелившите дестинации през 2009 г. и кризата да ни прескочи, защото ние, българите, нали постоянно сме в криза...Но тя показва, че трябва да се говори открито и ясно за проблемите. Прозрачна и конкретна комуникация означава публичност на мнения, гласове и позиции. Диалогът и различните гледни точки са част от възможността да се защити всяка добра идея. Продажбата на туристическия продукт ще изисква все повече компетентност, интелигентност и гъвкавост. Вслушване в гласа и аргументите и на туроператора, и на хотелиера, и на държавата, и на бизнеса. Във време на криза обаче са по-ефективни връзките с обществеността, а не рекламата. Това се вижда вече и в българския бизнес, където тепърва ще наблюдаваме намаляване на рекламните бюджети, но за сметка на това увеличаване на ролята и значението на пъблик рилейшънс. Именно във време на криза са особено важни информацията и комуникацията, точните послания, запазването на доверието, навременните отговори, които обясняват или парират неизвестността – всичко това е в полето на пъблик рилейшънс. Доколко ефективната комуникация ще помогне за смекчаване на неблагоприятните въздействия от финансовата криза върху сектора? Според едно проучване сред американски и европейски мениджъри за последиците от кризата в бранша, 59 процента от хотелиерските мениджъри в САЩ очакват възстановяване на сектора през 2010 - мнение, подкрепено само от 39 на сто от европейските им колеги. Но като цяло над 50 процента от европейците в бранша днес не очакват възстановяване на сектора преди 2011....Тогава? Ефективната комуникация е работещ ключ към проблемите, когато те се дефинират открито и се дискутират с обществена отговорност. Разбирането, доверието, „чуването” на другия са в основата на диалога, който много дълго е липсвал в туристическата гилдия. Ефективната комуникация не трябва да игнорира „добрите” от „лошите” новини. Българският туризъм не може да смекчи очакваните и неочакваните въздействия от кризата върху бизнеса, но може да ги комуникира открито и честно. С държавата, с бизнеса, с организациите, със сдруженията, с потребителите в една трудна, непредсказуема година за всички, които остават на борда. Свързани новини
|
Искам да се абонирам за седмичния бюлетин на Economy.bg:
* Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.
|
 |
|
|
|
Copyright © 2024 economy.bg. Издание
на jobs.bg
|
|